между едното място и другото. — Той пусна шала й. — Това ще помогне ли?
Тя прехапа устна и изгледа кисело шала. Изобщо не й вършеше работа. Само от мисълта за пробиване на дупка в Шарката й прилошаваше. Беше се надявала, че ще се окаже нещо, свързано с Тел-айеран-риод. Не че изобщо се канеше да го използва, разбира се, но през цялото време си го мислеше, а Мъдрите все недоволстваха от Айез Седай, когато ги питаха как да влязат в плът. Според нея начинът беше да се създаде подобие — да, подобие като че ли беше най-подходящата дума — подобие между реалния свят и неговото отражение в Света на сънищата. Така щеше да се направи място, където да е възможно просто да стъпиш от едното в другото. Ако начинът на Пътуване на Ранд се бе оказал нещо макар и смътно подобно, сигурно щеше да е готова да го опита, но това…
— Ранд, сигурен ли си, че не е по-благоразумно да правиш нещата също като… или… — Не знаеше как точно да го изрази, но тъй или иначе той поклати глава преди да е млъкнала.
— Прозвуча ти като че ли променям вътъка на Шарката, нали? Мисля, че тя ще ме разкъса, дори ако само опитам. Не, аз просто пробивам дупка. — Той боцна с пръст да й покаже.
Какво пък, нямаше смисъл да настоява повече. Тя раздразнено намести шала си.
— Ранд, за Морския народ. Не знам за тях повече, отколкото съм чела… — Знаеше тя, само че все още не искаше да му го казва. — Трябва да е нещо много важно, щом ги е докарало да дойдат чак тук.
— Светлина — измърмори той разсеяно. — Прескачаш от едно на друго като капка вода по горещ тиган. Ще ги видя, когато имам време. — Потърка чело и очите му за миг сякаш престанаха да виждат. После примигна и отново я виждаше. — Да не смяташ да останеш тук, докато се върнат? — Наистина искаше да се отърве от нея.
И тя нямаше какво друго да направи освен да излезе.
Никоя не обели и дума, когато каретата пое от Слънчевия палат, следвана от фургона, докарал сандъците със злато. Несюне замислено потупа с пръсти устните си. Възхитителен младеж. Възхитителен предмет за изследване. Петата й докосна една от кутиите за образци под седалката — никъде не тръгваше тя без кутиите си с образци. Човек можеше да си помисли, че всичко на този свят отдавна е описано и подредено в каталозите, но откакто бе тръгнала от Тар Валон, Несюне бе заделила петдесет вида растения, два пъти повече насекоми и кожите и костите на една лисица, на три вида чучулиги и на пет вида полски мишки, за които беше сигурна, че никога и никъде не са описвани.
— Не знаех, че си в приятелски отношения с Алвиарин — подхвърли Койрен.
— Имате ли някаква идея — смени темата Несюне — за Сестрата, която сподели тази наша беседа?
Възможно беше и да не е била Сестра, но спътничките й наистина бяха слепи. Само на няколко крачки от жена, която е способна да прелива, и не го бяха усетили, само защото не я виждаха.
— Не зная как се беше скрила — продължи Несюне, — но би било много интересно да се разбере. — Сто на сто беше негова работа — нали щяха да забележат всеки сплит на сайдар.
— Това е потвърждение, че Моарейн е жива — каза Галина с мрачна усмивка. — Предлагам да пратим Белдеин да я намери. После я хващаме и я откарваме в Тар Валон. Той изобщо няма да забележи, ако му хвърлим малко злато под носа.
Койрен поклати глава.
— Нямаме повече потвърждения отпреди. Не и за Моарейн. Може да се окаже онази загадъчна Зелена. Колкото до откриването коя е тя, съгласна съм, но всичко друго ще трябва да го обмислим грижливо. Няма да рискувам тепърва всичко, което беше планирано толкова грижливо. Трябва да имаме предвид, че ал-Тор е свързан с тази Сестра — която и да е тя — и че неговото искане за време може да е само стратегия. За щастие, разполагаме с време.
Галина кимна, макар и с неохота: по-скоро щеше да се омъжи и да се засели в някоя ферма, отколкото да подложи плановете им на риск.
Несюне си позволи да въздъхне леко. Койрен винаги изтъкваше очевидни неща. Разбира се, че разполагаха с време. От друга страна, както и да се извъртяха събитията, трудът, който се канеше да напише за ал-Тор, щеше да е върхът в живота й.
