Заровете подсказваха, че трябва да намери Харнан или някой от другите Червени и да го насади да пази отвън, просто за да не стане някоя неприятност, но Мат не се поколеба.
— Ти ми даде думата си — отвърна той и нахлупи шапката си.
Усмивката, която получи в отговор, си заслужаваше риска. Огън да го гори, лицето й направо засия. Жените винаги си бяха хазарт, но една усмивка понякога може да е достатъчна печалба.
Видя от входа, че времето на Джурадор без сеанчанско присъствие е приключило. Край пътя, точно от другата страна срещу позорището няколкостотин мъже сваляха броня, разтоварваха фургони, вдигаха шатри в прави редици, опваха коневръзи. Всичко — много ефикасно. Видя тарабонци със сини, жълти и зелени линии, боядисани по металните нагръдници, и мъже, които явно бяха пехота — трупаха пики на пирамиди и прибираха лъкове, много по-къси от лъка на Две реки, в нашарена по същия начин броня. Реши, че трябва да са амадицийци. Нито Тарабон, нито Алтара поддържаха много пехота, а и алтарците в служба на Сеанчан по някаква причина бяха нашарили бронята си другояче. Имаше и истински сеанчанци, разбира се, може би двайсет или трийсет, доколкото можеше да прецени. Не можеше да се сбърка яркоцветната им броня от застъпващи се пластинки, нито странните шлемове като глави на насекоми.
По пътя с небрежна походка се приближаваха трима войници — високи грубовати мъже. Сините им палта с яки на зелени и жълти ивици бяха съвсем обикновени — омачкани и похабени от носенето под бронята, без знаци за ранг. Не бяха офицери значи. Но все пак можеше да са опасни като червени пепелянки. Двама можеше да са от Андор или Муранди, или даже от Две реки, но третият беше с дръпнати очи като на салдеец и кожата му беше с меден цвят. Без да забавят, тримата понечиха да влязат в позорището.
Един от конярите на входа изсвири пронизително с уста и трите ноти заотекваха вътре, а другият, Болин, с присвити очи, тикна стъклената кана пред тримата.
— Цената е сребърен петак за всеки, капитане — рече той с измамно кротък тон. Мат го беше чувал да говори със същия тон само миг преди да лупне друг един коняр по главата с трикрако столче. — За деца е по пет медника, ако са над кръста ми, и три, ако са по-ниски. Само за деца, дето ги носят на ръце, е безплатно.
Меденокожият сеанчанец вдигна ръка да избута Болин от пътя си, но после се поколеба и лицето му стана още по-сурово, доколкото беше възможно. Другите двама застанаха разкрачени от двете му страни, свили юмруци. Трополене на ботуши издаде, че при входа се йзсипват всички мъже от позорището, играчи с лъскавите им дрехи, както и коняри в груба вълна. Всеки стискаше тояга, в това число и Лука, в яркочервеното си палто, извезано на златни звезди чак до върнатите кончови на ботушите, и дори гологърдият Петра, човекът с най-кроткия нрав, когото Мат беше срещал. Сега обаче лицето на Петра бе като гръмоносен облак.
Светлина, това намирисваше на касапница, с приятелите на тия типове няма и на стотина крачки оттук и с всичките им оръжия подръка. Идеалното място, от което да се разкара Мат Каутон. Той скришом опипа ножовете за мятане, скрити по ръкавите му, и сви рамене, просто за да усети допира на другия, пъхнат зад врата му. Нямаше как да провери другите под палтото и в ботушите, без да го забележат обаче. Заровете тътнеха в главата му като гръмотевици. Взе да мисли как да измъкне навън Тюон и другите.
Преди бедствието да се разрази, се появи друг сеанчански войник, жена с нашарена в синьо, зелено и жълто броня, носеше шлема си окачен на дясното бедро. Имаше дръпнати очи и кожа с меден цвят, а в късо подстриганата й черна коса се мяркаха бели кичури. Беше с около стъпка по-ниска от другите трима и без никакви пискюли на шлема, само с малък знак отпред като бронзов връх на стрела, но щом я видяха, тримата се изпънаха мирно.
— Защо не съм изненадана, че ви заварвам тук, и като че ли в началото на едни великолепни размирици, Мюрел? — провлече тя. — Е, та за какво е всичко това?
— Ние си платихме, Знаменосец — отвърна също тъй носово и провлечено меденокожият. — А после те казаха, че трябвало да платим повече, защото сме войници на Империята.
