— Искам ясен отговор — каза той и дръпна пергамента. Сюлин се изправи. — Хайде, Сюлин! Искам отговор! — Но тя хукна към вратата и излезе.
Кой знае защо, госпожа Харфор изгледа сърдито Нандера.
— Казах ви, че това няма да подейства. И ви казах и на двете, че докато е облечена в дворцова ливрея, очаквам от нея да се държи както подобава, все едно дали е айилка, или кралицата на Салдеа. — Приклекна, подхвърли на Ранд едно припряно „милорд Дракон“ и си тръгна, намусена.
Ранд бе готов да се съгласи. Запремества поглед от Нандера към Авиенда и към Джалани. Нито една от тях не изглеждаше най-малко изненадана.
— Ще ми кажете ли най-после какво става тук?
— Първо — каза Нандера, — двете със Сюлин отидохме в кухните. Тя реши, че чистенето на съдове ще е подходящо. Но един човек там ни каза, че си имал предостатъчно слугини и повече не му трябвали — изглежда, смяташе, че Сюлин ще се сбие с другите. После се обърнахме към Рийни Харфор, защото тя е нещо като Надзорница на покрива тук. — По лицето й премина лека гримаса: една жена трябваше или да е Надзорница на покрив, или не — в айилското мислене нямаше място за Главна слугиня. — Тя не разбра, но накрая се съгласи. Почти си помислих, че Сюлин ще се откаже, когато разбра, че Рийни Харфор се кани да й навлече рокля, но тя, разбира се, не се отказа. Сюлин има повече кураж от мен. Аз по-скоро бих станала гай-шайн.
— А аз — заяви твърдо Джалани — по-скоро бих се оставила да ме бие първобратът на най-лютия ми враг пред собствената ми майка всеки ден, цяла година.
Ранд прокара пръсти през косата си.
— Рийни не е разбрала, казваш? И аз не разбирам, Нандера. Защо го прави всичко това? Ако се е омъжила за някой андорец — и по-странни неща ставаха около него напоследък, — ще й дам достатъчно злато, за да си купят ферма или каквото там искат. Не е нужно да става слугиня. — Трите жени го изгледаха така, сякаш е полудял.
— Сюлин има тох, Ранд ал-Тор — заяви твърдо Авиенда. — Това теб не те засяга.
Джалани кимна, за да потвърди думите й. Нандера разсеяно оглеждаше върха на едно от копията си.
— Сюлин ме засяга — каза той. — Ако нещо й се е случило… — Той изведнъж си спомни разговора, който бе подслушал преди да отидат в Шадар Логот. Нандера бе обвинила Сюлин, че е говорила с гай-шайн като с Фар Дарейз Май, и Сюлин го беше признала и беше казала, че ще се занимаят с това по-късно. Не беше виждал Сюлин, откакто се върнаха от Шадар Логот, но бе предположил, че просто му е сърдита за нещо и е оставила на други да организират охраната му. А трябваше да се досети — нали Девите бяха по- докачливи от всички други на тема джи-е-тох, с изключение може би на Каменните кучета и Черните очи. А и Авиенда с нейните усилия да го направи айилец…
— Вината е моя — каза той.
Не биваше да го казва. Джалани го изгледа стресната. Авиенда се изчерви — нали непрекъснато му беше набивала в главата, че при джи-е-тох не съществуват извинения. Ако спасявайки родното си дете си навлечеш задължение към кръвния си враг, плащаш цената без увъртания.
Чудейки се как да се измъкне от това положение, той се сети, че още държи писмото. Печатът отново не му говореше нищо — някакво си цвете, впечатано върху червен восък, но самият пергамент беше тежък, от най-скъпите. Съдържанието, изписано с фин почерк, предизвика замислена усмивка на устните му.
Братовчеде,
Времената са деликатни, но изпитах потреба да ти напиша, за да те уверя в добрите си чувства и да изразя надеждите си, че и ти ги питаеш. Не бой се; добре те познавам и одобрявам действията ти, но има хора, които не ще приемат с усмивки човек, който иска да се доближи до теб, освен чрез тях. За нищо друго не моля, освен да съхраниш доверието си към мен в огньовете на сърцето си.
— На какво се смееш? — попита Авиенда.
