малко недостатъци, но проявяваше лека склонност да го ревнува. От него се очакваше да не знае, че е гонила с тояга Кали Конлин на половин миля, сякаш изобщо си позволяваше да се загледа по някоя жена в нейно присъствие.
— Файле? — каза Мин и протегна ръце. — Всяка жена, която може да изтърпи този рунтав тъпанар достатъчно дълго, за да се омъжи за него, заслужава възхищението ми. Предполагам, че от него все пак може да излезе добър съпруг, успееш ли веднъж да го сложиш под чехъл.
Файле пое ръцете на Мин с усмивка, но, о, тази кисела, настръхнала миризма…
— Още не съм го поставила под чехъл, Мин, но смятам да го задържа поне докато успея.
— Госпожа Люхан се кланя, казваш? — Ранд поклати недоверчиво глава. — Хайде стига бе! Да видя, няма да повярвам, Къде е Лоиал? Той дойде ли? Нали не си го оставил отвън?
— Дойде — отвърна Перин. Мъчеше се да държи Файле под око, без да бъде прекалено явно. — Но все още не е в града. Каза, че бил уморен и имал нужда от стеддинг, затова му показах един, който знам, изоставен, северно от пътя от Бели мост, и той тръгна към него пеша. Каза, че можел да го усети, щом го приближи на десетина мили.
— Предполагам, че познаваш Ранд и Перин много добре? — попита Файле и Мин хвърли бърз поглед към Ранд.
— От доста време поне. Срещнах ги още когато тъкмо бяха напуснали Две реки. Смятаха, че Бейрлон е голям град.
— Пеша? — каза Ранд.
— Да — отвърна замислено Перин. Миризмата на Файле започна да се променя, бодливата ревност взе да избледнява. Защо? — Нали знаеш, той предпочита да ходи пеш. Заложи цяла крона на бас, че ще е в Кемлин не повече от десет дни след нас. — Двете жени се гледаха; Файле се усмихваше, а Мин се беше изчервила; от Мин леко намирисваше на смут, а от Файле — на задоволство. И на изненада, въпреки че на лицето й тя се изписа съвсем смътно. — Не исках да му взема пара̀та — трябваше да върви сам над петдесет мили, — но той настоя. Искаше да го свали до пет дни.
— Лоиал винаги е твърдял, че може и кон да надбяга — засмя се Ранд, но смехът му бързо заглъхна. — Надявам се да пристигне жив и здрав — промълви той вече по-сериозно. Наистина беше изморен и освен това изглеждаше по-различен в много отношения. Онзи Ранд, когото Перин бе видял за последен път в Тийр, не беше мекушав, тъкмо напротив, но в сравнение с този Ранд щеше да мине за невинно селянче. Примигваше много рядко, сякаш мигането щеше да скрие онова, което държеше да види. Перин разпозна донякъде този поглед: виждал го беше у мъжете на Две реки след Тролокските атаки — след петата, след десетата, когато изглеждаше, че всяка надежда е изчерпана, но те продължаваха да се сражават, защото цената на поражението бе твърде голяма.
— Милорд Дракон — каза Файле, стряскайки Перин; преди винаги го беше наричала само Ранд, въпреки че бяха чули за титлата му след Бели мост. — Ако ме извините, искам да си кажа само две думи с мъжа си, след което ви оставям да си поговорите.
И едва изчакала изненаданото кимване на Ранд, се захвана с Перин, като се обърна така, че да остане с гръб към Ранд.
— Няма да се простирам надълго, сърчице мое. Двете с Мин ще си поприказваме за неща, които сигурно биха ви отегчили. — Стисна го за реверите и продължи толкова тихо, че освен него всеки друг щеше да я чуе само ако много наостреше слух. — Помни, че вече не си неговият приятел от детинство, Перин. Във всеки случай не само това. Той е Преродения Дракон, лорд Дракона. Но ти си лордът на Две реки. Искам от теб да държиш на честта си и да отстояваш достойнството на Две реки. — Усмивката, с която го дари, беше пълна с любов и увереност; дощя му се веднага да я разцелува. — Така — добави тя с по-естествен тон и оглади реверите му. — Така вече е добре. — От миризмата на ревност вече нямаше и полъх.
Тя приклекна пред Ранд в изящен реверанс, измърмори едно „милорд Дракон“ и протегна ръка на Мин.
— Хайде, Мин. — Реверансът на Мин не беше толкова обигран и накара Ранд да се сепне.