Глава 28
Писма
Беше го страх да заспи, боеше се да не би Луз Терин да установи контрол над него, докато спи, а когато все пак заспи, да се мята и бълнува. Първите лъчи на утрото го събудиха сред омачканите и прогизнали чаршафи. Сънищата, които помнеше, бяха все за това как бяга от нещо, което не може да види. Той стана и се уми над позлатения умивалник. Небето отвън едва-що посивяваше и гай-шайн, който трябваше да донесе прясна вода, още не бе дошъл, но и снощната свърши работа.
Почти беше привършил с бръсненето, когато спря с вдигнат към бузата си бръснач и се взря в образа си в огледалото. Бягаше. Сигурен беше, че е бягал от Отстъпниците в сънищата си, или от Тъмния, или от Тармон Гай-дон, или може би дори от Луз Терин. И от Елейн, заради страха си, че я обича, точно както беше бягал и от страх, че обича Авиенда.
Огледалото се пръсна и късчетата изпопадаха в умивалника и по пода.
Той пусна сайдин, внимателно изтри и последното петънце пяна и сгъна грижливо бръснача. А, не. Стига бягане. Щеше да свърши каквото трябва, но бягане повече — не.
В коридора го чакаха две Деви — Харилин и Чиарид. Изненадаха се, че излиза толкова рано.
Нандера и останалите Деви ги застигнаха преди да е изминал половината път до залата за Пътуване. Ранд смяташе, че ще може да напусне Кайриен, без никой да го заговори, но някаква млада жена в червено-синьото облекло на личната прислуга на Берелайн притича и му се поклони, тъкмо докато отваряше прага.
— Първата ви изпраща това — каза задъхано тя и му подаде писмо с голям зелен печат. — От Морския народ е, милорд Дракон.
Ранд пъхна писмото в джоба си и прекрачи Прага, пренебрегвайки въпроса на слугинята дали ще има отговор. Не му се говореше. Прокара палец по Драконовия скиптър. Силен щеше да стане и корав, и цялото това самосъжаление щеше да го остави зад гърба си.
Тъмната Велика зала в Кемлин му върна Аланна, вгнездила се в главата му. Нощта тук все още се задържаше, но тя се беше събудила — знаеше го толкова сигурно, колкото че тя плачеше, толкова сигурно, колкото знаеше, че сълзите й секнаха в мига, в който затвори Прага след последната Дева. Малка парцалива топчица неразгадаемо чувство все пак заседна някъде в тила му, но беше сигурен, че тя е разбрала, че се е върнал. Несъмнено тя и връзката й бяха изиграли немалка роля в решението му да избяга, но сега той прие връзката, колкото и да не му харесваше. Това почти го накара да се усмихне кисело — по- добре беше да я приеме, щом не можеше да го промени. Беше го завързала за конец — не можеше да е повече от конец; Светлина, дано да не беше повече! — и едва ли щеше да му причини неприятности, освен ако не й позволеше да го приближи до себе си толкова, че да превърне конеца в каишка. Дощя му се Том Мерилин да е тук — Том сигурно знаеше повече за Стражниците и връзките; той знаеше смайващо много неща. Е, ако намереше Елейн, щеше да намери и Том. Толкова по въпроса.
Сайдин оформи светъл глобус от Огън и Въздух да освети пътя му извън тронната зала. Древните кралици, скрити в мрака високо над главата му, вече изобщо не го притесняваха. Бяха само портрети от цветно стъкло.
Същото не можеше да се каже за Авиенда. Когато стигнаха покоите му, Нандера освободи Девите, с изключение на Джалани, и двете влязоха с него да проверят стаите, докато той с помощта на Силата запали светилниците. Авиенда излезе от спалнята — разчорлена, но с нож в ръка. Като го видя, се вцепени и почти изтича обратно вътре. Нандера тихо се изсмя и двете с Джалани се спогледаха насмешливо.
— Никога няма да ви разбера вас — промърмори Ранд и пусна Извора. Каза го не толкова заради Девите — отдавна беше вдигнал ръце от айилския хумор, колкото заради Авиенда. Тя можеше да си мисли, че е много смешно да се съблича за лягане пред очите му, но само да мернеше и едно глезенче, когато е решила да не му го показва, и се превръщаше в котка с настъпена опашка. Да не говорим, че обвиняваше него на всичко отгоре.
Нандера се изкикоти.
— Не айилците не можеш да разбереш ти, а жените. Никой мъж не е успял да разбере жените.
