буца. А Светлината само знаеше какво е способна да му направи жена като Елейн. Реши, че все още се опитват да го разкарат оттук. Вероятно трябваше да очаква още подобни опити. Най-доброто като че ли беше да не им обръща внимание; дори почти му се прииска пак да го направят. Не можеха да го докоснат със Силата и колкото повече се опитваха и не успяваха, толкова по-добре щяха да разберат, че не могат да го ръчкат като с остен.
До него се приближи Миреле. Нея я помнеше смътно. Не допускаше, че може да знае нещо опасно за него. Не беше толкова красива като Халима, разбира се, но все пак бе повече от симпатична. Мигащи сенки пробягваха през лицето й и това почти го караше да забрави, че е Айез Седай.
— Гореща нощ — каза тя с усмивка и продължи да говори все така безгрижно, а той гледаше лицето й с такава наслада, че едва след време осъзна какво точно му казва.
— Не мисля така — отвърна Мат учтиво, щом успя да вземе думата. Така ставаше, като се забрави човек — Айез Седай си бяха Айез Седай.
Тя само се усмихна.
— Това би ти осигурило много предимства, пък и няма да те закарфича на фустите си. Много предимства. Избрал си опасен живот, или той е избрал теб. Един Стражник би имал по-голям шанс да оцелее.
— Наистина не мисля така. Но благодаря за предложението все пак.
— Помисли си, Мат. Освен ако… Да не би Амирлин да те е обвързала?
— Не. — Егвийн не би могла да направи това. Дали? Нямаше да може, докато си носеше медальона, но дали щеше, ако го нямаше? — Бихте ли ме извинили? — Той я удостои с лек поклон и набързо се премести при една хубавичка синеока млада жена, която игриво потропваше с крак в ритъма на мелодията. Имаше сладки устни, точно за целуване, а той страшно държеше все пак да се позабавлява. — Видях ви очите и не можах да се сдържа да не ви поканя. Ще потанцуваме ли?
Твърде късно обаче забеляза пръстена с Великата змия на дясната й ръка, а след това сладките устни се разтвориха и един глас, който той позна на часа, му каза сухо:
— Веднъж те попитах дали ще помагаш, когато къщата пламне, момченце, но ти, изглежда, сам скачаш в пламъците. А сега ми се махай от главата и си намери някоя, която ще потанцува с тебе.
Сюан Санче! Ами че нали тя беше усмирена и мъртва! Гледаше го свирепо с лице на някаква млада жена, което сигурно беше откраднала отнякъде, и носеше пръстен на Айез Седай! Да покани Сюан Санче на танц!?
Докато все още я гледаше зяпнал, една жилава млада доманка се завъртя край него — с бледозелена рокля, толкова тънка, че светлините на огъня ясно открояваха фигурата й през нея. Доманката изгледа Сюан със смразяващ поглед, на който й се отвърна с лихвата, след което буквално го сграбчи и го издърпа сред танцуващите. Беше висока като айилка — тъмните й очи всъщност се взряха в неговите малко по- отвисоко.
— Аз между другото съм Леане — съобщи му тя с глас като медена милувка. — В случай, че не си ме познал. — Плътният й смях също прозвуча като милувка.
Той подскочи и за малко не оплете крак при първото завъртане. Тя също носеше пръстена. Завъртя се в ритъма по навик. Висока или не, беше като перце в ръцете му, като плъзгащ се по езеро лебед, но това съвсем не бе достатъчно, за да заглуши въпроса, който избухна в главата му като фойерверк на Илюминатор. Как? Как, в името на Светлината? Отгоре на всичко, след като танцът свърши, тя каза:
— Много добре танцуваш. — Каза го със същия милващ глас, а после го хвана и му лепна най-сочната целувка, която бе получавал през живота си, а после въздъхна и го потупа по бузата. — Много добре танцуваш. Следващия път помисли за това като за танц, и ще е още по-добре. — А после го остави със смях и се впусна в нов танц с някакъв мъж, когото награби сред зрителите.
Мат реши, че вече е получил повече, отколкото един мъж може да понесе за една нощ. Върна се и легна, като нагласи седлото под главата си за възглавница. Сънищата му щяха да са приятни, ако всички не включваха Миреле, Сюан, Леане и Халима. Стигнеше ли се до сънища, никой мъж не можеше да се оправи.
Следващият ден трябваше да е по-добър, помисли си той, особено след като призори видя, че Ванин клюма в плевника. Талманес бил разбрал и щял да стои кротко; Стражниците наблюдавали приготовленията на Бандата, явно оставяйки се преднамерено да бъдат забелязани, но отдалече. По-малко приятната изненада дойде, когато зърна коня на Олвер в двора зад конюшнята и самия Олвер, свит на кълбо в одеялата си в един ъгъл.