— На писмото — отвърна той. Играта на Домове изглеждаше наистина безхитростна в сравнение със заплетения джи-е-тох. Името беше предостатъчно, за да го подсети кой го е изпратил, но ако пергаментът попаднеше в чужди ръце, щеше да изглежда най-обикновено писъмце до приятел или навярно сърдечен отговор на някой молител. Алиандре Марита Кигарин, Благословена в Светлината, кралица на Геалдан, която със сигурност никога досега не беше подписвала толкова интимно писмо до човек, когото изобщо не е виждала, камо ли до самия Прероден Дракон. Очевидно се беше притеснила от Белите плащове в Амадиция и от Пророка, Масема. Трябваше да предприеме нещо във връзка с Масема. Алиандре бе проявила предпазливост, без да влага в писмото повече риск от необходимото. Огньовете на сърцето му. Тъй или иначе, за първи път към него се беше обърнал владетел, без мечът му да е опрян на гърлото на държавата му. Ако можеше да намери Елейн и да й предаде Андор преди да започне нова битка…
Вратата леко се открехна и той вдигна глава, но не видя нищо и се върна на писмото — чудеше се дали е изровил от съдържанието му всичко. Потърка носа си. Луз Терин и неговите приказки за смърт. Не можеше да се отърве от усещането за нещо мръсно.
— Двете с Джалани ще си заемем местата отвън — каза Нандера.
Той кимна разсеяно, без да вдига очи от писмото. Том сигурно от пръв поглед щеше да намери пет-шест неща, които той не бе забелязал.
— Ранд ал-Тор, трябва да поговоря с теб сериозно — каза Авиенда.
Изведнъж всичко в главата му си дойде на мястото. Вратата се беше отворила. Той бе надушил мръсотия, не просто я беше почувствал, но не беше точно миризма. Пусна писмото и блъсна Авиенда толкова силно, че тя падна на пода и извика — но надалече от него, далече от опасността; всичко около него сякаш забави хода си — извърна се светкавично и сграбчи сайдин.
Нандера и Джалани тъкмо се обръщаха да видят какво е накарало Авиенда да извика. Ранд трябваше да се вгледа много внимателно, за да види високия мъж в сивото палто, когото Девите не бяха забелязали — мъж с тъмни безжизнени очи, приковани в него. Макар да бе съсредоточен, усети, че собственият му поглед иска да се отмести от Сивия. Точно това беше — един от убийците на Сянката. Когато писмото падна на пода, Сивият разбра, че Ранд го е забелязал, в ръката му се появи нож и той скочи напред. Ранд го оплете със спирали на Въздух почти с презрение. И в същия миг край рамото му проблесна огнен лъч и прогори дупка в гръдта на Сивия. Убиецът издъхна преди да е успял да трепне; главата му се килна и очите, не по- мъртви, отколкото бяха доскоро, се взряха в Ранд.
Мъртъв, той изведнъж стана видим като всеки друг. Авиенда, която тъкмо се изправяше, ахна смаяна и Ранд усети настръхването по кожата си, подсказващо, че е прегърнала сайдар. Нандера бе посегнала към булото си със задавен вик, а Джалани вече бе вдигнала своето.
Ранд остави тялото да падне, но задържа сайдин и се обърна към Таим, който бе застанал на прага на спалнята му.
— Защо го уби? — Едва частица от ледената твърдост на гласа му проникна отвъд Празнотата. — Бях го пленил. Можеше да ми каже нещо, може би кой го е изпратил. Какво впрочем правиш тук, да се промъкваш така в покоите ми?
Таим влезе с широка крачка, отпуснат, облечен в черно палто с извезани по ръкавите Дракони в синьо и златно. Авиенда най-сетне се изправи и въпреки сайдар очите й говореха, че е готова да използва ножа си срещу Таим точно толкова лесно, колкото да го прибере в канията. Нандера и Джалани бяха вдигнали копията си. Таим не им обърна внимание. Ранд го усети как пуска Силата. Не изглеждаше дори притеснен, че Ранд продължава да държи сайдин.
— Гадно нещо са това Бездушните. — Всеки друг щеше да потръпне; не и Таим. — Дойдох през Праг, защото реших, че ще искаш да чуеш вестта веднага.
— Някой, който се учи прекалено бързо?
— Не, не е предрешен Отстъпник, освен ако не е успял да се направи на дванадесетгодишно момче, не повече — усмихна се Таим. — Казва се Джаар Наришма и има искрата, макар все още да не се е проявила.
