и… — Той надникна в чашата си е вино, след което насила вдигна очи и срещна погледа на салдееца. — Когато най-после разбрах кой сте, почти се отказах да се женя за нея, само че тя вече го беше решила, а когато Файле си науми нещо, да я помръднеш е все едно да помръднеш впряг запънали се мулета. Освен това я обичах. Обичам я.
— Файле ли? — изджавка Башийр. — Коя, в Ямата на ориста, пък е тази Файле? Говорим за моята дъщеря Зарийн и за това, което ти си й направил!
— Файле е името, което тя си е избрала, когато е станала Ловкиня на рога — отвърна търпеливо Перин. Трябваше да направи добро впечатление на този мъж — да си скаран с тъста си беше почти толкова лошо, колкото да си скаран с тъщата. — Това е било преди да се срещнем.
— Ловкиня? — В гласа, както и във внезапната широка усмивка на мъжа проблесна гордост. Миризмата на гняв почти се стопи. — Тази малка кокетка не ми спомена и дума за това. Всъщност Файле й подхожда много повече от Зарийн. Това беше приумица на майка й, докато аз… — Той изведнъж се навъси и изгледа Перин подозрително. Гневът отново изпълни въздуха наоколо. — Не се опитвай да сменяш темата, момче. Това, за което говорим сега, сте двамата с дъщеря ми и този ваш така наречен брак.
— Така наречен ли? — Перин винаги успяваше да сдържа нрава си; госпожа Люхан дори казваше, че бил мекушав. Когато обаче си по-едър и по-силен от останалите момчета и можеш да нараниш някого, без да искаш, се научаваш да си сдържаш яда. Точно в този момент обаче му беше малко трудно. — Премъдрата изпълни церемонията по същия начин, както всички, които са се женили в Две реки, откак свят светува.
— Момче, нямаше да има значение дори думите да са били изречени от някой огиерски Старей с шест Айез Седай за свидетелки. Зарийн все още не е достатъчно голяма, за да се омъжи без разрешението на майка си, за каквото тя изобщо не е помолила, камо ли да го е получила. Точно сега тя е с Дейра и ако не успее да убеди майка си, че е достатъчно пораснала, за да се омъжи, се връща в лагера, където вероятно ще послужи за седло на майка си. А теб… — Пръстите на Башийр погалиха дръжката на меча му, въпреки че самият той като че ли не го усети. — Теб — повтори той с почти весел тон — ще трябва да те убия.
— Файле е моя — изръмжа Перин. Китката му се обля с вино и той погледна изненадано към чашата, скършена в пестника му. Остави внимателно смачканата буца сребро на масата до каната, но за гласа си не можа да направи нищо. — Никой не може да ми я отнеме. Никой! Само да я отведете в лагера си — или където и да е! — ще дойда и ще си я взема!
— Девет хиляди мъже имам с мен — каза Башийр с изненадващо кротък глас.
— Те по-трудни ли са за убиване от тролоци? Опитайте се да ми я вземете — само опитайте! — и ще разберем! — Перин усети, че се тресе, ръцете му се бяха свили в юмруци толкова силно, че го заболяха. Това го порази — не беше се ядосвал така истински от толкова дълго, че вече бе забравил какво е.
Башийр го изгледа от глава до пети, след което поклати глава.
— Май ще е срамно да те убивам. Имаме нужда от свежа кръв. Кръвта на Дома изтънява. Дядо ми обичаше да казва, че всички ставаме все по-меки, и беше прав. Аз самият съм едва наполовина мъж спрямо онова, което беше дядо ми, и колкото и да ме е срам да го кажа, Зарийн е ужасно мека. Не слаба, отбележи… — за миг той люто се намръщи и кимна, след като се увери, че Перин няма да каже, че дъщеря му е слаба — …но мека, така или иначе.
Това също слиса Перин дотолкова, че той седна преди да осъзнае, че се е изправил. Дотолкова, че почти забрави, че е ядосан. Този мъж луд ли беше, че толкова бързо си сменяше мнението? И Файле мека? Вярно, на моменти можеше да бъде омайващо мека, но всеки мъж, който си помислеше само, че тя е мека в смисъла, който имаше предвид баща й, трябваше да е идиот.
Башийр вдигна смачканата чаша, огледа я, след което я остави и седна на другия стол.
— Зарийн доста ми разказа за теб преди да отиде при майка си — всичко за лорд Перин на Две реки, Убиеца на тролоци. Виж, ей това ми харесва. Харесва ми на мене мъж, който може да застане очи в очи с тролок и да не отстъпи. Сега искам да разбера що за човек си. — И зачака търпеливо, отпивайки от виното си.