— Трябва ти някой, който да ти пази гърба — каза той мрачно на Мат. — На нея не можеш да се довериш. — Нямаше нужда да уточнява, че го казва за Авиенда.
Олвер не прояви никакъв интерес към игрите с децата из селото, затова на Мат му се наложи да изтърпи втренчените погледи и усмивки, докато момчето се мъкнеше край него из Салидар, стараейки се да подражава на плавната походка на Стражниците и да се оглежда в девет посоки наведнъж за Авиенда. Която продължаваше да я няма никаква също като Елейн и Нинив. А и „Амирлин“ продължаваше да е „заета“. Ванин успя да чуе едно-друго, но нищо, което да може да зарадва Мат. Ако Нинив наистина бе Изцерила Сюан и Леане, с нея щеше да е по-зле от всякога. Тя винаги бе имала много високо мнение за себе си и след като бе направила невъзможното, главата й сигурно се беше издула като любеница. Но това беше най-малката беда. Вестта за Логаин и Червената Аджа накара Мат да потръпне. Тук намирисваше на нещо, което никоя Айез Седай не би простила. Щом Гарет Брин оглавяваше армията им, значи това тук не бе тълпа и улична сган с няколко Стражници за втвърдяване. Като се добавеше и продоволствието, което Ванин бе забелязал да прибират в бурета, вече намирисваше на голяма беля. Най-голямата беля, каквато можеше да си представи, ако се изключеше това да види някой Отстъпник седнал на масата срещу него и дузина тролоци на вратата. Всичко това не ги правеше просто глупаци; правеше ги опасни глупаци. Том с неговото „помогни им да успеят“. Ами да излезе сега веселчунът от скривалището си и да му обясни как точно.
Вечерта Миреле пак му заговори да й станел Стражник и малко поприсви очи, когато той й отвърна, че това е вече петото предложение, което е получил от изгрев слънце. Не беше сигурен дали му повярва, но се фръцна толкова сърдито, колкото не беше виждал да се фръцка никоя Айез Седай. Но си беше вярно. Най- първото, още докато се опитваше да си изяде закуската, дойде от Делана, същата, за която работеше Халима, набита светлокоса жена с воднистосини очи, която едва не го хвана за врата да го натика в това. Така че вечерта Мат остана настрани от танците и си легна да спи още докато музиката и смехът кънтяха в ушите му; този път му звучаха кисело.
Едва по обед на втория му пълен ден в Салидар някакво момиче в бяла рокля, симпатично, с лунички и толкова усилно стараещо се да покаже ледено достойнство, че почти успяваше, го намери с призовка, каквото точно си беше.
— Веднага ще се представите пред Амирлинския трон. — Точка, и нито дума повече. Мат й махна с ръка да води; стори му се, че така е редно, и на нея, изглежда, й хареса.
Всичките до една бяха в Малката кула — Егвийн и Нинив, Елейн и Авиенда, въпреки че се наложи да я погледне повторно, за да я познае в синята рокля от фина вълна с дантелена яка и маншети. Добре поне че не се бяха опитали да се удушат с Елейн, но и двете бяха нацупени. Което ни най-малко не ги правеше по- различни от Егвийн и Нинив. Нито трепване, нито някакво изражение и у четирите, и очите на всичките — в него. Успя някак да си задържи езика зад зъбите, докато Егвийн му изреди възможностите за избор, така както тя ги виждаше, седнала зад масата с шарфа с пъстрите ресни, заметнат на раменете й.
— Ако смяташ, че не можеш да направиш нито едното, нито другото — завърши тя, — запомни, че мога да заповядам да те вържат на коня ти и да те върнат при твоята Банда на каква ръка беше. За мърлячи и кръшкачи в Салидар място няма. Няма да го позволя. За теб, Мат, остава или Ебу Дар с Елейн и Нинив, или да се махаш, пък да видим кого ще впечатлиш със знаменцата си.
Което естествено не му оставяше никакъв избор. След като се изрази в този смисъл, израженията им изобщо не се промениха. Ако се промени нещо, то беше само у Нинив, чието лице се вдърви още повече. А Егвийн само каза:
— Радвам се, че се разбрахме, Мат. Сега имам да свърша още хиляда неща. Ще се опитам да те видя преди да тръгнеш. — Разкара го като някакво конярче. Амирлин, видите ли, била заета. Оставаше само да му подхвърли някой петак.
