би ти се приискало да положиш цветя. Но не само ние бяхме чувствителни на тази тема, разбира се. Алекс преспиваше от време на време с нея и ни беше доверил без заобикалки, че въпросната прелест граничи с шедьовър на изкуството. Никой не подлагаше на съмнение безбройните завоевания на Алекс. Като балетист той не беше нищо особено, но затова пък бе любовчия от най-висша класа или най-малко един от онези мъже, на които жените не могат да устоят. Имаше великолепна черна коса, беше мургав и красив. И всички го обичаха, тъй като бе изключително енергичен, жизнен и тъй чаровно безгрижен, че му прощаваха дори изпълнения, с каквито всеки друг само би подразнил околните. Всъщност именно този излишък от темперамент бе и причината да го държат настрана от къщата. Жорж и майка ми смятаха, че всекидневният живот с Алекс много бързо би станал непоносим и че той далеч не би бил най-добрият пример за нас. Ние, разбира се, не бяхме на това мнение, особено аз и Оли, като двамата на драго сърце бихме се постеснили, за да му предоставим място. Защото освен че водехме страшно интересни разговори, той се държеше с нас като с равни. Така научихме, че половината момичета от Балета ги бива в леглото, че Шантал например няма особено голямо въображение и поради това не е препоръчително да си имаме вземане-даване с нея. И ние многозначително поклащахме глава — да, добре че ни го каза, да, разбираме за какво става дума…
Макар че тази вечер момичетата не бяха по трика, появата ни във вагон-ресторанта далеч не мина незабелязано. Отдавна бях престанал да обръщам внимание на този факт, толкова бях свикнал с него. Откакто се помнех, виждах мъжете да вдигат глава, когато влизаме някъде, и да оглеждат с очи на настъпена жаба, ако не и с доста по-неприятна настойчивост, не мен, естествено, а майка ми и момичетата от Балета и онова, което навремето ме озадачаваше и ме караше да се питам за какво ли си мислят тия типове, вече ми бе от ясно по-ясно. И макар днес да споделях въжделенията им и да разбирах, че не могат да се сдържат да не се зазяпат в една хубава жена, мразех начина, по който го правеха, а и съзнавах, че сме безсилни срещу това. Но, както вече казах, бях свикнал и не им обръщах внимание.
За първи път се хранех във влак. И за първи път пиех шампанско във влак. Чашите малко трепереха, но ние се носехме към Берлин през бушуващата снежна буря и вече нищо не изглеждаше напълно реално. Седяхме колкото се може по-далече от родителите си, на масата на Алекс и в компанията на Шантал, която непрекъснато му се натискаше. Но Алекс не беше човек, който ще те зареже заради черните очи на някоя фръцла, особено когато има кой да го слуша. А вземеше ли думата, Оли и аз винаги си отваряхме широко ушите.
Тъй че прекарахме наистина чудесно — четиримата говорехме един през друг и всеки път, когато нещо я интересуваше, Шантал си водеше бележки в малкото си тефтерче, питайки за правописа на една или друга дума, а Алекс твърдеше, че пишела телефонен указател или нещо за зараждането на рокендрола и току пълнеше чашата й, като ни намигваше. Не се случваше често трупата да пътува в пълен състав, нито пък толкова надалеч, защото винаги бе много трудно да се намерят необходимите средства, и ми се струваше, че едва сега започваме най-сетне да придобиваме самоувереност. Около нас пътниците бяха усмихнати и явно в чудесно разположение на духа, но нашата радост бе по-особена, някак притъпена и трайна, и не се дължеше само на шампанското или на удоволствието от вкусното ядене. Жорж сияеше и от време на време го виждах да се озърта към нас с разнежен поглед.
Останахме дълго на масата, нямаше закъде да бързаме и Спаак непрекъснато поръчваше нови и нови бутилки. Възползвахме се от това, че някои запалиха пури и въздухът се изпълни със синкави облаци дим, за да изпафкаме скришом по една цигара, но не рискувахме особено, тъй като Жорж и майка ми отново спрягаха Баланчин и Кънингам26 и не биха усетили нищо, дори влакът да дерайлираше.
По обратния път към купетата Едит ми тегли една майна, когато й предложих да играем на карти или на нещо друго — не й харесваше, че бяхме предпочели компанията на Алекс пред нейната и тази на Мириам.
— Благодаря ти, но днес ми писна да те гледам! — заяви тя и ме изблъска встрани, помъквайки подире си своята приятелка.
Тя бе наистина най-опакото същество, което познавах, и никога нищо не прощаваше. Искрено съжалявах типа, който щеше да се ожени за нея.
