почука — сякаш разполагаха с всичкото време на света. Разбира се, Башийр не можеше да чуе онова, което прозвуча на Перин като две котки в чувал. Мокри котки.
Чукането на Башийр преряза врявата отвътре като с нож.
— Можеш да влезеш — чу се сдържан глас.
Перин едва се стърпя да не избута Башийр и да нахълта, и щом влезе, очите му с тревога се спряха на Файле — тя седеше в едно голямо кресна точно на границата между ярката светлина от прозорците и сенките в стаята. Килимът тук беше предимно тъмночервен, което го накара да си помисли за кръв, а на един от гоблените бе избродирана някаква жена на кон, която убиваше леопард с копие. Съседният изобразяваше свирепа битка около знамето на Белия лъв. Миризмата в стаята беше смесица от чувства, които той не можа да определи — а на лявата буза на Файле имаше червен отпечатък от ръка. Но тя му се усмихна, макар и плахо.
Тази обаче, която накара Перин да примигне, беше майката на Файле. След всичките приказки на Башийр за гълъби той очакваше да види крехка жена, но лейди Дейра стърчеше с няколко пръста над мъжа си и беше… като статуя. Не голяма като госпожа Люхан, която беше дебела, нито като Деиз Конгар, която имаше вид на жена, готова да размаха ковашки чук. Беше приятно закръгленка, нещо, което един мъж определено не биваше да мисли за тъща си, и той разбра откъде идва красотата на Файле. Лицето на Файле беше като това на майка й, без белия й кичур, разбира се. Ако така щеше да изглежда Файле, когато стигнеше нейната възраст, значи той беше щастлив мъж. От друга страна, големият нос придаваше на лейди Дейра орлов вид, както и тъмните й очи, приковани в него, очи като на свирепа орлица, готова да впие нокти в някой особено непредпазлив заек. Миришеше на ярост и презрение. Същинската изненада обаче беше пурпурният отпечатък от длан върху бузата й.
— Татко, тъкмо си говорихме за теб — каза Файле с любяща усмивка, стана и хвана Башийр за ръцете. Целуна го по бузите и на Перин му стана криво — един баща не заслужаваше всичко това, щом съпругът ще се среща само с една бегла усмивка.
— Е, какво, да яхна коня и да се скрия някъде ли, Зарийн? — изкиска се Башийр. Ох, как се изкиска! И като че ли дори не забеляза, че жена му и дъщеря му се бяха били!
— Тя предпочита „Файле“, Даврам — каза лейди Дейра и скръстила ръце под пищните си гърди, изгледа Перин от глава до пети, без дори да направи усилие да го прикрие.
Той чу как Файле прошепна в ухото на баща си:
— Сега всичко зависи от него.
Сигурно бе така, след като тя и майка й бяха стигнали до шамари. Изправил рамене, Перин се приготви да заяви на лейди Дейра, че ще бъде нежен с Файле като с малко котенце и че самият той ще е кротък като агънце. Това последното щеше да е лъжа, разбира се — Файле би се изплюла в лицето на един кротък мъж и би го изпекла за вечеря, — но само мир да има. Освен това той наистина се опитваше да бъде нежен с нея. Може би точно заради лейди Дейра Башийр му беше наговорил всички онези неща за нежността — никой мъж не би посмял да се държи другояче с такава жена.
Преди да е успял да си отвори устата обаче майката на Файле каза:
— Тия жълти очи още не те правят вълк. Силен ли си достатъчно, за да се справиш с щерка ми, младежо? Според това, което тя ми разправя, ти си мекушавец, прощаваш й всеки каприз и я оставяш да те върти на пръста си.
Перин я зяпна. Башийр беше заел стола, на който бе седяла Файле, и в момента добродушно оглеждаше ботушите си. Файле, приседнала на облегалката до него, изгледа майка си възмутено, след което се усмихна на Перин с цялата увереност, която бе показала, докато му казваше да се държи достойно пред Ранд.
— Не мисля, че ме върти на пръста си — отвърна той предпазливо. Вярно, беше се опитвала, но той не смяташе, че й го е позволявал. Освен от време на време, колкото да й достави удоволствие.
Лейди Дейра изсумтя повече от красноречиво.
