дърля и ти се усмихваше сутрин, за да може вечерта да ти размаже по-добре физиономията. Мразех ги заради това, което бяха, затова, че правеха живота ни горчив, жесток и безнадежден, че ни въртяха на малкия си пръст, че ни изтезаваха, унижаваха, дресираха като кученца, че ни носеха не светлина, а огън, че бяха адски изчадия, неистова орда, която помиташе всичко по пътя си. Ако искаха да знаят обаче, нямах никакво намерение да се оставя да ме стъпчат. С мен щяха да си имат сериозни проблеми.
Приключихме играта към един сутринта, едва половин час след като бяхме напуснали Берлин. Шантал искаше да си ляга — картите й бяха писнали, а и все повече откачаше. Можехме спокойно да продължим да играем, ако не я бяха хванали щурите. Свалихме кушетките, Алекс угаси плафониерата и нощната лампичка изпълни купето със синкави сенки, докато аз и Оли се събличахме — той отгоре, аз отдолу. Изправени до прозореца, Алекс и Шантал впиха устни в продължителна целувка, но това можеше да се очаква. Всъщност именно по тази причина ни беше развалила играта, кучката. Изобщо не й пукаше за нас. Цяла вечер се беше натискала на Алекс и сега получаваше онова, което желаеше. Реших, че трябва да е съвсем къркана, за да се държи така, и то в присъствието на Оли и моя милост. Обикновено бе по-сдържана и няколкото й авантюри, за които знаехме, бяха подчертано дискретни — не беше от мацките, които правят оная работа публично.
Двамата с Оли се кротнахме на кушетките, безмълвни като риби и твърдо решени да се правим на невидими, ала без да пропускаме нищичко от онова, което предстоеше. Необходими ми бяха цели пет минути, за да закопчая горнището на пижамата си — до такава степен съзнанието ми бе обсебено от гледката. Алекс седеше, Шантал стоеше между краката му и виждах единствено как ръцете му се плъзгат нагоре-надолу по бедрата й, събирайки полата, която се свличаше отново, когато обгърнеше ханша й. Бяхме толкова близо, че долавях шумоленето на комбинезона й въпреки яростното тракане на релсите.
Очите ми пронизваха полумрака, не ми убягваше и най-малката подробност. И сърцето ми не се омилостивяваше, дори напротив — яростта ми бе като камък, заседнал в гърдите. Като черен кремък, когато полата на Шантал се свлече в краката й. Изкривих устни в подобие на злобна усмивка. Шантал се гърчеше, извила глава назад, и глухо шепнеше някакви тъпотии, надаваше леки гърлени звуци, пресичани от смехотворно хълцукане. Сама смъкна фустата си и едва не се просна на пода, докато я прекрачваше, но Алекс я прихвана в последния момент. Дали съзнаваше, че двамата с Оли си плакнем очите, или не си даваше сметка за нищо? Предпочитанията ми клоняха към първата хипотеза.
После, докато дишах с отворена уста, различавайки колана за жартиери, който обгръщаше слабините й, белите й чорапи, пликчетата върху заоблените форми, лицето на Алекс ненадейно надзърна иззад едното й бедро, забавно килнато на една страна и с лукава усмивка на устните. Той ни намигна и изчезна досущ като острието на нож в кания. Идеше ми да го разцелувам. Двукратно. Веднъж заради намигването, докато с мудна придирчивост разсъбличаше Шантал, втори път заради това, че беше разменил ролите. Защото сега не тя водеше хорото, а ние, онези, които бе решила, че е поставила изцяло в своя власт благодарение на прелестите си. Ха-ха! Нещастна идиотка! Я се погледни — нито той пълзи в краката ти, нито ние лежим безпомощно, привързани за кушетките! Да имаш да вземаш! Изветряла ти е отровата, пиленце, именно
От само себе си се разбира, че към злорадството ми се примесваше и силна полова възбуда. Особено когато Шантал се приведе напред, дирейки устните на Алекс, който лукаво се бе свил на седалката. Току под носа ми танцуваха тъмните й отвърстия — анусът и цепката на сливата й, за да назовем нещата с точните им имена, и аз стисках ли, стисках зъби. Когато Алекс пъхна ръка между бедрата й, тя изквича като прасе и избъбра няколко несвързани думи, достойни за заклет квартален пияница. И в този миг забелязах главата на Оли, щръкнала над мен досущ като гаргуй с изблещени очи. „А, Оли — помислих си, — не се чуди, не се питай дали не сънуваш. Майка ми се чука, Ребека се чука и ти гарантирам, че всички момичета в тоя шибан влак мислят само за едно и че нищо не е в състояние да ги спре! Изобщо не им пука за теб или за мен, не изпитват никакви истински чувства, нито любов, нито гордост, нито нежност!“
Кипях вътрешно, стомахът ми се бе свил от желание и гняв и вече не бях в състояние да отделя едното от другото. Междувременно Алекс я беше проснал на седалката и я бе навървил без предупреждение. Единият крак на Шантал се виреше към багажната мрежа, а другият, преливащ в копринени оттенъци, подрипваше между седалките, докато пресичахме Полша, която, сигурен съм, едва ли някога щяхме да забравим.
