кафявата си кобила към Първата на Майен, а Берелайн отдръпна своята бяла достатъчно надалече, без дори да погледне съветничката си. Ядът отново го жегна.
Роклята на Берелайн от червена коприна, златовезана, показваше повече гръд, отколкото от доста време, макар че широкият наниз с огнекапки и опали донякъде й придаваше благопристойност. Също тъй широк колан с отрупана със скъпоценни камъни кама стягаше кръста й. Пред колана и накита короната на Майен, кацнала върху черната й коса със златния ястреб над веждите й, изглеждаше скромна. Беше красива жена, още повече откакто престана да го преследва, макар че и на малкия пръст на Файле не можеше да стъпи, разбира се.
Анура беше облякла простовата сива рокля, но повечето носеха най-хубавите си дрехи. Перин бе с тъмнозелено копринено палто със сребърно везмо по ръкавите и раменете. Не си падаше по префърцуне-ни дрехи — Файле го беше изтормозила, докато си купи малкото, кои-то имаше; е, лекичко го беше изтормозила — но днес трябваше да е впечатляващ. А пък ако широкият прост кожен колан, стегнат над палтото, разваляше впечатлението — какво пък, така да бъде.
— Тя трябва да дойде — измърмори Арганда. Първият капитан на Алиандре беше смъкнал сребърния си шлем с трите къси бели пискюла и седеше напрегнато в седлото, разхлабил меча в ножницата, сякаш очакваше нападение. Бронята му също беше посребрена и на слънчевата светлина можеше да се види от мили разстояние. — Трябва да дойде!
— Пророкът казва, че няма да дойдат — доста гръмко подхвърли Ейрам и смуши дългокракия сивушко до Стъпко. Ефесът на меча му с месинговата вълча глава стърчеше над рамото на палтото му на зелени ивици. Преди време беше изглеждал твърде красив за мъж, но напоследък лицето му от ден на ден ставаше все по-мрачно. Нещо изпито имаше в него, очите му бяха хлътнали, а устата — стисната. — Пророкът казва, че или няма да дойдат, или е капан. Казва да не вярваме на сеанчанците.
Перин си замълча, но го жегна бодилът на собствения му яд, колкото заради някогашния Калайджия, толкова и заради самия себе си. Балвер го беше уведомил, че Ейрам започнал да се среща с Масема, но като че ли не се налагаше да му казва да не казва на Масема всичко, което прави. Няма как да върнеш яйцето в черупката — но в бъдеще щеше да внимава повече. Ковачът трябва да си познава сечивата и да не ги използва до счупване. Същото важеше и за хората. Колкото до Масема, той несъмнено се боеше, че ще се срещнат с някой знаещ, че самият той се пазари със сеанчанците.
Групата им беше голяма, макар че повечето стояха скрити зад дърветата. Петдесет души от Крилатата гвардия на Берелайн, с червени ръбести шлемове и червени гръдни брони, с пурпурни ленти, веещи се от тънките им, увенчани със стомана пики, седяха на конете зад разветия от вятъра златен ястреб на Майен на синьо поле. Зад тях петдесет геалданци с лъскави брони и тъмнозелени конични шлемове също чакаха на конете зад трите сребърни звезди на червено поле на Геалдан. Лентите на пиките им бяха зелени. Бяха внушителна гледка, но всички заедно бяха много по-безопасни от Джур Грейди с грубоватото му селяшко лице, колкото и да изглеждаше невзрачен в простото си черно палто, с иглата — сребърен меч на високата яка. Той го знаеше, дори те да не го знаеха, и стоеше до червеникавокафявия си кон отпуснат като човек, отдъхващ си след изнурителен труд.
За разлика от него, Леоф Торфин и Тод ал-Каар, единствените други присъстващи тук мъже от Две реки, само дето не подскачаха на седлата от възбуда. Радостта им едва ли щеше да е толкова голяма, ако бяха разбрали, че са ги избрали най-вече заради що-годе прилични? им палта от тъмна вълна. Леоф носеше знамето на Перин с Червената Вълча глава, а Тод — Червения орел на Манедерен; носеха ги на пръти, малко по-дълги от пиките. За малко да се сбият кой от двамата кое да носи. Перин се надяваше, че не е защото никой не иска да носи обрим-чената с червено Вълча глава. Леоф изглеждаше съвсем доволен. Тод пък направо се беше захласнал от възторг. Перин въздъхна. При всяка сделка трябва да накараш другия да си мисли, че получава нещо отгоре, както често казваше бащата на Мат. В главата му се завихриха цветове и за кратък миг му се стори, че вижда Мат да говори с някаква дребничка мургава жена. Тръсна глава да махне образа. Тук и сега, длес, само това беше важно. Само Файле беше важна.
