се промениха, Тилин. Амирлинския трон, Егвийн ал-Вийр, не е по-голяма от Елейн.
— Нима? — отвърна спокойно Тилин. — Това не ми се каза. Когато Айез Седай, която ме е съветвала от деня, в който съм поела трона, изведнъж ме напуска и се връща в Кулата без никакво обяснение, а след това научавам, че слуховете за разцепването на Кулата са верни; когато Заклетите в Дракона сякаш никнат от земята; когато една Амирлин е избрана, за да се противопостави на Елайда и цяла армия се сбира в Алтара под командата на един от най-големите пълководци, преди дори да съм чула за това — когато всичко това се случва, не можете да очаквате да изпитвам възхита към промените.
Нинив се смути. Защо така и не можеше да се научи да си държи езика зад зъбите от време на време? Внезапно осъзна, че вече не може да усети Верния извор — гняв и смут не се връзваха много добре. А може би беше и за добро. Ако можеше да прелее, сигурно щеше да се изложи още повече.
Елейн обаче без колебание се зае да оправи нещата.
— Знам, че вече сте го чули — каза тя на Тилин, — но позволете да добавя своите извинения към тези на Мерилил и останалите. Събирането на армия в пределите на вашите владения беше неразумен акт. Единственото, което мога да кажа в оправдание, е, че събитията се развиха много бързо и ние в Салидар бяхме притиснати, но това не е извинение. Заклевам ви се, че нищо лошо не се подготвя срещу Алтара и Тронът на Ветровете по никакъв начин не е застрашен. Още в тази минута, докато говорим с вас, Гарет Брин води армията си на север, извън Алтара.
Тилин се втренчи в нея с немигащи очи.
— Допреди теб не чух и дума за извинение и оправдание. Но като владетелка на Алтара съм длъжна да преглъщам оскърбленията на по-велики сили. — Тя си пое дълбоко дъх и махна с ръка. — Седнете, седнете. И двете. На своя нож се облегнете, езиците си развържете. — Внезапната й усмивка приличаше почти на хилене. — Не знам как го казвате вие в Андор. Отпуснете се и говорете каквото ви е на ума и каквото желаете.
Нинив се зарадва, че сините очи на Елейн се разшириха от изненада, защото и самата тя ахна. Това ли беше жената, за която Мерилил беше твърдяла, че изисква церемонията да е изрядна като врязана в лъскав мрамор? С огромна охота Нинив седна на единия от столовете. И като си помисли за всички подмолни течения в Салидар, се зачуди дали Тилин не се опитва да… да какво? Беше навикнала да очаква всеки, който не й е близък приятел, да се опитва да я манипулира. Елейн приседна на самия ръб на своя стол и се вдърви.
— Казвам го най-сериозно — настоя Тилин. — Каквото и да кажете, няма да чуя в него оскърбление. — Но ако се съдеше по нервното потупване на пръстите й върху скъпоценната дръжка на колана й, мълчанието можеше да се вземе за такова.
— Не съм сигурна откъде трябва да започнем — каза предпазливо Нинив. Никак не й хареса, че Елейн кимна мълчаливо: нали Елейн уж трябваше да знае как да се оправя с крале и кралици. Защо не кажеше нещо?
— Със „защо“ — каза нетърпеливо кралицата. — Защо нови четири Айез Седай пристигнаха в Ебу Дар от Салидар? Едва ли е за да бъде засенчено пратеничеството на Елайда — Теслин дори не го нарече такова, и те са само двете с Джолайн… Вие не знаехте ли? — Тя се изсмя и побърза да вдигне ръка пред устата си. — А знаете ли за Белите плащове? Да? — Другата й ръка направи сечащ жест и веселостта й заглъхна. — Това за Белите плащове! Но съм длъжна да се вслушвам във всички, в лорд инквизитора Карридин, както и във всички останали.
— Но защо? — настоя Нинив. — Радвам се, че не обичате Белите плащове, но в такъв случай защо сте длъжна и една дума да чуете от това, което ще ви каже Карридин? Този човек е касапин! — И веднага разбра, че е направила нова грешка. Начинът, по който Елейн изведнъж заби поглед в широката бяла камина, чиято основа беше гравирана на надигащи се морски вълни, й го подсказа още преди последните останки от смеха на Тилин да угаснат като духната свещ.
— Ти май ме разбра буквално — тихо каза кралицата. — Казах да си развържете езиците и… — Тъмните й очи се сведоха към пода и тя потъна в усилието да се овладее.
