повече разговорът се задълбочаваше, толкова по нервна ставаше крачката му, и по-пребледняло лицето му, постепенно вътрешните му мисли го завладяха напълно и той започна да търси някакъв друг изход, убеден, че от Анита няма да разбере нищо повече.
В този момент тя, припомняйки си всичко от предишната вечер си спомни още нещо. Дори и в този миг главата и беше омотана с множество жички, които свършваха в една необичайна прозрачна кутия във формата на паралелепипед до леглото и. Съвсем беше забравила за нея и само лекото жужене от видеоекрана, които изнасяше последните данни от анализа и припомни да не мърда от леглото. Трябваше да събуди Майкъл. Експериментът явно имаше резултат, холограмите вече бяха много и меко осветяваха цялото пространство в спалнята. Сънят за Колумб се беше появил и беше записан. Майкъл вече можеше да я освободи и да видят резултата. Нещо я пристягаше отвътре.
Предусещаше, че това, което ще разбере от записа, нямаше да и хареса. Спомни си, че Фрост сам и предложи това накрая. Вчера, когато окончателно се объркаха в аргументи за и против произхода на съноведенията и когато всеки беше казал всичко, той изведнъж намери търсеното разрешението и предложи да донесе този Универсален пси-носител, за да изясни въпроса. Сети за него внезапно, след като за сетен път деликатно предположи, че сънищата могат да бъдат породени под въздействието на някои външни сили. Наложи се да се върнат обратно на Лъчезарни, за да го вземат. Каза и, че пси-носителят все още засекретен и не се използва масово, но е в състояние да засече и неуловимото във всеки мозък и най- вече наличието на странични въздействия върху него. Притежаваха го на борда заради предстоящото състезание. Работеше в дълбоките делта нива на мозъка и същевременно можеше да приема сигнали от най-крайните полета на Вселената. Уредът беше в състояние да разшифрова сънищата, а също така да установява евентуални източници на предаване, да анализира психическите процеси по време на сън и покой, да прочете всичко, което нейното съзнание не съумяваше.
Сега трябваше да видят резултата. Беше време за ставане, музикалният будилник щеше да се обади всеки момент. Започваше един от най-драматичните дни в живота на Анита Бел.
8 глава
Почти всички приготовления за прехода бяха завършени. Приключиха сложните изчисления за определяне мястото на прехвърляне, уточниха начините за обратно приемане на получаваната информация, а също и този за завръщането през Спиралата. Внимание беше отделено и на стратегическите анализи за пораженията, които един неуспех би нанесъл на развитието. Остана, обаче убеждението, че макар и много рисковано прехвърлянето е единственият разумен начин да се предотврати по-обемния общ катаклизъм. Проучванията категорично доказваха, че такъв крах на Вселената не би отминал и света на Съвършените и би имал огромна разрушителна мощ върху тяхното звено от Спиралите. Затова решението беше категорично. Преходът щеше да се извърши и то възможно най-скоро. Време за губене нямаше. Вибриращ Възход естествено вземаше най-дейно участие в приготовленията. Знаеше до най-малките подробности всеки етап от операцията. Беше наясно с начините за свръзка, с особеностите на новите полета около Кълбото, с физическите структури на самата Вселена, с приблизителния начин на осъзнаване на живота в нея, както и с всеки момент от развитието и. Беше готов да анализира всяко ново явление, което срещнеше там. Но най-трудно му беше да подготви собственото си тяло за изпитанието на прехвърлянето. Той беше наясно, че ще попадне в среда на много по-динамични промени от тези, с които организмът му беше привикнал и това щеше да изисква особенна устойчивост на връзките му, гъвкаво приспособяване към необичайните условия и много по-бърза реакция при изтегляне и усвояване на необходимата му енергия. И най-накрая, подготвяйки се за прехвърлянето, той нито за миг не забравяше за своя род на Светлото Докосване. Това беше най-страшното му притеснение, най-голямата му болка. Знаеше, че от неговото оцеляване зависят всичките му близки, всички онези, които обичаше и познаваше. Те също разбираха това. Вече неведнъж бяха обсъждали риска от унищожение. Ако той не се върнеше и се разпелееше при прехода, или загинеше по време на мисията, постепенно и те щяха да намаляват силата на емоциите си и да отмрат един след друг, изгубвайки се за дълъг период от време. Поражението щеше да бъде тежко, както за тях самите, така и за системата. Съвършените щяха да се лишат от цял един дълго програмиран еволюционен клон и трябваше дълго да чакат, докато той се върне отново към живот. Затова всички се тревожеха. Единствено сестра му не считаше прехвърлянето за нещо опасно. Излъчваща Светлина се появила в рода им след Вибиращ Възход и притежаваше още по-странни заложби и предопределеност от неговите. Изпълнена със странна увереност във всичко, което вършеше и казваше, тя дори не се притесняваше и от силата на Стихията.