Междувременно се появи Алекс и ми съобщи, че ни чакал, за да развъртим един страхотен покер. Ето, това беше приказка. И тъй като беше време да решим къде ще спим и заключението се налагаше от само себе си, отидохме да си вземем пижамите, докато той разбъркваше картите. В коридора цареше неподправена еуфория, нещо като лагерна атмосфера, изпълнена с последни закачливи подмятания и разговори върху горните или долните кушетки.
Има неща, които човек знае, но не обича много да вижда. Наясно бяхме, че Жорж и Ребека спят заедно, само че в къщата всеки от тях си имаше стая. Знаех също, че майка ми има ерогенни зони, които Спаак със сигурност успешно нацелва, но ми стана неприятно, когато установих, че четиримата делят едно купе. Хвърлих й леден поглед, докато издърпвах пижамата си от ръцете й, и изсъсках през зъби:
— Значи Рамона не спи тук?
— Както виждаш — сви рамене тя.
Нея човек трудно можеше да я смути. А и освен това вече имах едно наум. Ако бях продължил да настоявам, бе напълно способна да ми разкаже до най-малка подробност сексуалния си живот, а аз не исках и да чуя за това. От друга страна, за първи път се разделяше с Рамона. Не ми се щеше да ме смята за глупак.
— По дяволите! — подхвърлих на Оли, докато вървяхме по коридора в обратна посока. — Май изобщо не се притесняват…
— Кой това?
— Папата!
Не можех да си обясня защо след тази история страните ми пламнаха. Спрях се за миг и притиснах чело към леденото стъкло, сякаш гледах навън. Но нямаше нищо за гледане. Не беше същото като по времето, когато Спаак я отвеждаше на някое соаре и тя се прибираше едва сутринта. Този път ми идеше да потъна в земята. Така де, би трябвало да си трижди глупак, за да се чудиш какво ли си е наумила тази вечер Елизабет Бенжамен! Та имаше ли човек, който да не се досеща какво ще прави майка ми с тоя проклет лекар, и то под носа ни? Струваше ми се, че стотици погледи са се впили в гърба ми, и изпитах такъв срам, че неволно прехапах устни.
Присъединихме се към Алекс и Шантал едва след като се наситих на царящия зад прозорците мрак, в който Оли напразно се опитваше да различи нещо. Затворихме вратата зад гърба си и се почувствах значително по-добре, когато Алекс ми предложи цигара. Шантал стана и леко свали прозореца.
— Дали пък да не направим един стриптийз-покер? — подхвърли той, подавайки ми огънче.
Оли се разкашля зад гърба ми, докато аз се взирах в горящата кибритена клечка. Шантал детински се изкиска и се тръсна на седалката.
— Престани с твоите глупости! — промърмори тя с усмивка.
Двамата с Оли тъпо се разсмяхме. Алекс раздаде картите. После заяви, че не умеем да се забавляваме, но настроението му ни най-малко не се промени. Продължи да сипе шеги, прибирайки първите залози. Очертаваше се доста приятна партия. Играехме настървено, но същевременно спокойно, вкусвайки очарованието на пътуването и на свистящата отвън нощ. По някое време Шантал стана, за да поеме няколко глътки свеж въздух на прозореца. Бях забелязал, че е малко пияна — смееше се прехласнато на всяка шега на Алекс, макар не всички да бяха неустоимо смешни, или пък се облягаше на рамото му, докато раздавахме картите. Спомних си, че веднъж, след един купон, трябваше да я носим до стаята й. Алекс измъкна от пътната си чанта бутилка коняк.
В Берлин поискаха паспортите ни. Наложи се да почакам една-две минути, преди майка ми да благоволи да ми отвори. Беше по комбинезон и ми изигра етюда на Спящата красавица, но купето вонеше на пот и погледите ни отново се срещнаха. Със свито гърло и наведена глава изчаках да ми даде документите ни. После се поинтересува какво правим, но аз грабнах паспортите и мълчаливо се отдалечих.
Заварих Шантал да се превива от смях. Изведнъж ми се стори ужасно глупава, шумна и досадна. Тоя път вече здравата се беше подредила. А допреди малко веселието й сякаш подпалваше слабините ми, поглъщаше ме и изпълваше купето със светлина. Едва сдържайки гнева си, седнах на мястото си и прехвърлих върху истерично кикотещата се Шантал цялата обзела ме ненавист към жените — към майка ми, която ме бе предала, към Рамона, която буквално ме държеше в окови, към Едит, която знаеше само да се