Нинив погледна към Елейн, надявайки се да разбере в какво точно е сбъркала, или по-скоро как да го поправи, но Елейн само я изгледа накриво и съвсем леко поклати глава, след което отново се зае да проучва мраморните вълни. Може би не трябваше да гледа Тилин в очите? И все пак жената, забила очи в плочките на пода, привлече вниманието й. С едната си ръка Тилин галеше дръжката на своя извит кинжал, а с другата опипваше по-малката дръжка между гърдите си.
Брачният кинжал говореше доста за Тилин — Вандийн и Аделиз им бяха обяснили някои неща за Ебу Дар, особено такива, които го правеха да изглежда несигурен за всеки, който не е обкръжен от поне дузина въоръжени охранители. Бялата кания означаваше, че кралицата е останала вдовица и няма намерение да се омъжва повторно. Четирите перли и огнекапката, вградени в покритата със златен варак дръжка, издаваха, че е родила четирима синове и една дъщеря; кръгчето от бял емайл, върху което изпъкваше огнекапката, и червеният емайл около три от перлите говореха, че й е останал жив само един от синовете. И че всички са били най-малко на по шестнадесет години, когато са умрели, и че са загинали в дуели, иначе кръгчетата щяха да са черни. Какво ли беше непрекъснато да носиш със себе си такова напомняне! Според Аделиз и Вандийн жените виждали в червеното и бялото извор за гордост, все едно дали камъчетата са перли и огнекапки или просто цветни стъкълца. Вандийн дори твърдеше, че много ебударки махали камъчетата на децата си над шестнадесет години, отказали предложен им двубой, и преставали да ги признават за свои.
Чак след дълго време Тилин вдигна глава. Лицето й беше кротко и едната й ръка беше пуснала кинжала на колана й, но пръстите на другата продължаваха разсеяно да опипват дръжката на брачния й нож.
— Искам синът ми да ме наследи на Трона на Ветровете — каза тя спокойно. — Беслан е на твоите години, Елейн. Това, разбира се, щеше да е от значение в Андор — макар че там щеше да трябва да е жена — тя дори се ухили, съвсем искрено развеселена, — или в някоя друга страна освен Муранди, където порядките са почти същите като тук, в Алтара. През хилядата години от Артур Ястребовото крило насам само един Дом е задържал трона в продължение на пет поколения и падането на Анарина било толкова ужасно, че и до ден днешен Домът Тоданде е като паленце за всеки, който ги поиска. Никоя друга благородническа къща не е имала повече от двама последователни владетели.
— Когато баща ми пое трона — продължи тя, — други Домове държаха повече части от града, отколкото Мицобар. Ако бе излязъл навън без стража, щяха да го зашият в чувал с камъни и да го хвърлят в реката. Когато той умря, ми предаде това, което имам сега. Малко, в сравнение с други владетели. Човек, яздещ отпочинали коне, може да стигне границите на владенията ми за един ден. Но не съм стояла бездейна. Когато пристигна вестта за Преродения Дракон, вече се бях погрижила да мога да оставя на Беслан два пъти повече от това, което имам, и известни съюзници освен това. Тийрския камък и Каландор промениха всичко. Сега мога да съм само благодарна на Педрон Ниал, който урежда Иллиан да отреже неколкостотин мили от Алтара, вместо да нахлуе. Слушам Джайчим Карридин и не му плюя в лицето, колкото и алтарци да загинаха във войната на Белите плащове. Слушам Карридин, както и Теслин, и Мерилил, и се моля дано да мога да предам нещо на сина си вместо да ме намерят удавена в банята в деня, в който Беслан загине при злополука по време на лов.
Тилин вдиша дълбоко. Лицето й си остана спокойно, но в гласа й се долови нервност.
— Така. Ето че застанах с оголени гърди на рибния пазар пред вас. Отговорете сега вие на мен. Защо бях удостоена от още четири Айез Седай?
— Тук сме, за да намерим един тер-ангреал — каза Елейн и пред смаяния поглед на Нинив разказа на кралицата всичко, от Тел-айеран-риод до прахоляка в стаята, където се намираше купата.
— Да се оправи времето би било благословено чудо — отрони замислено Тилин, — но кварталът, който ми описвате, изглежда, е Рахад, оттатък реката. Дори градската стража стъпва там на пръсти. Простете — разбирам, че сте Айез Седай — но в Рахад могат да ти забият нож в гърба преди да разбереш. Ако дрехите са фини, използват тънко острие, та кръвта да е по-малко. Може би ще оставите това издирване на Вандийн и Аделиз. Струва ми се, че ви остават малко повече години, за да си позволите да обикаляте такива места.
— Те са ви казали за купата? — попита намръщено Нинив, но кралицата поклати глава.
— Само това, че са дошли да търсят нещо. Айез Седай никога не казват дума повече от онова, което е абсолютно необходимо. — Широката внезапна усмивка отново пробяга на лицето й; изглеждаше доста
