Първото момче внимателно заразглежда мастилницата си, после вдигна очи към тавана.
— Хайде — насърчи го учителят, започващ да губи търпение, — нали четохме ей сега цели десет минути за тази гора. Нищо ли не можеш да кажеш за нея?
— Дърветата стволести със клони съковити… — зарецитира първенецът.
— Не, не — прекъсна го преподавателят, — не искам да повтаряш стихотворението. Искам да ми опишеш с твои думи каква е била гората, в която е живяла момата.
Учителят нетърпеливо затропа с крак, първенецът на класа побърза да избърбори:
— Беше обикновена гора, господин учителю.
— Кажи му каква била гората — нареди учителят, сочейки второ момче.
Второто момче каза, че била „зелена гора“. Това още повече раздразни учителя. Той нарече второто момче „тъпчо“, макар всъщност да не мога да кажа защо, и се обърна към трето, което от една минута седеше като на въглени и размахваше като развален семафор дясната си ръка. Щеше да го каже в следващия миг и без учителят да го пита: лицето му бе почервеняло от напрежението да сдържи знанието си.
— Тъмна и мрачна гора — повтори преподавателят с явно одобрение. — А защо била тъмна и мрачна?
Третото момче остана на висотата на положението:
— Защото слънцето не влизало вътре, не, защото слънчевите лъчи не можели да проникнат в нея.
— А защо слънчевите лъчи не можели да проникнат?
— Защото листата били много гъсти, господин учителю.
— Много добре — каза учителят. — Момата живяла в тъмна и мрачна гора, в която слънчевите лъчи не можели да проникнат през гъстия листак. Какво растяло в тая гора? — той посочи четвърто момче.
— Дървета, господин учителю.
— И какво друго?
— Гъби, господин учителю — каза момчето след известно мълчание.
Преподавателят не беше съвсем сигурен за гъбите, но след като провери в текста, се съгласи с момчето: гъбите ги имаше.
— Точно така — потвърди той, — имало гъби. И какво още? Какво има под дърветата в една гора?
— Пръст, господин учителю.
— Не, не, какво друго расте в гората освен дървета?
— А, да, храсти, господин учителю.
— Храсти, много добре. Ето че напредваме. В тая гора имало дървета и храсти. И какво още?
Посочи едно дребно момче в дъното на стаята, което бе решило, че тая гора е твърде далеч, за да й бере грижа, и играеше само със себе си на кръстчета и нули. Сепнато и объркано, но с чувството, че е длъжно да добави нещо към списъка, то се престраши и каза:
— Къпини.
— Разбира се, как не се е сетил Клопщок да добави нещо за ядене — забеляза преподавателят, който се гордееше с духовитостта си.
Това накара всички да се изсмеят на Клопщок и достави удоволствие на преподавателя.
— Кажи сега — посочи той едно момче по средата — какво друго имало в тая гора освен дървета и храсти?
— Имало река, господин учителю.
— Точно така, и какво правела реката?
— Бълбукала, господин учителю.
— Не, не. Ручеите бълбукат, реките…
— Реват, господин учителю.
— Ревяла. И какво я карало да реве?
Това беше труден въпрос. Едно момче (не най-блестящият интелект на класа) се обади:
— Момата.
За да ни помогне, преподавателят постави въпроса иначе:
— Кога ревяла?
Третото по успех момче отново се яви на помощ и обясни, че ревяла, когато падала от канара на канара. Струва ми се, че на някои от нас им мина смътната мисъл, че сигурно е била много страхлива река, та да вдига такъв шум за няма нищо. Една по-смела река, мислехме ние, ще си тече без много приказки. Река, която реве всеки път щом падне на канара, ни се виждаше малодушна, но учителят като че ли беше напълно доволен от отговора.
— А кой живеел в тая гора освен момата? — беше следващият въпрос.
— Птички, господин учителю.
— Да, в гората живеели птички. И още кой?
Съобразителността ни сякаш се изчерпа с птичките.
— Хайде де — подсказа учителят, — кои са тия животни с опашки, които се катерят по дърветата?
Позамислихме се, след това един от нас каза:
— Котки.
Беше грешка, поетът не беше споменал за котки. Преподавателят намекваше за катерички.
Не си спомням кой знае колко други подробности за тая гора, сещам се само, че над нея имало небе. На места, където сред дърветата се образували пролуки, погледнел ли нагоре, човек можел да види небето над главата си. Често на това небе имало облаци и понякога, ако си спомням правилно, момата се измокряла.
Спрях се на тази случка, понеже ми се струва показателна изобщо за природните описания в литературата. Не можех да разбера навремето, не мога да разбера и сега какво недостигаше в обобщението на първия ученик. С цялото уважение, дължимо на поета, който и да е бил, човек не може да не признае, че неговата гора е била и не е могла да бъде друга освен „обикновена гора“.
Мога да ви опиша Шварцвалд надълго и нашироко. Мога да ви цитирам шварцвалдския поет Хебел. Мога да изпиша страници за скалистите ждрела и засмените долини, за обраслите в борове склонове, за увенчаните със зъбери върхове, за пенливите рекички (там, където обичащият реда германец не ги е принудил кротко да текат по дървени корита или в дренажни тръби), за белите селца и самотните стопанства.
Но изпитвам известно подозрение, че ще вземете да прескочите всичко това. Ако сте достатъчно съвестни — или дотолкова малоумни, — че да не го направите, в крайна сметка най-много да оставя у вас едно впечатление, което е много по-добре обобщено с простите думи на непретенциозния пътеводител:
Живописна планинска област, граничеща на юг и на запад с долината на Рейн, към който стръмно се спускат нейните била. Геоложките й формации се състоят главно от разноцветни пясъчници и гранит. По- ниските възвишения са покрити с обширни борови гори. Добре напоена от многобройни потоци, а гъсто населените долини са плодородни и грижливо обработени. Странноприемниците са добри, но несвикналите пришълци трябва да внимават с местните вина.
ШЕСТА ГЛАВА
Защо отидохме в Хановер · Нещо, което правят по-добре в чужбина · Изкуството да водиш учтив разговор на чужд език, научен в английските училища · Истинска история, разказана сега за пръв път · Френска шега, поднесена за развлечение на британските младежи · Бащинските инстинкти на Харис · Уличен поливач, разгледан като човек на изкуството · Патриотизмът на Джордж · Какво трябваше да направи Харис · Какво направи той · Спасяваме живота на Харис · Безсънен град ·
Файтонджийски кон в ролята на критик
Пристигнахме в Хамбург в петък след спокойно плаване без премеждия, а от Хамбург тръгнахме за
