наскоро. Това може и да беше баща му, но го мразеше, когато се държеше така. Мишел просто беше малко по-луда, отколкото изглеждаше, малко по-смахната, отколкото я мислеха.
После поеха по лош горски път, който слизаше към езерото, и поршето започна да се блъска в бабуните — бум, бум, бум, което не впечатли Ришар — както вървяха нещата, и тасът му да паднеше, нямаше да спре да си го прибере.
Обикновено собствениците на луксозни коли избираха другото езеро — онова, в което се бе удавила Лиза, — защото до него се стигаше по асфалтиран път, който водеше право на паркинга. Там имаше и лавка, в която продаваха газирана вода и сладкиши, и навес с лодки за наемане. Това езеро предпочитаха бащите на семейство. При хубаво време там беше пълно с народ, въздухът миришеше на масло за почерняване и майките се разхождаха по брега, изпъчили гърди.
С други думи, мястото не беше особено спокойно. Докато на това, към което ги караше Ришар така охотно, почти не ходеха възрастни.
— Ще се оправим на връщане — заяви Еви.
Ришар се задоволи да му се усмихне в огледалото за обратно виждане и да го погледне само за миг, защото трябваше да държи здраво волана, да внимава с коловозите и да заобикаля ужасните дупки, които буквално се хвърляха под колелетата.
После водите на езерото блеснаха през една пролука и гъсталакът се разтвори. Ришар спря след половин дузина паркирани накриво автомобили, обърна се към пасажерите си и скромно заяви:
— Донесъл съм и кърпи, представете си.
Ришар се настани на двайсетина метра от тях и отправи погледа си в друга посока. Въпреки това Еви не се чувстваше така отпуснат, както би му се искало.
А и Габи го изнервяше.
Изглежда, че си даваше сметка за това, защото го гледаше с интерес и сякаш се забавляваше, докато той с пресъхнала уста се мъчеше да опровергава тъпотиите, които се разправяха за физическата му цялост и мотивациите му, понеже всъщност ставало дума за най-обикновен инцидент, за експеримент — въпрос, по който не смятал да се разпростира.
Не бе свалил панталона си. Нямаше нито един косъм на гърдите. Като повечето от останалите момичета Габи беше с голи гърди. Не последва Андреас и Мишел, които веднага се спуснаха към езерото, нито отиде при съучениците си, нито включи уокмена си, нито нищо — слушаше го. Еви имаше чувството, че изследва всяка подробност от лицето му.
— Експеримент? Какъв експеримент?
Той предпочиташе да не говори за това.
Тя беше разочарована.
След малко й разказа, че с Лиза от време на време постели. Добави, че тя е първият човек, с когото споделя това. Случвало им се цяла седмица да не хапнат нито залък.
Докато тя преглъщаше новината, той провери дали Ришар не ги шпионира и дали все още се взира в отвъдния бряг, пушейки смрадливите си английски цигари — понякога момчетата пренасяха някое пищящо момиче и го хвърляха във водата, а Ришар не искаше да гледа това.
Габи бе вдигнала едната си вежда, фактът, че е спала с Лиза, не й бе отворил всички врати, помисли си Еви. Явно откриваше у някогашната си приятелка черта, за която не бе подозирала. Но това бе напълно нормално, напълно разбираемо. Никой не би могъл да познава сестра му по-добре от него.
— Нещо в този дух — обясни той. — Ако разбираш какво искам да кажа.
Беше ужасно трудно да се обясни връзката между постенето и парчетата стъкло в слиповете.
— Много добре разбирам — заяви тя. — Съмняваш ли се?
Той й разказа, че накрая получавали халюцинации. Краката им сякаш се отлепяли от пода. Изчаквали да останат сами, Ришар да тръгне в една посока, Лор в друга, и започвали диетата си. На третия ден преставали дори да ходят на училище. Тътрели се голи из къщи и си правели клизми.
— Трябва да кажа, че бяхме като надрусани — заяви той, поклащайки глава. — Наистина съжалявам за онова време.
