Нечистота

Докато наблюдаваше Лор, която вероятно му бе избягала завинаги, Ришар се запита дали тази история с филма нямаше да я главозамае, дали щеше да стане буквално невъзможно да се живее с нея, когато изпаднеше в състояние на непрекъснато напрежение и захванеше да сипе огън и жупел около себе си. Много ще е лошо за Еви, помисли си той. В момент, когато към момчето трябваше да се проявява засилено внимание, в момент, когато би било добре да знае, че има баща и майка, накратко, в момент, когато Еви щеше да има нужда от спокойствие и почивка, Лор започваше да се снима във филм. Ясно бе какво означава това.

— Поговори с баща си. Поискай му съвет — заяви тя.

Абсурд. Как можеше да мисли, че онзи стар глупак все още го бива за нещо? Нима бе имало някаква полза от него при смъртта на Лиза? Какво друго бе направил, освен да си пуши пурите на верандата в очакване нещата да се успокоят? Кой имаше нужда от психиатър? Кой би желал да сподели и най-малкия проблем с подобен тъпанар? Ако Лор имаше други подобни предложения, можеше да си ги запази за себе си.

— Добре. Прави каквото искаш — въздъхна тя.

Някъде далеч се чуваше жалостивата песен на цигулка. Двамата се взираха един в друг над букет Pink Beauty, изпълнени с едно и също чувство на безпомощност пред ситуацията и пред празнотата на отношенията ми. Трудно им бе да разговарят. Трудно им бе да не разговарят.

Решиха да си легнат.

Доктор Стринг прегледа раната на Еви и се обяви за доволен.

Рано сутринта Ришар бе извадил от фризера един голям стек, палачинки и портокалов сок и бе приготвил закуска за сина си. След това слезе и Лор и се зае да вари яйца и да препича филийки. Недоспали, с подути очи и суха уста, двамата се движеха механично и мълчаливо работеха, докато слънцето проникваше през листата и обливаше дневната със светлина.

После горе на площадката се появи Еви, не във върхова форма, наистина, но не и толкова скапан, колкото можеше да се очаква, и накуцвайки, се отправи към банята. Като го видя така, на крака, все още жив, все още способен да се придвижва сам и толкова хубав, Лор дискретно прехапа устни — почувства се обзета от онова чисто чувство, което изпитваше, когато с Лиза бяха малки и на моменти й се случваше да ги обожава повече от самата себе си.

Всичката тази храна, тези хиляди калории, които Еви трябваше да изгълта, ако не искаше да си навлече някоя забележка, му възвърнаха цвета на лицето. Ришар и Лор го зяпаха в устата, отмятаха всеки залък, радваха се, че дъвче, че гълта, и единственият въпрос, който се осмелиха да му зададат: по- добре ли се чувстваш, добре ли си, не го затрудни особено. Задоволи се да поклати глава с бузи, издути от хранителните вещества, чиято задача бе да възстановят квотата му от кръвни телца, и със сведено чело, за да предоставя възможно най-малко площ, на която да стъпят, докато го изяждат с очи, сякаш е някакво излязло от приказките същество.

Доктор Стринг се наведе към него и му каза:

— Млади момко, имаш родители, които явно се грижат за здравето ти. На какво си играеш?

Еви вдигна панталона си и удостои доктора с поглед Не-е-твоя-работа, почесвайки се по главата. Смешно беше някой да си мисли, че играе на нещо. Това доказваше, че повечето възрастни имат доста извратено съзнание.

Като не получи отговор, флегматичният доктор с въздишка стана и заведе Еви при родителите му, които бяха седнали, ужасени и онемели, на първата попаднала им скамейка.

— Да не излиза два-три дни — посъветва ги той. — Да си почива и всичко ще е наред.

Лор го изгледа втренчено.

Когато се прибраха, тъкмо сменяха лалетата Pink Beauty със сибирски перуники в учудващо сияен син цвят. Кухнята беше безупречно подредена и на етажа бръмчеше прахосмукачка. Всички прозорци бяха отворени. Светлината бе навсякъде, подът лъщеше като огледало.

Ришар отново се зае да налива портокалов сок, а Лор се отпусна в едно кресло, за да изслуша съобщенията по телефонния секретар.

— Дори не си помисляй да спориш — заяви той на сина си, подавайки му напълнена до ръба чаша.