Болин отвори уста, но тя го спря, като вдигна ръка. Имаше го това излъчване. Очите й обходиха струпалите се в плътен полукръг и стиснали тояги мъже и се спряха за миг на Лука; после тя поклати глава и се извърна към Мат.
— Вие видяхте ли какво стана?
— Да — отвърна той. — Опитаха се да влязат, без да платят.
— Ясно, Мюрел — рече тя и мъжът примига. — Браво и на трима ви. Значи няма да си похарчите парите. Защото сте под възбрана да напускате лагера десет дни, а се съмнявам, че това позорище ще се задържи тук толкова дълго. И сте лишени от десетдневна заплата също така. Трябваше да разтоварвате фургони, за да не им хрумне на местните, че си въобразяваме, че сме по-добри от тях. Или плачете за обвинение, че причинявате раздори? — Тримата видимо пребледняха. Явно това беше сериозно обвинение. — Едва ли. Сега ми се махайте от очите и се хващайте за работа, преди да ви накажа цял месец вместо неделя.
— Слушам — отрязаха в хор тримата, обърнаха се и хукнаха обратно по пътя. Корави мъже, но тя явно беше още по-корава.
Тя обаче не беше приключила. Лука пристъпи напред с дълбок поклон, но каквито и благодарности да се канеше да реди, Знаменоската го спря.
— Никак не обичам да заплашват с тояги хората ми — провлече тя с ръка на дръжката на меча. — Дори и Мюрел, не и при това съотношение. Все пак показвате кураж. Някой от вас, чудесни мъже, да търси живот в слава и приключения? Елате при мен и ще ви приема. Ти там, с онова яркочервено палто. Приличаш ми на роден пиконосец. Обзалагам се, че на бърза ръка ще те направя истински герой. — Сбралите се мъже заклатиха глави; някои, разбрали, че бедата се е разминала, почнаха да се измъкват. Петра беше един от тях. Лука изглеждаше като ударен с брадва по главата. Повечето останали бяха не по-малко слисани от предложението. Играенето пред публика носеше повече пари от войниклъка, а и човек избягваше риска да го мушкат с мечове. — Е, докато стоите тук, мога и да ви убедя. Едва ли ще забогатеете, но плащането обикновено е редовно, а и винаги има възможност за плячка, ако се разреши. Случва се понякога. Храната е различна, но обикновено е топла и обикновено има достатъчно да си напълниш корема. Дните са дълги, но това самоозначава, че си толкова уморен, че ще се наспиш добре през нощта. Когато нямаш работа нощем, разбира се. Някой все пак да се интересува?
Лука се съвзе.
— Благодаря, капитане, но не — отвърна той, все едно че го душаха за шията. Някои глупаци си мислеха, че войниците се ласкаят, като се обърнеш към тях с по-висок ранг. Някои глупави войници наистина се ласкаеха. — Извинете ме, ако обичате. Чака ни представление. И хора, които няма да са доволни, ако ги накарат да чакат повече, за да го видят. — С последен боязлив поглед към жената, сякаш се боеше, че ще го спипа за яката и ще го помъкне със себе си, той се развика на мъжете отзад: — Всички по естрадите. Какво ми се мотаете тука? Всичко е наред, оправих се. Марш по естрадите, преди хората да са почнали да си искат парите обратно. — За него това щеше да е погром. Пред избора дали да връща пари, или да стане бой, на Лука щеше да му е трудно да реши кое е по-лошото.
След като хората се пръснаха и Лука бързо заситни назад, като мяташе погледи през рамо, жената се обърна към Мат, единствения останал на място, освен двамата коняри.
— А ти? Както те гледам, офицер може да излезе от тебе, да ми даваш заповеди. — Изглеждаше развеселена от хрумването си.
Мат много добре я разбираше какво прави. Хората на опашката бяха видели как накара трима сеанчански войници да побягнат и кой можеше да каже за какво побягнаха, но сега бяха видели как сама разпръсна много по-голяма тълпа. Можеше да й намери място в Бандата като Знаменосец на един дъх.
— От мен би се получил ужасен войник, Знаменосец — отвърна той и пипна с два пръста шапката си, а тя се засмя.
Болин каза кротко на поредния посетител:
— Чу какво казах. Сребърен петак за теб и още един за стопанката ти. — В каната издрънчаха монети. — Благодаря.
Нещата се връщаха в нормалното си русло. А заровете продължаваха да трополят в главата му.
Мат си запробива път през позорището, покрай акробати, премятащи се по дървените платформи, и