— Ще дойдат! — отряза Арганда в отговор на Ейрам, макар да гледаше стръвно иззад решетките на шлема си, сякаш очакваше да го предизвикат.
— Ами ако не дойдат? — попита Гален и едното му око се навъси свирепо към двете на Арганда. Лъскавочервената му броня не беше кой знае колко по-добра от посребрената на Арганда. Но едва ли щяха да отстъпят да си ги боядисат в нещо по-убито.
— Ами ако е капан? — гърлено, почти като вълк изръмжа Арганда. Беше на ръба на търпението.
Вятърът донесе конска миризма няколко мига, преди ушите на Перин да доловят първите чуруликания на синигери, твърде далечни, за да ги чуе някой друг. Носеха се откъм дърветата. Идваха големи групи мъже. Чу се ново чуруликане, този път — по-близо.
— Тук са — рече той и Арганда и Гален го изгледаха. Обикновено се стараеше да не издава острия си слух или нюх, но двамата бяха на ръба да се сбият. Птичите трели се доближиха и вече всеки можеше да ги чуе. Двамата го изгледаха странно.
— Не мога да рискувам лейди Първа, ако има опасност от капан — заяви Гален и затегна шлема си. Всички знаеха какво означава това.
— Изборът е мой, капитане — отвърна Берелайн, преди Перин да успее да отвори уста.
— А безопасността ви е моя отговорност, милейди Първа.
Берелайн вдиша дълбоко и лицето й потъмня, но Перин я изпревари.
— Казах ви как ще щракнем този капан — ако се окаже капан. Знаете колко подозрителни са сеанчанците. Сигурно ще се безпокоят, че ние им гласим засада. — Гален се окашля шумно. Търпението в миризмата на Берелайн примига, после отново се утаи, здраво като скала.
— Трябва да го слушате, капитане — рече тя с усмивка към Перин. — Той знае какво прави.
В другия край на поляната се появи група ездачи и спря. Талан-вор се различаваше лесно. В тъмно палто и яхнал хубав пъстросив кон, той беше единственият без броня, нашарена ярко в червено, жълто и сиво. Другите без броня бяха две жени — едната в синьо, с червено по полите и гърдите, другата в сиво. Слънцето се отрази от нещо, което ги свързваше. Така. Сул-дам и дамане. Изобщо не беше споменавано за това в преговорите, водени от Таланвор, по Перин бе разчитал, че ще е така.
— Време е — рече той и стисна юздите на Стъпко. — Преди да е решила, че не сме дошли.
Анура успя да се доближи до Берелайн толкова, че да сложи ръка на рамото й, преди тя да дръпне кобилата си настрана.
— Трябва да ми позволиш да дойда с теб, Берелайн. Може да ти потрябва съвет, нали? Този вид преговори ми е специалност.
— Подозирам, че сеанчанците вече могат да познават лицето на Айез Седай, нали, Анура? — И добави с много мил гласец: — Освен това трябва да останеш тук, за да помагаш на господин Грейди.
За миг по бузите на Айез Седай избиха червени петънца и широката й уста се сви. Наложило се беше Мъдрите да я убеждават днес да се съгласи да изпълнява заповедите на Грейди. Перин всъщност бе доволен, че не знае точно как са го направили, но откакто напуснаха лагера, тя все се опитваше да се измъкне.
— Ти също оставаш — рече Перин, щом Ейрам понечи да подкара напред. — Напоследък си станал безразсъден и няма да рискувам да кажеш или да направиш нещо погрешно. Няма да рискувам Файле заради това. — Истина си беше. Да не говорим, че нямаше да рискува Ейрам да донесе на Масема какво се е говорило. — Разбра ли ме?
Миризмата на Ейрам забълбука от разочарование, но той кимна с неохота. Може и да боготвореше Масема, но беше готов сто пъти да даде живота си, отколкото да рискува живота на Файле. Най-малкото нарочно. Какви ги вършеше, когато не мислеше, беше друга работа.
Перин подкара през дърветата, с Арганда от едната му страна и Берелайн и Гален от другата. Знамената ги последваха, както и по десетима майенци и геалданци, в колона по двама. Щом конете им тръгнаха напред, сеанчанците поеха към тях, също в колона. Таланвор яздеше до водачите, единият на дорест, другият — на червено-кафяв кон. Копитата не издаваха и звук по сплъстената ланска трева. Лесът бе стихнал дори за ушите на Перин.
Докато майенците и геалданците се развръщаха в редица и повечето от сеанчанците в ярко нашарените си брони правеха същото, Перин и Берелайн продължиха към Таланвор и двамата бронирани сеан-чанци — единият бе с три сини пискюла на лъскавия си шлем, дето толкова приличаше на глава на насекомо,
