— Ако не бях аз, щеше да носиш нашийника на дамане, също като Едесина и Теслин — заговори той разгорещено, очите му пламтяха. — И за благодарност ми посягаш. Правите каквото си знаете и ни застрашавате всички. Адски добре знам, че преливахте, след като знаете, че оттатък пътя има сеанчанци! Може да има дамане с тях, цяла дузина. — Съмняваше се, че има и една, но съмнението не е увереност, а и в момента нямаше намерение да споделя съмненията си с тях. — Е, някои работи може и да търпя, макар че няма да е зле да знаете, че съм на ръба на търпението, но да ме удряш няма да го търпя. Само да си ми посегнала още веднъж, заклевам се, ще ти насоля задника два пъти по-силно и ще ти пари два пъти повече. Честна дума!
— И ако го направиш, другия път няма да се опитвам да го спра — рече госпожа Анан.
— Аз също — добави Теслин, а след дълга пауза — и Едесина. Джолайн приличаше на ударена с чук между очите. Много задово лително. Стига да измислеше как да избегне Блерик и Фен да не му потрошат кокалите.
— А сега някоя ще ми обясни ли защо решихте да го правите това проклето преливане, все едно че е почнала Последната битка? Така ли трябва да ги сдържате, Едесина?
Беше само предположение, но за миг очите на Едесина се разшириха, сякаш си помисли, че тер- ангреалът му помага не само да спира потоците на Силата, ами и да ги вижда. Все едно, след миг двете жени се отпуснаха. Бетамин кротко започна да бърше сълзите си с бяла ленена кърпичка. Седна на близкото легло, сви се и затрепери. Изглеждаше по-потресена и от Джолайн.
Явно никоя от Айез Седай не искаше да отговори, затова госпожа Анан го направи вместо тях:
— Имаше спор. Джолайн искаше да иде да види лично тези сеанчанци и не можеха да я разубедят. Бетамин реши да я вкара в пътя, без да си даде сметка какво може да стане. — Ханджийката поклати отвратено глава. — Опита се да дръпне Джолайн в скута си и да я напляска, Сета й се притече на помощ, а Едесина ги уви в потоци въздух. Предполагам само — добави тя, след като Айез Седай я изгледаха рязко. — Може да не мога да преливам, но си отварям очите.
— Не се връзва с това, което усетих — рече Мат. — Тук се вихреше голямо преливане.
Госпожа Анан и трите Айез Седай го изгледаха замислено — четири дълги погледа, които пронизаха медальона на гърдите му. Явно нямаше да забравят за неговия тер-ангреал. Джолайн продължи разказа:
— Бетамин преля. Никога не бях виждала сплита, който запреде, но за няколко мига, докато изтърве Извора, около трите ни прехвърчаха искри. Мисля, че използва всичката Сила, която можеше да извлече.
— Бетамин изведнъж захлипа, сви се и само дето не рухна на пода.
— Не го исках — заплака тя и раменете й се затресоха. — Помислих, че ще ме убиете, но не го исках. Не го исках.
Сета заклати глава, зяпнала с ужас приятелката си. Или навярно бившата вече приятелка. И двете знаеха, че всеки ай-дам може да ги озапти и сигурно всяка сул-дам, но навярно се бяха опитвали да отрекат важността на всичко това. Всяка жена, способна да използва ай-дам, можеше да се научи да прелива. Сигурно се бяха опитвали всячески да отрекат горчивия факт. Но това преливане бе променило всичко.
Огън да го гори дано, само това му трябваше отгоре на всичко друго!
— Е, и какво ще правите по въпроса? — Само Айез Седай можеха да се оправят с това. — Щом е почнала, не може ей така да спре. Това поне го знам.
— Да мре — отвърна рязко Теслин. — Можем да я държим под щита, докато се отървем от нея, а после — да мре.
— Не можем да направим това — възрази стъписано Едесина. Но явно не от мисълта, че Бетамин щяла да мре. — Пуснем ли я, ще е опасна за всички наоколо.
— Няма да го направя повече — проплака почти умолително Бетамин. — Няма!
Джолайн се провря покрай Мат, все едно че беше окачалка за дрехи, застана пред Бетамин и я изгледа сурово.
— Няма да спреш. Почнеш ли, не можеш. О, сигурно ще можеш да удържиш по някой и друг месец между всяко посягане, но ще се опитваш отново и отново и всеки път ще става по-опасно. — Въздъхна. — Прекалено стара си за новачка, но няма как. Ще трябва да те учим. Поне толкова, че да не пострадаш.