— Слабаците никога не го мислят. Една жена иска силен мъж, по-силен от нея, ей тук. — Пръстът й го сръга в гърдите толкова силно, че той изпъшка. — Никога няма да забравя първия път, когато Даврам ме стисна за врата и ми доказа, че е по-силният. Беше великолепно! — Перин примигна: тази картинка умът му не можеше да побере. — Ако една жена е по-силна от мъжа си, тя започва да го презира. Трябва да избира или да го тиранизира, или да се направи на по-слаба от него, за да не стои той под нея. Но ако мъжът е достатъчно силен… — тя отново го сръга, този път още по-силно — може да си остане силна, колкото си е, толкова, колкото може да израсне. Ще трябва да докажеш на Файле, че си силен. — Още едно ръгане, още по-силно. — Жените от моя род са леопарди. Ако не можеш да я научиш да ловува по твоя команда, Файле ще те разкъса, и то заслужено. Достатъчно ли си силен? — Този път пръстът й накара Перин да отстъпи крачка назад.
— Ще престанете ли най-сетне? — изрева той и едва се сдържа да не потърка гърдите си. Файле с нищо не му помагаше, само се усмихваше окуражително. Башийр го оглеждайте с присвити устни и вдигната вежда. — Ако й прощавам понякога, то е защото аз го искам. Искам да я виждам усмихната. Ако очаквате, че ще я тъпча, лъжете се. — Май загуби с това. Майката на Файле започна да го гледа много странно и миризмата й стана нещо, което той трудно можеше да определи, макар че в нея все още имаше гняв, както и ледено презрение. Но добро впечатление или не, писнало му беше и нямаше да каже това, което Башийр и жена му непременно искаха да чуят. — Обичам я и тя ме обича, и колкото до мен — това е всичко.
— Той казва — изговори бавно Башийр, — че ако отведеш дъщеря ни, ще си я прибере. Изглежда, смята, че девет хиляди салдейски конници не могат да се мерят с неколкостотин лъкометци от Две реки.
Жена му изгледа Перин замислено, след което видимо се стегна и изправи глава.
— Това е много добре, но всеки мъж може да размахва меч. Това, което искам да разбера, е дали може да дресира една опърничава, дебелоглава, непослушна…
— Стига, Дейра — каза кротко Башийр. — След като очевидно си решила, че Зарийн… Файле… вече не е дете, мисля, че Перин е напълно подходящ.
За изненада на Перин жената на Башийр покорно кимна.
— Както кажеш, сърце мое. — След което изгледа свирепо Перин, без капка кротост, сякаш да му каже, че един мъж трябва да се държи с жена си точно така.
Башийр промърмори нещо за внучета и свежа кръв. А Файле? Тя се усмихна на Перин с изражение, каквото той не беше виждал на лицето й никога досега, изражение, което определено го накара да се почувства неловко. Скръстила ръце, кръстосала глезени и килнала глава на една страна, тя странно как успяваше да изглежда… покорна. Файле? Май се беше оженил в семейство, където всички бяха луди.
След като затвори вратата след Перин, Ранд допи пунша си, после се просна в един стол и се замисли. Надяваше се, че Перин ще се разбере с Башийр. Но пък ако между двамата захвърчаха искри, може би Перин щеше да стане по-склонен да отиде в Тийр. Трябваше му или Перин, или Мат там, за да накара Самаил да повярва, че това е истинската атака. Мисълта предизвика тих, горчив смях. Светлина, какво искаше да направи с приятелите си? Луз Терин се кикотеше и мърмореше нещо неразбрано за приятелства и за измени. На Ранд му се дощя да може да заспи и да не се събуди цяла година.
Мин влезе, без да чука, и без да го известят, разбира се. Девите понякога я поглеждаха странно, но каквото и да им беше казала Сюлин, или навярно Мелайне, Мин вече бе попаднала в краткия списък от хора, които можеха да си влизат при него, каквото и да правеше. Тя също се възползваше от тази привилегия — веднъж вече бе настояла да седне на столчето до ваната му и да си говорят, все едно че не виждаше нищо необичайно в това. Сега се спря само колкото да си напълни бокал и се тръсна в скута му. Лицето й леко лъщеше от пот. Тя никога нямаше да се опита да се научи как да пренебрегва горещината, само се смееше и казваше, че не била Айез Седай и нямала никакво намерение да става. Той, изглежда, се беше превърнал в любимия й стол при тези посещения, но пък беше сигурен, че ако просто се направеше, че не го забелязва, тя рано или късно ще се откаже от играта. Точно затова се бе покрил колкото може под водата във ваната си, вместо да я заслепи с Въздух. Разбереше ли тя, че го притеснява, никога нямаше да прекрати шегата си. Освен това, колкото и да го беше срам да си го признае по отношение на Мин, наистина му беше приятно да седи на коленете му. Все пак не беше от дърво.
— Добре ли си поговори с Файле?
— Не продължи дълго. Баща й дойде да я вземе и тя така се хвърли да го прегръща, че забрави за мен.
