което притеснява Запада, а убиващото невидимо замърсяване, останало от времето на съветското ядрено разточителство. Друг проблем е водката — постоянно присъстващ, но рядко обект на по-сериозно внимание. Разбира се, в това число са и тумбите безпризорни деца, но за тях вече научихте нещо.
Когато телефонът иззвъня, аз подскочих. Баданов кимна и отидох да вдигна слушалката. Екранът пред мен се премрежи с разкривени сиви линии. Женски глас каза на английски:
— Инспектор Вадим?
— На телефона.
— Казвам се Кънингам. Аби Кънингам. Губернатор Баданов може да потвърди, че съм агент от Федералното бюро за разследване на Съединените щати.
Обърнах се към губернатора:
— Обажда се жена, която говори на английски…
— Офицер от ФБР. — Усмихна се широко, доволен, че неговата игра на шах дава резултат. — На много висока длъжност. Съвсем наскоро бе назначена за началник на екипа от ФБР към американското посолство в Москва.
Отново се обърнах към телефона. Долната част на екрана се проясни и се появи образ на женска ръка — тъмнокожа, с дълги пръсти и подбрани с вкус пръстени.
— Виждам само ръцете ви от китките надолу — казах. — Има ли и тяло към тях?
— Има тяло — отговори тя непринудено. — Задникът е същият на цвят като ръцете.
Мониторът изцъка и екранът се изпълни с образа на седнала зад бюро млада тъмнокожа жена в кремав костюм. Имаше остричък европейски нос и приятно оформени африкански устни. Черната й коса беше гладка и леко чуплива, но прибрана с диадема, която забелязах едва когато се приведе, за да се облегне на лакти и да сплете пръсти. Не се нуждаеше от очилата с рогови рамки и американското знаме зад гърба й, за да изглежда впечатляващо.
— Вече се виждате на целия екран, госпожице Кънингам — започнах аз.
— Агент Кънингам — поправи ме тя енергично. Екранът стана по-светъл, а с него и кожата й придоби меден оттенък. — Капитан Вадим.
— Да.
— Готов ли сте?
— Доколкото ми е известно — отвърнах и погледнах въпросително към губернатора.
— Моля ви, довършете американския израз — наведе поглед към бележника на бюрото, — „колело, което не скърца…“.
— „Не го смазват“ — добавих, без да се замислям.
— Какво означава „гювеч“?
— „Аванта“.
— „Пет нагоре“?
— Поздрав. Веселяшки.
— Къде сте, когато сте „на седмото небе“?
— Където и да съм — отвърнах, — ще си прекарам „адски гот“.
Почти се усмихна, макар и през свити устни.
— Не е зле, капитане. Предайте на губернатора, че проверяваме останалите формалности. Но по отношение на езиковата подготовка отговаряте на условията.
Тя затвори телефона и образът изчезна. Поставих слушалката на мястото й и се обърнах към губернатора:
— Помоли ме да ви предам, че съм издържал.
— Хубаво. — Той стисна долната си устна със зъби, пусна я и ме погледна в очите. Мускулите на лицето му се разтегнаха в доволна усмивка. Може и друго да е било, но аз си мисля, че беше така. — Чували сте какви слухове се носят, разбира се.
— Из целия Мурманск се носят какви ли не слухове, губернаторе — отвърнах. Не бях чул нищо.
— Спомнете си за какво си говорехме, Вадим. Не помощ, а
— Сигурно е така. — От гледна точка на историята наистина конкуренцията беше слаба.
Той се приведе напред. С всеки жест, с всяко свиване и разпускане на юмруците излъчваше енергия и решителност.
— За нас е късмет, че имаме този неразрешим проблем с ядрените отпадъци. Като провинция, инспекторе, Кола има всички шансове да бъде избрана за извънредна регионална помощ.
— И това означава, че ще потекат реки от американски помощи.
Той се намръщи — не на идеята, а на употребения от мен термин.
— Без съмнение доста нещо ще бъде насочено към нас — съгласи се сериозно той. — А за заемащия длъжността губернатор една извънредна регионална помощ за Кола ще доведе до по-голям авторитет сред останалите областни губернатори в Западна Русия.
Което щеше да означава, че Кола е поставила всеки от конкурентите си в собствения му гьол. Кимнах окуражително.
— Всичко това… — Направи поредната си позьорска физиономия, този път на негодуващ, дори обиден човек. — Всичко това зависи от изясняването на един въпрос. От едно кратко разследване и изготвяне на доклад за резултата. Нищо друго няма да искам от вас. — Той се запъти с бърза крачка към вратата и излезе от стаята.
Застанах в средата на широкия килим и се вторачих в затворената врата. Това ли беше краят на събеседването? Характерна ли бе тази рязка категоричност за стила на Баданов като ръководител? Или щеше да се върне да ми каже нещо повече?
Пристъпвах по жълто-сините шарки в периферията на килима като ученик, който небрежно подритва окапали есенни листа. Бяха изминали около пет минути, когато вратата отново се отвори и губернаторът въведе мъж и жена на средна възраст — и двамата високи, с елегантна, добре поддържана външност.
— Нямам представа дали вече сте се запознали.
Всички се усмихнахме и учтиво поклатихме глави в знак на отрицание.
— В такъв случай това е господин Майлс Бриджър, американският консул в Мурманск и много добър приятел на Колска област. А това е прекрасната госпожа Бриджър.
— Моля ви да ме наричате Айзъбел — намеси се тя мигновено и ми се стори, че долових английско произношение.
— А това, господин Бриджър, е офицерът от милицията, за когото говорихме, че ще ни помогне да решим онзи дребен проблем.
— Радвам се да се запозная с вас, Вадим — каза Бриджър. — Едва ли ще се изненадате да чуете, че разчитаме на вас.
Допадна ми пригладената посивяла коса, стройната, стегната фигура и непринуденото спокойствие на този човек. Той нямаше нужда да проверява как му стои вечерното сако. След седем-осем години вероятно щеше да ми се наложи да се откажа от Кери Грант като модел и да възприема осанката на Майлс Бриджър.
— Губернаторът спомена нещо за разследване и доклад — отвърнах аз.
Докато Айзъбел вдигаше ръка да откаже предложеното с жест от Баданов бренди, Бриджър прие с кимване.
— Не е зле да ви информирам, инспекторе — каза той. — От началото на този месец ръководството на ФБР в Москва се смени. Старият Чарлз Фиърлес беше ленив службар, но си познаваше руснаците.
— Говорите за нас, сякаш сме особена порода кучета, господин консул — възразих аз.
— Извинявайте. — Засмя се. — Не. Опазил ме бог. Той също като мен беше почитател на всичко руско. С цялата си душа стоеше зад руската кауза. Но нещата може малко да се променят с идването на новия началник на отдела. — Той повдигна вежди.
— Става дума за специален агент Аби Кънингам, нали?
— Да. Новобрански ентусиазъм и прочие. Естествено, и цветът на кожата й ще я кара да се доказва още по-упорито.
