— Ранд, знаеш не по-зле от мен, че е опасно да ядосваш Айез Седай. Моарейн дойде да ни издири — теб във всеки случай, — но понякога ми се струваше, че е готова да убие Мат, мен, както и теб. — Ранд не отвърна нищо, но поне като че ли се заслуша. — Ако и една десета от приказките, които чух от Бейрлон насам, са верни, това може да се окаже възможно най-неподходящото време да се ядосват Айез Седай. Не претендирам, че знам какво точно става в Кулата, но…
Ранд се наведе напред.
— Кулата е разцепена точно по средата, Перин. Половината ме взимат за прасе, което могат да купят на пазара, а другата половина… Не знам какво точно мислят. Три дни поред се срещам с пратеничеството им и все още не мога да ги разбера. Задават много въпроси, гледат да не отговарят на моите и като че ли не са особено доволни, че не им давам повече отговори, отколкото те на мен. Елайда поне — тя е новата Амирлин, ако още не си чул — нейните хора поне казват нещо, макар че, изглежда, си въобразяват, че толкова ще се впечатля, че няма да ровя надълбоко.
— Светлина — въздъхна Перин. — О, Светлина небесна! Искаш да кажеш, че част от Айез Седай наистина са се разбунтували и че ти си се озовал точно по средата между Кулата и бунтовничките? Две мечки стръвници, готови да се сбият, а ти береш къпини между тях! Не си ли помислял, че можеш да си навлечеш предостатъчно неприятности от Айез Седай и без всичко това? Ще ти кажа самата истина, Ранд. Сюан Санче караше пръстите на краката ми да се къдрят в ботушите ми, но с нея човек поне знаеше къде му е мястото. Караше ме да се чувствам като кон, за който се мъчи да реши дали става за дълга езда, но поне ми даваше да разбера, че не се кани лично да ме оседлае.
Смехът на Ранд бе твърде дрезгав, за да съдържа и капка веселост.
— Ти наистина ли допускаш, че Айез Седай ще ме оставят на мира само защото аз съм ги оставил на мира? Мен? Разцеплението на Кулата беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Твърде много са улисани да се дебнат едни други, за да насочат цялото си внимание към мен. Без това, накъдето и да се обърнех, щях да се натъквам поне на двадесет Айез Седай. На петдесет. Сега зад мен са Тийр и Кайриен, донякъде стъпих и тук. Без това разцепление всеки път щом си отворех устата, все някой щеше да каже: „Да, но Айез Седай казват, че…“ Перин, Моарейн правеше невъзможното, за да ме оплете с конците си, докато не я принудих да спре, и да ти кажа честно, не съм сигурен дали и тогава спря. Когато една Айез Седай ти каже, че ще те съветва и ще те остави ти да решаваш, тя има предвид, че най-добре знае какво точно трябва да правиш и ще те принуди да го направиш, стига да може. — Той вдигна бокала си и отпи дълбоко. Когато го свали, изглеждаше малко по-успокоен. — Ако Кулата беше цяла, досега с толкова много конци щяха да са ме овързали, че нямаше да мога и един пръст да помръдна, без да помоля шест Айез Седай за разрешение.
Перин почти се разсмя, при това не по-весело от Ранд.
— Значи смяташ, че е по-добре — какво? — да играеш с бунтовничките Айез Седай срещу Кулата?
— Не е толкова просто, Перин, въпреки че те не го знаят — отвърна Ранд и поклати глава. — Има и трета страна, готова да коленичи пред мен. Стига отново да установят връзка. Светлина! Не бива точно по този начин да прекараме първия си час заедно от толкова време. Емондово поле, Перин. — Лицето му омекна почти като на онзи Ранд, когото Перин помнеше, и той се усмихна нетърпеливо. — С Боуд и другите момичета прекарах много кратко, но те ми споменаха за какви ли не промени. Разкажи ми какво се е променило, Перин. Кажи ми кое си е същото.
Дълго си говориха за бежанците и за всичките нови неща, които те бяха донесли със себе си, за новите бобове и петмез, за новите сортове круши и ябълки, за тъкането на фини платове и може би килими, за правенето на тухли и керемиди, каменоделство и изработката на мебели, по-красиви от всичко, което бяха виждали в Две реки. Перин бе свикнал с огромния брой хора, стекли се през Мъгливите планини, но това, изглежда, зашемети Ранд. Предимствата и недостатъците от крепостната стена, която някои искаха да се вдигне около Емондово поле и останалите села, бяха обсъдени надълго и широко, както и на каменните стени спрямо дървените. На моменти Ранд изглеждаше съвсем като стария Ранд, особено когато се разсмя на това как всички жени отначало толкова бяха настръхнали срещу тарабонките и доманките, а сега се бяха разделили на две и едните упорито се обличаха в старите вълнени носии на Две реки, докато другите ги бяха накъсали за парцали. Или как немалко младежи си пускаха мустаци като тарабонци или доманци и дори по някоя козя брадичка от равнината на Алмот, с която неразумният й притежател приличаше все едно че някакво животинче се е изпуснало под устата му. Перин премълча, че бради като неговата бяха станали още по-популярни.
