Нечистота

окачи ги на поставката за пешкири и влезе под душа. Осъзна, че от цяла вечност е изгубила самоуважението си. Запита се дали сега е моментът да спре пиенето.

Андреас изпуши половината цигара — включително най-натъпканата й част, — преди да я подаде на Еви, та очите му сякаш щяха да излязат от орбитите. Все пак не бе толкова друсан, та да не забележи, че Еви държи цигарата, без да я доближава до устните си. Погледа приятеля си с вдигнати вежди и произнесе:

— Бих искал да знам какво значи това. Бих искал да знам какво криеш от мен.

— В момента не ми се пуши — отвърна Еви.

— Брей! — подсвирна Андреас и се удари по челото.

Взе джойнта от ръцете на Еви, поклати глава и мълчаливо запуши.

— Голям си хахо — изсмя се той между две дръпвания. — Ама наистина си много специален, да ти кажа.

Не беше много важно какво мисли Андреас. На Еви не му пукаше особено. Само едно имаше значение — че двамата се приемат. Че приемат да са различни, да не виждат всичко по един и същи начин, да бъдат такива, каквито са. В това бе силата на приятелството им. Това беше неунищожимата му сърцевина. Никой от двамата не твърдеше, че е прав. Никой от двамата не се опитваше да се наложи. Стигаше им и заобикалящият ги свят, ордите от възрастни, които умееха да общуват единствено от позиция на силата и се валяха в клоаката си на практика от сутрин до вечер.

От другата страна на коридора Лор се плакнеше с много гореща вода, след като се бе изтъркала с тоалетната ръкавица и петдесет пъти измила вагината и ануса си със специален сапун, който не ви изсушава онези части като какъв да е друг препарат. Макар да си го заслужаваше, и още как! Макар да заслужаваше далеч повече за отвратителното упражнение, което бе изпълнила. Джудит можеше колкото си ще да разправя, че да преспиш с някого, за да запазиш работата си — тя работеше за една адвокатска кантора — или за да си издействаш повишение — въпросните адвокати й се бяха качвали един подир друг, та вече имаше запазено място в съвета, — не само не е осъдително, но е и задължително, можеше да повтаря това с пламенна вяра и на висок глас, можеше колкото иска да й го набива в главата, Лор не намираше в думите й утеха. Ама никаква.

Обу едни дънки, навлече фланелка размер XL — зърната на гърдите й, които онзи беше въртял като обезумял, още я наболяваха — и среса влажните си коси в полумрака на спалнята. Вратата на банята беше отворена, така че се виждаше в огледалото. В един момент обаче си даде сметка, че нито веднъж не е срещнала погледа си и че е стояла в сянката.

Да стигнеш дотам на четирийсет и пет години. Супер. Понякога имаше чувството, че около нея няма вече, нищо че всичко е само декори, зад които съществува само някакво подобие на безплодна скалиста пустиня.

На моменти Лиза толкова й липсваше, особено, когато беше в подобно мрачно настроение. Мисълта за Лиза все още й беше мъчителна, жестоко мъчителна. Всичко би дала, за да има още една дъщеря, на която да разкаже в какво се забърква човек, за да получи роля, каква цена е готов да заплати, за да се изкачи отново на сцената. Може би беше по-добре да вземе приспивателно и да си легне, но й се повдигаше.

Поне вече не пиеше. От близо две седмици не бе близнала и капка алкохол. А Бог знаеше, че изпитваше неудържимо желание да наруши правилото, за да се почисти и отвътре, за да полее с огнен дъжд спермата на Аксел Мендер, която се плискаше в стомаха й — но не му се поддаваше.

Откъм стаята на Еви се чуваше музика. Теоретически би трябвало да усети присъствието на сина си. Откога бе престанала да бъде майка? Много преди смъртта на Лиза. Нямаше смисъл да се самозалъгва — много преди смъртта на Лиза, много, много преди смъртта на Лиза. Истината е, че това семейство бе спряло да съществува твърде рано. И Лор излезе в коридора и се приближи до вратата на сина си, и пъхна ръце в джобовете си, и застана неподвижна като статуя, и се заслуша.