Габи съжаляваше за останалото. Лицето й помръкна за миг при спомена за няколкото месеца, прекарани заедно, за особеното трио, което бяха образували с Лиза и Патрик.
— Имам усещането, че ти и аз сме единствените оцелели — прошепна тя и обърна към него по-хубавия си профил. — И това внезапно променя отношенията ни, които стават откровено странни.
Габи някак тържествено поклати глава, после го погледна с недоумение и обяви, че отива да се изкъпе.
Колкото повече време минаваше, толкова по-прекрасна му се струваше тя. Андреас намираше, че няма достатъчно задник, но той не беше способен да мисли за друго. Мишел я намираше за малко високомерна, но какво разбираше тя? Еви установи, че протегнатата му напред ръка трепери. Това със сигурност бе добър знак. Не му се бе случвало от кой знае кога.
Легна по гръб с ръце, скръстени под главата. Чуваше шум на плискаща се вода, на хвърлящи се в езерото тела и една все още далечна светлина озаряваше душата му, изпълваше я с надежда, каквато никога не си бе представял, че е възможно да лелее. По някакъв начин това беше почти ужасяващо.
За съжаление, както можеше да се очаква, Ришар изчака Габи да отиде да се къпе, за да се приближи. Клекна и се зае да чертае линийки по земята с една клечка.
— Ако моят баща ми се беше лепнал по този начин — започна той, — признавам, че нямаше да го оценя. Но мисля, че щеше да е прав да действа така при подобни обстоятелства. Не трябва да се преуморяваш, моето момче. Трябва да бъдеш предпазлив. Във всеки случай, като се има предвид как ни изкара акъла на нас с майка ти, предпочитам упреците ти.
—
—
Седна и два-три пъти погледна към Еви, преди да каже:
— Да не мислиш, че имам намерение да отида в ада заради теб? Може би така си мислиш. Мислиш си, че не съм решен да спася това, което все още може да бъде спасено? В такъв случай имаш много лошо мнение за мен. Много зле ме познаваш.
„Мамка му“, каза си Еви и сви глава между раменете си.
Тъй като Габи живееше в града — в едно художническо ателие близо до централната гара, в което баба й тайно бе въртяла любов с Ерих фон Щрохайм и някои други, та имаше сантиментално отношение към него, макар вече да не можеше да изкачва стълбите, — Ришар остави сина си и другите двама, които трепереха на вечерния хлад, и продължи нататък с младата си пътничка.
Колкото по-малко време прекарваше вкъщи, толкова по-добре се чувстваше. Андреас никога не се бе опитвал да скрие, че не му е кой знае колко приятно да живее под един покрив с майка си и приятелката й. Връзката им траеше вече близо десет години и той май бе единственият, който в тия времена все още се шокираше от подобен съюз.
Майка му Каролин Бетел-Бърнис се измъчваше от това положение, въпреки че спътницата й Брижит енергично я насърчаваше да не обръща внимание на мръсния характер и бездънния егоизъм на четиринайсетгодишното интровертно типче, каквито впрочем бяха повечето грубиянчета на неговата възраст.
Преди време Каролин многократно се бе опитвала да обясни ситуацията на Андреас, но той всеки път грубо я прекъсваше — дори изпадаше в нервни кризи, които приключваха под душа, където той крещеше, а двете жени задъхано го държаха за ръцете. Андреас истерично отказваше да говори по този въпрос. Запушваше си ушите и сипеше обиди. Гледаше разплаканата си майка и я наричаше дърта мръсница и жалка лесба. Тогава Брижит се приближаваше и му лепваше страхотен шамар, който той никога не успяваше съвсем да избегне. Друг път се търкаляше по пода, обзет от ужасни гърчове, а майка Каролин му носеше възглавница, което ни най-малко не помагаше.
Горе-долу откакто влезе в гимназията, двете страни като че ли сключиха някакво крехко примирие,