Изненада се обаче, когато Ранд му даде да разбере, че няма никакво намерение да посети лагера, въпреки че там щеше да се види с много познати.
— Теб или Мат не мога да предпазя — каза той тихо, — но тях мога.
След което разговорът им постепенно заглъхна, докато и самият Ранд не осъзна това. Най-сетне той се изправи с въздишка, прокара длани през косата си и се огледа кисело.
— Сигурно искаш да се измиеш и да си починеш, Перин. Няма да те задържам. Ще поръчам да ви заделят стаи. — Като видя, че Перин вече е до вратата, той добави: — Ще помислиш за Тийр, нали, Перин? Трябваш ми там. Опасност няма никаква. Ще ти обясня целия си план, ако решиш да отидеш. Ще бъдеш само четвъртият човек, който ще знае какъв всъщност е планът ми. — Лицето на Ранд се вкочани. — Обаче ще трябва да го запазиш в тайна, Перин. Дори от Файле.
— Мога да си държа езика — отвърна му вдървено Перин. И малко тъжно. Новият Ранд се беше върнал. — И ще помисля за Тийр.
Глава 46
Отвъд портата
Ранд погледна двете Деви до вратата и разпореди:
— Предайте на Сюлин да приготви стаи за Перин и Файле и да им се подчинява също като на мен.
Айилките очевидно взеха това за някаква страхотна шега, ако се съдеше по това как се разсмяха и се запляскаха по бедрата, но Перин беше зяпнал към един слаб мъж, застанал малко по-назад в коридора. Нямаше никакво съмнение, че това беше самият Даврам Башийр. Не толкова защото беше салдеец — при това изобщо не приличаше на Файле с дебелите си прошарени мустаци, извити надолу така, че почти скриваха устата му. Дори не беше по-висок от Файле, навярно дори беше малко по-нисък, но начинът, по който стоеше, скръстил ръце и с лице като на ястреб, взиращ се в някой кокошарник, караше Перин да е съвсем сигурен. Мъжът знаеше — това също така беше сигурно.
Перин се сбогува с Ранд, пое си дълбоко дъх и закрачи по коридора. Съжали, че си беше оставил секирата — Башийр носеше меча си.
— Лорд Башийр? — Перин направи поклон, на който не се отговори. Мъжът вонеше на хладен гняв. — Аз съм Перин Айбара.
— Ела да поговорим — каза кратко Башийр и се обърна и тръгна. На Перин не му остана никакъв избор освен да го последва, при това с бързи крачки, въпреки че краката му бяха по-дълги.
След два завоя Башийр влезе в една малка стая и затвори вратата. Високите прозорци пропускаха много светлина и повече зной, отколкото можеше да поеме високият таван. Един срещу друг стояха два тапицирани стола с високи облегалки с издълбани в дървото спирали. Върху масичката, инкрустирана с лунен камък, беше поставена сребърна кана с високо гърло и две сребърни чаши. Този път не беше пунш, а силно вино, ако можеше да се съди по миризмата.
Башийр напълни чашите, тикна едната в ръката на Перин и му посочи безцеремонно единия стол. Зад дебелите му мустаци изгря усмивка, но очите и усмивката сякаш принадлежаха на двама различни мъже. Очите можеха и пирони да забиват.
— Предполагам, Зарийн ти е казала за моите владения преди да се… ожениш за нея. Всичко за „Счупената корона“. Тя винаги е била бъбрива.
Мъжът остана прав, така че Перин също не седна. Счупена корона? Файле определено не му беше споменавала за никаква счупена корона.
— Тя първо ми каза, че сте търговец на кожи. Или май най-напред беше търговец на дървен материал, а после стана на кожи. Продавали сте и леден пипер също така. — Башийр се сепна и повтори тихо: „Търговец на кожи?“ — Версията й се променяше — продължи Перин, — но по едно време твърде често започна да споменава какво сте казвали за поведението на пълководеца, след което аз я попитах направо
