Сеонид я изгледа рязко; всяка жена, имала Стражник, бе усещала раните му. Но знаеше какво бе преживяла Аланна, след като бе изгубила Овейн, и когато заговори, гласът й бе почти нежен и съвсем малко делови.
— Какво толкова! Терил и Фурен са получавали такива рани, че почти припадах от тях, колкото и леко да ги напипваме, но те самите и една стъпка не са се забавяли. И една стъпка.
— Мисля все пак — тихо каза Масури, — че сме на бойното поле. — Винаги говореше тихо, но за разлика от повечето Кафяви — винаги по същество.
Мерана кимна.
— Да. Мислех си да заменя Моарейн при него…
На вратата се почука и влезе жена в бяла престилка с подноса с чая. Сребърен чайник и чашки от порцелан на Морския народ — „Короната и розата“ бе свикнала с гостуванията на знатни особи. Когато жената остави подноса и излезе, Аланна сякаш се събуди и тъмните й очи блеснаха. Нищо чудно — Зелените бяха особено ревниви за своите Стражници, а ал-Тор й принадлежеше, все едно как точно го бе обвързала. Тя се изправи и чакаше само следващите думи на Мерана, за да знае дали да скочи срещу нея. Мерана обаче изчака да налеят боровинковия чай и всички да седнат по местата си. Дори покани Верин и Аланна също да седнат. Да, това с Ранд ал-Тор си беше не „почти“, а направо изнасилване.
— Мислех го — продължи най-сетне тя, — но го отхвърлих. Можех и да го направя, ако ти не бе направила каквото си направила, Аланна, но сега той е толкова подозрителен към Айез Седай, че просто би ми се изсмял в лицето, ако го бях предложила.
— Дори кралете не се държат толкова надменно като него — вметна Сеонид.
— Всичко, което ни казаха за него Елейн и Нинив, се потвърди, че и отгоре — добави Масури и поклати глава. — Да ми твърди той, че разбирал кога една жена прелива. Аз за малко щях да прегърна сайдар, само за да му покажа, че греши, но разбира се, каквото и да направех, за да му го покажа, щях да го разтревожа още повече.
— И всичките тези айилци! — възкликна Сеонид и стисна устни; беше кайриенка. — Не стигат мъжете, но и жени. Направо щяха да се опитат да ни намушкат с копията си, само да бяхме примигнали по- бързо.
Понякога, помисли си Мерана, Сеонид направо забравяше, че самият ал-Тор може да представлява опасност.
Аланна несъзнателно задъвка долната си устна като някое момиченце. Добре че Верин беше тук да се грижи за нея — в това състояние Аланна не биваше да остава сама. Верин само отпиваше от чая си и наблюдаваше наглед съвсем разсеяно.
Мерана се улови, че се е поразмекнала. Много добре си спомняше в колко чуплив възел от нерви се бе превърнала самата тя след гибелта на Баран.
— За наше щастие, неговата подозрителност като че ли си има и добра страна. Приел е пратенички на Елайда, в Кайриен. Каза ни го съвсем открито. Убедена съм, че недоверието му ще ги държи на прилично разстояние от него.
Сеонид остави чашката си в чинийката.
— Смята да ни насъска едни срещу други.
— И все още би могъл — каза сухо Масури, — само че ние знаем за него повече, отколкото би могла да знае Елайда. Според мен тя сигурно е изпратила посланичките си да се срещнат с овчар, макар и облечен в коприна. Какъвто и да е той сега обаче, вече не е овчар. Моарейн, изглежда, добре го е учила.
— Подготвили сме се предварително — каза Мерана. — Смятам, че те не са.
Аланна я изгледа втренчено и примигна.
— Значи не съм провалила всичко? — Трите кимнаха и тя си пое дълбоко дъх, после приглади полите си намръщена, сякаш току-що забелязала колко са намачкани. — Сигурно все пак бих могла да го накарам да ме приеме. — Лицето и гласът й ставаха по-спокойни и по-уверени с всяка следваща дума. — Колкото до неговата амнистия, можем временно да отложим всички свои планове, но това не значи, че не бива да ги изпълним. Такава опасност не бива да се пренебрегва.