— Да я учим ли? — кресна Теслин и сложи юмруци на кръста си. — Аз казвам да мре! Имаш ли си представа как се държаха с мен тия сул-дам, докато им бях пленничка?
— Не, защото така и не ми го описа подробно, освен да хленчиш колко ужасно било — отвърна сухо Джолайн и добави много твърдо:
— Но няма да оставя никоя жена да умре, щом мога да го предотвратя.
Това, разбира се, не сложи край на спора. Поиска ли една жена да спори, ще продължи дори никой да не й възразява, а те всички искаха да спорят. Едесина мина на страната на Джолайн, както и госпожа Анан, сякаш тя пък имаше някакво право да говори като Айез Седай. На всичко отгоре Бетамин и Сета взеха страната на Теслин, отказваха да се учат да преливат, махаха ръце и спореха точно толкова гръмко като всички останали. Мат благоразумно се възползва, измъкна се от фургона и лекичко притвори вратата. Нямаше смисъл да им напомня за себе си. Айез Седай най-малкото много скоро щяха да си спомнят за него. Поне нямаше вече да се чуди къде са проклетите ай-дам и дали сул-дам няма да се опитат пак да ги използват. С това вече беше приключено.
За Блерик и Фен се оказа прав. Чакаха го и гръмоносни облаци беше слаба метафора за лицата им. Без никакво съмнение знаеха точно какво се бе случило на Джолайн. Но не и кой е виновникът, както се оказа.
— Какво стана там вътре, Каутон? — изръмжа Блерик и ясните му сини очи само дето дупки не изровиха в Мат. Беше обръснал шиенарския си перчем и не беше доволен от бавния растеж на четината, покриваща черепа му.
— Ти забърка ли се? — хладно попита другият.
— Как бих могъл? — отвърна Мат и се спусна по стъпалата с най-безгрижна стъпка. — Тя е Айез Седай, ако случайно си забравил. Ако искате да разберете какво стана, предлагам да питате нея. Не съм чак такъв тъпак да говоря за това. Само че на ваше място не бих я питал точно сега. Вътре още спорят. Възползвах се да се измъкна, докато кожата ми още е здрава.
Май не избра най-добрите думи. Лицата на двамата Стражници станаха още по-мрачни, колкото и да изглеждаше невъзможно. Но все пак го пуснаха да си върви по пътя, без да му се наложи да прибягва До ножовете. И толкова. А и никой от двамата май не гореше от желание да влезе във фургона. Вместо това седнаха на стъпалата да чакат, глупците му с глупци. Съмняваше се, че Джолайн щеше да е много мила с тях, но като нищо можеше да излее върху тях гнева си затова, че знаят. На тяхно място щеше да си намери някоя много важна работа по-далече от фургона, да речем, за, хм, месец-два. Това можеше да помогне. Донякъде. Жените имат навика дълго да помнят някои неща. Той самият трябваше вече да се озърта през рамо за Джолайн. Но все пак си струваше.
Със сеанчанците, вдигнали лагера си оттатък пътя, с каращите се Айез Седай и преливащи жени, и тия въртящи се в главата му зарове, дори две игри на камъчета да спечелеше от Тюон, едва ли щеше да изпита нещо друго освен тревога. Отиде да спи — на пода, защото този път беше ред на Домон да използва второто легло, другото винаги го взимаше Егеанин. Заровете още му тропаха в черепа, но беше сигурен, че утре ще е по-добре от днес.
Е, никога не беше твърдял, че винаги е прав. Жалко само, че грешеше толкова често.
Глава 8
Драконови яйца
На другата заран, още по тъмно, Лука нареди да вдигат лагера и да товарят всичко във фургоните. Мат се събуди от дрънчене, трополене и викове, колкото и да беше капнал и натъртен от спането на пода. Пък и не бе успял да се наспи заради проклетите зарове. Тия неща носеха на човек сънища, убиващи всякакъв сън. Лука тичаше насам-натам по долна риза и с фенер в ръката, грачеше заповеди и сигурно повече пречеше на работата, отколкото да я ускори, но Петра, толкова широк, че изглеждаше трътлест, макар изобщо да не беше по-нисък от Мат, спря да впряга четирите коня на фургона им с Кларине, за да обясни. При бледата луна, смъкнала се ниско на хоризонта и полускрита зад дърветата, фенерът на капрата за
