Но тоя глупак Анри-Джон връхлетя върху нас и преди да успеем да се опомним, ни разблъска, след което заби едно кроше на Юри. Беше пребледнял като смъртник. Помислих, че и мен ще удари, и тогава наистина щеше да стане страшно. С една дума, Юри се изправи, а той е все пак доста по-висок, освен това е най- малко на двайсет години и беше ясно, че няма да се остави да го унижават така пред приятелите му. Тъй че Анри-Джон доста си изпати, преди да успеем да ги разделим. Чудничко изглеждаше — от носа му течеше кръв и все така стискаше юмруци, докато Юри се отдалечаваше с тайфата си. Казах на другите, че това е дребна работа, че няма защо да се занимават с нас и че аз ще отведа Анри-Джон в хотела.
После го хванах за ръка. Дума не му казах. Прибрахме се бързо, почти тичешком, тъй че не ни остана време да се настудуваме. И не отидохме при останалите в салона, а се изнесохме потайно право в стаята му.
Помогнах му да измие лицето си. След това си спретнахме страхотен скандал. И, както вече казах, той се нахвърли отгоре ми, когато го попитах дали е влюбен в мен. Но аз и не исках друго, това ми даде възможност да си изкарам яда на него и макар и да е по-силен от мен, едва не го пребих от бой и целия го оскубах.
За съжаление нито пиколото влезе, нито аз излязох от стаята в прегръдките на някой тип, което щеше да бъде върхът. Направо ми се плачеше.
Тази сутрин получих писмо от Оли.
За два дни съм в Ленинград. Помниш ли? Само че сега е лято и са изминали, колко… трийсет години? Sinn Fein ще гостува в „Киров“ през януари и ако имаш желание… Знаеш ли, в действителност нищо не се е променило, всичко си е така, както го оставихме. Прескочих до нашия хотел, после до театъра. И според мен ще ти бъде забавно да узнаеш, че сега негов директор е Юри. Спомня си за теб.
Преди заминаване се видях с Едит, обядвахме заедно. Беше във форма, но, как да ти кажа, тя много държеше да бъде така, тъй че просто ти предавам съобщението. Скоро ще завърши книгата си, работи от сутрин до вечер. Възползва се от случая, за да ми подхвърли, че не може да мисли за нищо друго. И според мен е вярно, поне в известен смисъл. Ако човек я слуша, не смятала да променя решението си, но знам, че не е предприела нищо конкретно. Успях да убедя татко да я остави на мира. Излишно е да ти казвам, че не беше никак лесно, тъй като за него това се е превърнало в истинска фикс идея. Не крия от теб, че ако тя реши да изпълни намерението си, ще се разрази страхотна буря, но ти го знаеш не по-зле от мен. Темата е повече от болезнена.
Ще се върна в Ню Йорк след две седмици. Откакто се разделихме, не съм се спрял и имам нужда да си поема дъх. Ще трябва да те запозная с Джулета, една млада италианска балерина, която ангажирах през пролетта. Тя е самата грация и красота, ще видиш, но този път няма защо да се притесняваш, не съм луд. Не ти споменах за нея по-рано, тъй като искам първо да я видиш, тъй че съм двойно по-нетърпелив да се върна при теб.
А, не ти казах, но тук денят и нощта са си разменили местата. Не настъпва истинска тъмнина и небето е ясно деветнайсет часа в денонощието. Люляците са цъфнали, хората се къпят в реката или си живеят на балконите. Всеки път, когато ти пиша, стигам до заключението, че животът е абсурден. Да знаеш случайно защо?
Бях сам. От Сан Диего пристигна някаква жена и помъкна Фин да разрешава проблеми с ключове и септични ями. Денят бе горещ и задушен, не полъхваше и най-слаб ветрец. Залових се отново за работа. Изключих радиото. Закрепвах едно стъпало и мислех за други неща, когато отвертката неочаквано се отплесна и се заби доста дълбоко в дланта ми. Моментално свих юмрук, но кръвта започна да се стича между пръстите ми и да капе по стълбата. Протегнах ръка встрани, над перилото.
Тъй като бях почти в подножието на стълбата, отидох да изплакна ръката си в океана, но раната се окача доста по-дълбока, отколкото смятах, и се наложи да отскоча до къщата, за да я превържа.