Това продължи три дни. Три дни наред Ришар и Лор ставаха призори, за да приготвят закуска за Еви. Цели три дни.

На Еви му се струваше, че ще откачи. След месеци спокойствие, тихи утрини, съжителство с безмълвни сенки двамата внезапно му скачаха отгоре. Луди за връзване. Принуден бе да се крие, за да си отдъхне от тях поне за пет минути. Имаше чувството, че непрекъснато го преследват с пържола или бъркани яйца. Ришар изскачаше от кабинета си насред следобеда и се втурваше към кухнята или пък Лор оставяше телефона, за да освободи ръцете си и да му забърка плодов коктейл — плодовете белеше Джина, която Лор откъсваше от чистенето на тази объркана, разстроена, обърната наопаки къща.

Андреас бе имал същия проблем, когато майка му настани в дома им Брижит и двете кокошки се опитваха да го тъпчат, къде ти, направо да го погребат под всякакви сладкиши и гнусотии.

Поиска да види раната на приятеля си и направи гримаса. Еви потвърди, че е бил надрусан и че кървял като прасе в продължение на три километра.

Андреас кимна. Не беше сигурен, че Габи Гарлич заслужава толкова внимание, но признаваше, че си е струвало да се опита. И той би направил така на мястото на Еви. Половината от питомците на „Брийанмон“ се дървеха при вида на това момиче, половината бяха луди по нея. Особено заради репутацията й на недостъпна.

— Във всеки случай дебелата не е на себе си — продължи той и се загледа в гъстия тъмен сок, който Лор нареди на Джина да им занесе, след като украси чашите с по един резен ананас. — Здравата се е разсмърдяла.

По обед ме сгащи в тоалетната и ме заразпитва. Искаше да знае какво значи това, дето се къпеш с онази гъска. Това са нейни думи, мой човек. Каза, че си щял да съжаляваш.

Еви прекрасно си спомняше убийствения поглед, който му бе хвърлила на брега на езерото. Знаеше, че Анаис Делакоста е луда, нямаше и капка съмнение по въпроса. Достатъчно бе ходила по петите на Лиза, та Еви да има възможност да я наблюдава на воля. Такава беше — не съвсем антипатична в добрите си дни, но луда откъдето и да я погледнеш.

За Лиза Анаис би се оставила да я нарежат на ситни парчета. Тя бе от типа момичета, които един ден се събуждат с инстинкти на телохранители и са винаги готови да предизвикат истински бой. Онези, които я мислеха за лесбийка, се озъбваха с разцепена устна, насинено око или спукан нос, тъй като говореха глупости. Обожанието, което изпитваше към Лиза, не извираше от размътените води на инверсията, а от най-древните пластове на мозъка й.

Малко по-късно тя лично дойде да го види. Еви й разказа, че са го оперирали от апандисит. Обаче нямаш късмет, обяви тя, доктор Стринг е член на управителния съвет на „Брийанмон“ и е разговарял с баща й.

— Грешиш, ако смяташ, че можеш да ме надхитриш — увери го тя. — Можеш само да загубиш. Даваш ли си сметка? Имаш ли достатъчно акъл?

Загледа го втренчено с присвити очи — един слънчев лъч се провираше между клоните на кедъра и гъделичкаше лицето й — и пъхна в джоба на ризата му половин дузина цигари, сякаш, за да придаде по- голяма тежест на думите си.

— Габи Гарлич е серопозитивна, мой човек. В течение ли си?

Анаис Делакоста не се боеше да разказва най-гадните неща за тези, които не бяха имали щастието да й харесат или бяха застанали на пътя й. Еви прекрасно знаеше, че тя има змийски език и отровна слюнка, но за момент като че ли се обърка и изгуби равновесие.

Бе нахлула в стаята му, след като бе пооблизала подметките на Лор, след като се бе глезила и правила на невинна — роля, която винаги изпълняваше в присъствието на родители — и сега му хвърляше този ужас в лицето. Идваше от училище. Бе слязла от училищния автобус и се бе качила нагоре пеш — упражнение, което се състоеше в това, да пренесеш сто килограма плът, като се придвижваш на два крака — и сега се потеше, и потта й съхнеше, и силната миризма изпълваше пространството, издигаше се, после падаше,