В миг Мерана съжали, че се бе размекнала. Направила му бе такова нещо, а единственото, което я тревожеше, бе дали то щяло да намали шансовете им за успех. Но с неохота се съгласи, че ако това може да направи ал-Тор по-послушен и отстъпчив, е готова да не си пъха носа и да си сдържа езика.
— Първо трябва да принудим ал-Тор да сведе глава, така да се каже. Отлагането ще продължи толкова, колкото се наложи, Аланна. — Аланна стисна устни, но след малко кимна одобрително. Или поне в съгласие.
— И как точно смяташ да го накараме да сведе глава? — попита Верин. — С него трябва да се държим много деликатно. Вълк на каишка, тънка колкото конец.
Мерана се поколеба. Не се беше канила да сподели всичко с тези двете, чиято привързаност към Съвета в Салидар бе твърде смътна. Ужасяваше я мисълта какво може да стане, ако Верин се опита да се наложи тук, ако наистина успее да се наложи. Тя самата знаеше как да се справи с това — избрана бе, защото целият й живот бе преминал в посредничество при изглаждане на болезнени спорове, в преговори за сключване на мирни договори тогава, когато взаимната омраза бе изглеждала непреодолима. Това, че съглашенията рано или късно биваха прекратявани и договорите — нарушавани, бе в човешката природа, но все пак от четиридесет и шест години Петият договор от Фалме бе единственият й голям провал. Знаеше всичко това, но всичките тези години я бяха научили на много неща.
— Ще се обърнем към определени благородници, които за щастие в момента се намират в Кемлин…
— Тревожа се за Елейн — твърдо каза Диелин. Твърдо, защото бе насаме с една Айез Седай, а една Айез Седай можеше здраво да те притисне, ако покажеш слабост когато си насаме с нея. Особено ако никой друг не знае, че си насаме с нея.
Кайрен Седай се усмихна, но нито усмивката, нито хладните й сини очи не издадоха нищо.
— Твърде е възможно щерката-наследница в края на краищата да бъде намерена, за да седне на Лъвския трон. Това, което изглежда неизпълнимо за други, рядко представлява трудност за Айез Седай.
— Преродения Дракон казва, че…
— Хората казват какво ли не, лейди Диелин, но вие знаете, че аз не лъжа.
Луан потупа сивия врат на тайренския жребец, огледа се да не би в конюшнята да е влязъл някой от конярите и едва успя да дръпне ръката си от зъбите на злобното животно. Стражникът на Рафела щеше да ги предупреди, но Луан вече не беше сигурен дали би могъл да се довери на когото и да било. Особено при подобно посещение.
— Не съм много сигурен, че ви разбирам — каза той учтиво.
— Единството е по-добро От раздора — каза Рафела, — мирът — по-добър от войната, търпението — по-добро от смъртта. — Главата на Луан рязко се извърна при този странен завършек на баналностите и кръглооката Айез Седай се усмихна. — Нима не смятате, че за Андор ще е много по-добре, ако Ранд ал-Тор остави тази земя в мир и единство, лорд Луан?
Увита плътно в робата си, Елориен се втренчи в Айез Седай — как ли бе успяла да дойде, без да я предупредят и сигурно без да бъде забелязана. Жената отвърна на погледа й, сякаш всичко това бе нещо съвсем естествено и обичайно.
— Кой би получил Лъвския трон тогава, Демира Седай? — попита Елориен.
— Колелото тъче така, както само пожелае — последва отговорът и Елориен я разбра много добре.
Глава 44
Цветът на доверието
Скоро след като Ванин замина да каже на Бандата да кротува, Мат се увери, че всички оцелели ханове в Салидар са заети от Айез Седай и че всичките пет конюшни са претъпкани до пръсване. Все пак, след като пъхна един сребърен петак в шепата на някакъв мършав коняр, човечецът разкара няколко чувала овес и бали сено от един ограден с висок каменен зид двор, достатъчен да побере шест коня. Показа дори на Мат и