В банята беше толкова слънчево, че трябваше да спусна щорите, за да мога да виждам. Никога не идвах тук през деня, влизах призори и после чак вечерта, за да взема един душ, тоест или бивах полузаспал, или капнал от умора, така че и през ум не ми минаваше да се любувам на себе си в огледалото, а може би причината беше и електрическото осветление. Затова този ден изпитах усещането, че се оглеждам за първи път, откакто съм тук.
Тъкмо бях приключил с превръзката. Бях свалил банските си, с които попивах кръвта, докато стигна до банята, и мисля, че погледът ми бе привлечен именно от белотата на задника ми, досущ отблясък на порцелан. Веднага забелязах, че съм се променил. Лицето ми изглеждаше съвсем малко по-различно, но бях сигурен в едно — тялото ми бе заякнало, мускулите — наедрели, и това толкова ме изненада, че известно време най-внимателно се разглеждах. Чудех се дали Едит все още ме обича.
И понеже имах вече само една здрава ръка, излязох да се поразходя. В желанието си да заобиколя имението на Колинсови се озовах на пътя, но това изобщо не ме притесни, тъй като той лекичко се спускаше надолу и най-мило и простодушно ми се предлагаше. В далечината се забелязваше бяла дървена църква, а в ниското, при завоя, сред високата рижа трева и кафеникаво-жълтите нискорасли горички искряха два небесносини водоема. Двойната жълта линия, която разделяше пътя, наподобяваше виеща се по земята панделка, намотавана небрежно на далечна невидима макара. Къщи без дворни порти, градини без огради, прозорци без капаци, стени, покрити с дървени плоскости, покриви в керемиденочервено, с цвета на мляко с какао, маслиненозелени или пепеляви. Дремещи коне, един даже ме придружи по протежение на оградата, непознати, които ме поздравяваха, когато минавах край дома им.
Влязох в пощата, изпълняваща едновременно ролята на галантерия, месарница, аптека, бакалия, бар и магазин за сувенири. Купих си горещо кафе в пластмасова чашка и подбрах няколко пощенски картички. После излязох отвън, за да купя плодове и зеленчуци, някои от които ми бяха съвършено непознати и със сигурност щяха да ме затруднят при готвенето, но затова пък ми изглеждаха симпатични, приятни на допир, или може би дневната светлина и ведрото утро ги правеха неудържимо съблазнителни. Купих също пощенски марки, както и една японска химикалка и стек цигари.
Върнах се на брега на океана, но встрани от плажовете, за да избегна туристите, които надушвах по плажното масло, когато дюните ги закриваха. Там, където вървях, нямаше следи от стъпки, а само вълниста повърхност, съвършено полирана от вятъра. Тук-там с обезоръжаваща хармония и съвършенство бяха покарали високи, изшилени и твърди стръкове трева. Понякога прекрачвах ниски, разположени на равни интервали прегради, които имаха за цел да задържат пясъка, ту прави, ту разположени в полукръг — истинска радост за окото, работа на някой зен-градинар през последните дни от живота му.
Седнах под чадъра на дървената площадка пред къщата и се заех с картичките. Писах на майка ми да не се притеснява. На Рамона да не се безпокои. На Елеонор да мисли за мен. На Евелин да ме информира дали е добре. После дълго премятах в ръце последната. Представляваше репродукция на картина от миналия век, изобразяваща лов на кит и малка лодка, премятаща се във въздуха. И й написах:
Малко по-късно, докато все още се чудех дали да я изпратя, или не, се появи Фин.
— То е същото като с омарите — заяви той. — Не падат от небето в чинията ти.
— Хм… Но ти гарантирам, че няма да я попаря само с две-три думи, тъй че не съм сигурен дали е много интелигентно.
— Това ли те интересува, дали те смята за интелигентен?
Веднъж цяла нощ му бях говорил за Едит. Завиждах му, че е свободен, че не е обвързан, струваше ми се непобедим, докато аз се чувствах окован във вериги и уязвим. Всеки член от семейството ми беше част от моето тяло, което подлагах на ударите, на гнева на живота, и ми беше писнало, не исках да бъда