Без да подозират, че Лор трепери зад вратата — дали трепери, затова че са я чукали следобеда, докато съпругът й и синът й са били на плажа? — двете момчета, които, надрусани или не, си падаха по втория албум на Black Heart Procession, пазеха тишина. После Андреас се просна на леглото и се запита дали не е гладен.

Запита се на висок глас кой всъщност ще го изяде онова пиле, след като явно никой не проявяваше желание. В това време Еви сваляше музика от Интернет и на бледата светлина на екрана лицето му изглеждаше като изваяно от мрамор.

Накрая Лор отстъпи назад и слезе по стълбите, като се държеше за перилото. Ако искаше да бъде позитивна, не трябваше да пропуска факта, че Аксел Мендер й бе спестил противните прослушвания, толкова досадни за актриса, чийто талант отдавна нямаше нужда от доказване. Ако не искаше да затъне в меланхолия, трябваше да приеме нещата такива, каквито са, а в случая ставаше дума само за един нищо и никакъв секс — най-обикновен неприятен момент, който щеше да мине и замине.

Все пак обаче предпочете да се обади на Джудит, защото в гърлото й бе заседнала топка. Често бе по- добре просто да поговори с някого. Набра номера с трепереща ръка — липсата на алкохол също си казваше думата.

Горе Еви се разправяше с Андреас — ако обича да си затваря устата за Габи, да избягва темата, ако ще прави такива тъпи забележки.

— Да не би да измислям нещо? — въздъхна Андреас примирено, но очите му блестяха. — Да не казвам нещо ново? Само се опитвам да ти кажа, че не е вода ненапита. Нищо друго. Не е вода ненапита.

— Затваряй си плювалника. Само това ще ти кажа. Въпреки нахакания си вид Андреас беше истински сантиментален. Не че си личеше по начина, по който се отнасяше с Мишел. Но наистина бе страдал от това, което бе приел като предателство, когато Еви се интересуваше само от сестра си и ходеше подир нея от сутрин до вечер. Няколко вечери подред беше проклинал Лиза, пожелаваше й да изчезне веднъж завинаги, та да се развали злата магия — зла магия, виж ми окото, — която разделяше двамата приятели. Тъжен период. Нормално бе, че нямаше никакво желание да го изживява отново. Нормално бе да не му харесва, че нещата отново се развиват по същия начин.

Джудит Беверини беше в банята. И не беше сама, а в компанията на мъжа си, завърнал се след двуседмичен престой в Китай — тамошните мръсници си живееха в истински златен век, смяташе той, докато Западът направо затъваше, флиртуваше с рецесията или в най-добрия случай едва креташе с един процент икономически ръст и десет процента безработица, — така че не можеше да дойде веднага.

— Не, скъпа, не веднага — каза тя с глух глас.

Един ден бе обяснила на Лор, че като жена има известни задължения към мъжа, който се е оженил за нея. Дори ако този мъж отдавна е изгубил способността да я докарва до оргазъм дори ако водата във ваната изстива дори ако пяната не е като някогашната дори ако точно това разбират, когато говорят за тежък физически труд.

Лор усети, че краката й не я държат, и седна. Опита се да вдигне падналите върху лицето й коси. Започна бавно да произнася мамка му, мамка му, мамка му, с което веднага привлече вниманието на Джудит, която се изправи в ухаещата на индийски троскот пяна с по-розовяло по много причини лице.

— Лор, почакай. Какво има?

— Какво има ли? Ще ти кажа какво има. Мисля, че ще трябва да се лекувам със сън.

И Лор разказа на Джудит за преживяното изпитание.

За тъгата и унижението, които бе изпитала по време на упражнението. За миризмата и грубата кожа на Аксел Мендер. За въздействието на виаграта, чудовищното въздействие на виаграта. За крайно неприятните неща, които й се бяха случили.

От другата страна Джудит й говореше нещо успокоително. Лор вдигна глава и се загледа през прозореца, учудена от пустотата, която лъхаше от градината, от пустотата на моравата, пустотата между храстите, пустотата на хълмовете, пустотата сред дърветата.

Но най-страшното от цялата история, електрическият удар, от който дъхът й секна и сърцето й спря да бие, беше Еви.

Забеляза отражението му — стоеше зад гърба й неподвижен като привидение. Телефонът падна от