Когато приключи, Алекс гъвкаво се отдръпна и приклекна. После се наведе и отново я целуна. Тя лежеше, бледа и лъщяща като риба на сухо. Той бе разкопчал жилетката и корсажа й, сутиенът й се бе изметнал встрани, разкривайки маломерните й гърдички на балерина, краката й бяха все тъй разтворени и катеричката й искреше като озарена от светкавица миниатюрна гора.
И тогава той ни направи знак да приближим. Продължаваше да я целува в устата, но зад гърба си настойчиво размахваше ръка, подканвайки ни да не се двоумим. Все едно ме удариха с камшик през лицето. Изправих се, останал без дъх и несъмнено пребледнял като платно. Чувствах, че ми липсва достатъчно смелост, за да отида там, че цялата тази история не е много нормална, но позата й беше наистина гадна, а и тази нощ не ги носех в сърцето си, тази нощ ги проклинах с всички сили.
Оли сложи ръка на рамото ми.
— Остави ме на мира! — изсъсках.
След което се намърдах между краката на Шантал и яростно нахълтах в нея.
Веднага щом се прибрахме, Мириам се просна на леглото си и заспа. Не издържа на напрежението. Прозява се през цялата вечеря и дори не се докосна до своите „пелмени“ (нещо като равиоли с топено масло и крем, които лично на мен страшно ми харесаха). Е, надявам се, че няма да ме накара да съжалявам, че е споделила стаята си с мен — не обичам да гледам спящи хора, а вече втори път ми погажда този номер. Вчера също откърти. Подреждах куфара си и й говорех от банята, а малко след това вече нищо не чувах. Дори не бе разбутала леглото си, нито пък се беше съблякла. Направо ми скри шапката. Вярно, че бяхме пристигнали късно и че проклетото пътуване ни бе съсипало, по все пак се намирахме в Санкт Петербург! Аз също бях капнала от умора, но прекарах най-малко час пред прозореца — такава красота бе навън с всичкия този сняг! А и не беше ли това най-малкото, което можех да сторя, искам да кажа: нима толкова често ни се удава случай да изпитаме едно или друго чувство?
Тази сутрин пообиколихме града, докато татко се срещаше с разни хора. Нашият гид, беззъб и доста досаден тип, ни мъкна от паметник на паметник, но аз не чух и думичка от онова, което ни разправяше. Не знам дали той беше причината, но не можах да изпитам същото вълнение, което ме обзе миналата нощ, или може би пак ме разтресе, но за не повече от минута на брега на Нева, където се бях застояла, обгърната от мътен светлик и с лице срещу налитащия откъм морето леден вятър… Наистина не знам, но тоя глупак непрекъснато ни подканваше да бързаме и всичко отиде по дяволите.
Спряхме се и пред театър „Киров“. Нямаше да танцуваме тук, разбира се. Но ако всичко минеше според предвижданията, някоя от тези вечери Леонид Якобсон щеше да дойде да ни гледа и тогава щяхме направо да ги ударим в земята. Когато се прибрахме в хотела, татко тъкмо се беше върнал от театъра. Не бе много очарован, тъй като сцената била малка, и ни предупреди да внимаваме. Освен това и осветлението не го бивало и трябвало да измислим нещо. Но всеки знаеше защо е нервен.
Следобед имахме урок, а после репетирахме. Каза, че никога не сме танцували толкова зле и че първото ни представление щяло да бъде катастрофа. За капак Елизабет си навехна глезена, та помислих, че татко