— Хаосът всъщност не съществува — това беше нейното мнение. — Нима не усещате, че около вас няма нищо нелогично, нищо непредвидимо и разрухата е само една илюзия, от която се страхувате и поради това възвеличавате. — Ти ще се върнеш — бе заявила тя с абсолютна увереност и на Вибриращ Възход, преди тръгването. Даде му и ценни съвети.
— Не разбирам защо всички смятате, че хората трябва да повтарят нашия начин на развитие, — подхвърли му Чудото на рода още щом пристигна от Сияйните полета. — Може би те са напълно различни от нас, макар и притежаващи някаква слаба емоционалност. Интелект, сухота и точноста — това са хората, Вибриращ Възход. Нима не виждаш, че и самите Велики комуникират с тях по по-различен начин. — Но хората ни ги разбират, както междувпрочем и ние. — Да, така е, — съгласи се Светлина, — но може би човечеството не е дорасло до границите на менталните си възможности. С твоя помощ това ще стане и те ще разберат себе си. Ще се убедиш сам, — потръпваше тя в странна увереност. — Затова не трябва да ги гледаш по-старому, а като нови интелектуални същества.
— Тогава как ще им помогна.
— Великите ни дават шанс да променим и себе си чрез хората, — настояваше Излъчваща Светлина. Когато се върнеш оттам долу ти ще донесеш със себе си нова опитност, защото ние вече сме изчерпили един клон от развитието на световете и… — И трябва да започнем друг, да се научим на нещо ново, така ли, — обобщи Вибриращ Възход, макар и да не беше много съгласен с мисълта и.
— Да, а иначе каква ще е ползата от нас, — потъмняха театрално излъчванията на Излъчваща Светлина, изгаряйки секунди след това всичко в ярък пурпур. — За да съществуваме тук, сме длъжни да се развиваме и да опазваме живота долу. — И мислиш, че това е единствения начин. — Вибриращ Възход искаше потвърждение от нея, от специфичните и усещания. — Не, може би има и други пътища, — разлюля се загадъчно сестра му, — но засега ни се предоставя само този, братко мой и ти трябва да го осъществиш. Затова сме родени, — погали го тя с нежността на леките вибрации. — А що се отнася до другите, до Огледалните, те отдавна са там, много преди нас и ти ще ги срещнеш, за да отвоюваш победата. — каза тя някак небрежно накрая.
А той всъщност чакаше точно този момент, това признание.
— Майка ни ми каза, а и аз след това успях да намеря един от тях, там в Кълбото. Живее на първата планета — на Земята. Казва се Андрей и не е наясно относно съществуването на Спиралата.
— Не става въпрос за Манаси, Вибриращ Възход, а за Велик Унищожител — сестра му не искаше да го плаши, но нямаше и как да не го предупреди. — И ти ли чувстваш, че те са там. — Не само, сигурна съм. Аз го видях. Видях един Велик Тъмен, Вибриращ Възход, точнокогато той влезе във Вселената и се прикри секунда след това.
— Значи все пак са успели.
— Да, използвал е тялото на Унищожителен Манас. Подлъгали са хората да запазят няколко от тях и след това са използвали най-подходящия.
— Можехме да се сетим затова, — Вибриращ Възход беше не на шега стреснат. — А мислиш ли, че този, който открих е Великия Тъмен… — Не не е той, прикритията са няколко, истинският е заедно с една жена, от Прилепващите — Съвършени като нас. — Само двама ли. — Да, но проблемът е, че Съвета не ми вярва, заради възрастта. А през това време хората сами започнаха да подготвят пътя на Тъмнината,… затова те също ще ти пречат. Но ти ще се справиш, Излъчваща Светлина изведнъжа премина на особенната си вълна на предчувствия… ще победим и този път, потрепна тя. Предопределено е … Ще бъда с теб, през цялото време…
Всъщност Вибриращ Възход нито за миг не се беше съмнявал в подкрепата на близките си. А и останали Съвършени почти не се занимаваха с нищо друго. Той получи усещания от много други кланове и особенно