Перин съжали, че няма малко от пунша на Ранд или поне чашата му с вино да беше цяла. Гърлото му беше пресъхнало. Искаше да направи добро впечатление, но трябваше да започне с истината.
— Всъщност аз не съм истински лорд. Ковач съм. Виждате ли, когато дойдоха тролоците… — И млъкна, защото Башийр се разсмя толкова силно, че чак се просълзи.
— Момче, Създателят никога не е създавал Домовете. Някои го забравят, но като се поразровиш достатъчно назад в родословието на всеки Дом, ще намериш някой човек от простолюдието, който е проявил необикновен кураж или си е запазил разума и е поел задължението да води, докато всички други са се разбягали като подплашени гъски. Забележи също така, че другото, което мнозина предпочитат да забравят, е, че пътят надолу може да се окаже също тъй внезапен. Аз имам две слугини в Тир, които сега щяха да са знатни дами, ако предците им преди двеста години не са били толкова глупави, че и най- големият глупак не е могъл да ги следва, както и един дървар в Сидона, който твърди, че предците му били крале и кралици още преди Артур Ястребовото крило. Може и истината да казва. Добър дървар е впрочем. Пътищата надолу са толкова, колкото и нагоре, и не по-малко хлъзгави. — Башийр изсумтя толкова силно, че мустаците му се разбъркаха. — Глупакът само хленчи, когато съдбата го свали, и трябва да си наистина глупак, за да хленчиш, когато съдбата те издигне. Това, което искам да знам за теб, е не какво си бил, нито толкова какво си сега, колкото какво си отвътре. Ако жена ми все пак не смъкне кожицата на Зарийн и ако аз не те убия, знаеш ли как да се държиш с една жена? Е?
Помнейки за въпросното добро впечатление, Перин реши да не обяснява, че много би предпочел отново да си стане ковач.
— С Файле се държа така добре, както знам — отвърна той предпазливо.
Башийр отново изсумтя.
— Стига да знаеш как. — Тонът му премина в ръмжене. — Обаче гледай добре да знаеш, момче, че иначе ще те… Чуй ме сега. Една жена не ти е някой боец, да тича след тебе, щом й подвикнеш. Донякъде жената е като гълъба. Държиш я два пъти по-нежно, отколкото ти се струва, че е необходимо, иначе можеш да я нараниш. А ти не искаш да нараниш Зарийн, нали? Разбра ли ме? — Той внезапно се усмихна, някак разсеяно, и гласът му стана почти дружелюбен. — От тебе може да излезе много добър зет, Айбара, но ако я направиш нещастна… — Той отново погали дръжката на меча си.
— Ще се опитам да я направя щастлива — каза сериозно Перин. — Да я нараня е последното нещо, което бих искал.
— Добре. Защото инак това ще е последното нещо, което ще направиш, момче. — Това също го каза ухилен, но Перин изобщо не се усъмни, че си го мисли. — Май е време да те заведа при Дейра. Ако двете със Зарийн още не са приключили, най-добре ще е да влезем преди едната да е убила другата. Те винаги се увличат, започнат ли да спорят, а Зарийн вече е твърде голяма, та Дейра да сложи край на спора с някой шамар. — Башийр остави чашата си на масата и тръгна към вратата. — Едно нещо трябва да имаш предвид. Само това, че една жена казва, че е убедена в нещо, още не значи, че то е вярно. О, тя може да е убедена колкото си ще, но едно нещо не е задължително да е вярно само защото една жена е убедена в него. Ей това не го забравяй.
— Няма. — Перин си помисли, че разбира какво има предвид Башийр. Файле понякога сякаш наистина не виждаше истината. Никога за нещо важно, или поне не за нещо, което тя смяташе за важно, но обещаеше ли да направи нещо, което не искаше да направи, винаги успяваше да си остави отворче, през което да се измъкне и да спази буквата на обещанието, и в същото време да направи точно това, което иска. Не разбираше обаче какво общо има това с предстоящата им среща с майката на Файле.
След дълго крачене по коридорите влязоха в една стая с инкрустирани със слонова кост столове и масички, подредени върху пъстър килим с червени, златни и зелени шарки. Ушите на Перин се наостриха към приглушения звук на извисили се женски гласове зад една врата. Не можеше да различи думи, но позна, че единственият глас е на Файле. Изведнъж се чу плющене, последвано от друго, и той присви очи. Само един празноглавец би си позволил да застане между жена си и майка й, когато се карат — от това, което бе виждал, обикновено и двете се нахвърляха върху нещастния глупак — а той знаеше много добре, че Файле умее да отстоява своето. Но пък, от друга страна, беше виждал и силни жени, самите те майки, че даже и баби, да позволяват да се държат с тях като с малки дечица собствените им майки.
Той изправи рамене и тръгна към вратата, но Башийр вече го беше изпреварил и много предпазливо