Преди да са стигнали до вратата, едното й крило се разтвори рязко и вътре замарширува висока жена в ливрея, със сребърен поднос с бокали и кана, от която лъхаше на вино и сок от сладка диня. Перин почти зяпна. Въпреки червено-белите си слугински одежди жената спокойно можеше да мине за майка на Чиад или по-скоро за баба й с тази късо подстригана бяла коса. Тя изгледа начумерено излизащите жени, пристъпи до най-близката маса и остави подноса. Лицето й беше замръзнала маска на покорство.
— Предадоха ми за четирима, милорд Дракон — каза тя някак непривично; стори му се, че иска да изрази покорство и почит, но нещо сякаш я беше стиснало за гърлото — затова ви донесох за четирима. — Пред реверанса й този на Мин беше направо елегантен. После тя се връцна и излезе, като тръшна вратата.
Перин погледна Ранд.
— Да ти е хрумвало някога, че жените са… странни?
— Защо питаш мен? Ти си жененият. — Ранд напълни един от бокалите с пунш и му го подаде. — Ако не знаеш, ще трябва да питаш Мат. Аз лично с всеки ден ги разбирам все по-малко.
— И аз. — Перин въздъхна. Пуншът явно охлаждаше добре; Ранд сякаш изобщо не се потеше. — Впрочем, къде е Мат? Ако трябва да предположа, бих казал, че е в най-близката кръчма, но едно към едно дали стиска чашата със зарове, или подрусва някое момиче на коляно.
— Той по-добре да е забравил и двете — каза мрачно Ранд и остави пунша си недокоснат. — Той сега би трябвало да водя насам Елейн, за да бъде коронясана. А също и Егвийн и Нинив, надявам се. Светлина, толкова много неща има да се свършат преди да е пристигнала! — Главата му се люшна като на мечка на верига, после погледът му се прикова в Перин. — Би ли отишъл в Тийр заради мен?
— В Тийр! Ранд, от два месеца съм на път. Това седло се отпечата на задника ми.
— Мога да те заведа там още тази вечер. Днес. Можеш да спиш в генералска шатра и да не сядаш на седло колкото си искаш.
Перин го зяпна — Ранд май му говореше сериозно. Изведнъж се улови, че се чуди дали Ранд все още е с ума си. Светлина, не биваше да полудява поне до Тармон Гай-дон. Той отпи дълбока глътка от пунша, за да отмие горчивата мисъл от устата си. Странна мисъл за един приятел.
— Ранд, дори да можеш да ме заведеш в Тийр веднага, ще ти откажа. Трябва да поговоря с един човек тук, в Кемлин. И освен това бих искал да се видя с Боуд и останалите.
Ранд сякаш не го слушаше. Отпусна се в един от позлатените столове и загледа Перин с блуждаещ поглед.
— Помниш ли как Том жонглираше с всички онези топки и колко лесно изглеждаше отстрани? Е, аз сега се напъвам да жонглирам с всички сили и трябва да ти кажа, че не е никак лесно. Самаил е в Иллиан, останалите Отстъпници Светлината само знае къде са. Понякога дори ми се струва, че те не са най-лошото. Бунтовници, които смятат, че съм Лъжедракон. Заклети в Дракона, които смятат, че имат право да палят села в мое име. За Пророка чувал ли си, Перин? Все едно, той не е по-лош от всички останали. Имам съюзници, които се мразят взаимно, и най-добрият пълководец, когото мога да назнача да тръгне срещу Иллиан, не иска нищо друго освен да се впусне в щурм и да загине. Елейн може да пристигне тук навярно след месец, месец и половина, с малко късмет, но дотогава като нищо може да ми се струпа някой метеж. Светлина, искам да й предам Андор цял и непокътнат. Смятах лично да отида да я доведа, но това би било най-лошото, което мога да направя. — Той затули лицето си с шепи и заговори през тях. — Най-лошото!
— Какво казва Моарейн?
Ранд го погледна през пръстите си.
— Моарейн е мъртва, Перин. Тя уби Ланфеар и загина, и край с нея.
Перин се смъкна на стола. Моарейн? Струваше му се невъзможно.
— Щом Аланна и Верин са тук… — Той завъртя бокала в ръцете си. Сам не можеше да се довери на която и да е от двете. — Помолил ли си ги за съвет?
— Не! — Ранд махна отривисто с ръка. — Те стоят настрана от мен, Перин. Казах им го съвсем ясно.
Перин реши да накара Файле да разбере какво точно става от страна на Аланна или Верин. Двете Айез Седай често го бяха карали да се чувства смътно притеснен, но Файле като че ли се разбираше добре с тях.
