от членовете на Съвета. При тях обаче оптимизмът беше на видимото равнище, а отвътре се усещаше предпазливостта в преценките. Все пак рискът беше огромен.
Бяха му изяснили, че мястото на прехвърляне е в непосредствена близост до Анита Фалкон Бел, до канала, по който течаха неразгадаемите послания към нея. Така бяха преценили мястото, че той да може, както да следи събитията в Кълбото, така и да проумее загадъчната информация, изпращана от Великите нива. Щеше да се опита да осъществи връзка и с Лития, за да разбере нещо повече за Унищожителите. Ако се наложеше трябваше да е готов и за физически контакт с Анита Бел.
Това обаче можеше да се случи само при извънредни условия. За разлика от Великите, Съвършените не можеха да променят облика си, още по-малко да синхронизират телата си с други организми от различни завъртвания на Спиралата. Затова, ако се наложеше да осъществят срещата с Анита Бел, Вибриращ Възход трябваше да разкрие естествената си същност и вид, а не да се преобразява на човек.
— Трябва добре да помниш, — бяха му казали на прощаване във връзка с вероятността за контакт, — прякото разкриване е възможно единствено в краен случай. Хората не са готови да те приемат и срещата ви може фатално да промени начина им на развитие. Те са все още агресивни, себични и не трябва да знаят, че ние, съществуваме успоредно с тях.
И докато Вибриращ Възход трябваше да избягва контакт с Кълбото, то в никакъв случай не биваше да губи връзката със своя свят. Прекъсването на канала за свръзка щеше да означава сигнал за помощ. Но Вибриращ Възход кой знае защо усещаше, че това няма да случи, особенно с наближаването на момента на Прехвърлянето. Кой знае защо той беше обхванат от странно, почти непоносимо спокойствие секунди преди това. Скокът между измеренията наближаваше, а всичко в него функционираше оптимално. Никакво напрежение не се излъчваше от тялото му, а вибрациите с нищо не подсказваха наближаващото изпитание. Усещаше по-скоро любопитство и нетърпение от срещата с непознатото, отколкото страх или безпокойство. В това нямаше никаква логика, като се имаше предвид, че т ам го чакаха Тъмните и битката с тях. Въпреки това Съвършеният беше изпълнен с чувството на увереност и оптимизъм в мисията. Беше странно, но и напълно чудесно. Системите заработиха. Вибриращ Възход усети постепенното завихряне, което го обхващаше. Знаеше, че сега съзнанието му ще се загуби бавно в неизвестността на времето, а връзките между системите ще се разпаднат и разпилеят в прехода между пространствата. Почувства как започва Новото, онова, след което животът повсеместно щеше да се промени; както за неговия свят, така и за този на Великите, и за Кълбото отдолу.
9 глава
— Не можем да поставим Попивателните в дома и. Изключено е. Проф. Бел е член на ОВОС и ако се разбере нещо, скандалът ще е огромен. Галактиките ще гръмнат, нас ще ни разнищят. — Леко побелелият мъж, който говореше, застанал зад малка, но доста луксозна масичка за посетители, енергично клатеше главата си в знак на несъгласие. Беше недоволен и през цялото време и побутваше по-далеч от себе си една цветна, ярка холограма. — Разберете ме добре, — обясняваше той за пореден път на другия също възрастен мъж срещу себе си, — ще трябва да се ограничим с външна информация. Другото няма да е възможно, защото неприятностите при евентуален провал могат да бъдат много сериозни.
— Но, мистър Стоун, — събеседникът му дори се зарадва като чу последните думи, — това което ми казвате всъщност е много хубаво. Ако досега не е имало подобен прецедент в Общността, никой няма да предполага такова нещо и то… помислете сам… срещу учен. Вие казахте, че такова преследване може да се допусне спрямо към по-известните членове на военното или политическо лоби,… но срещу представител на науката. Не, грешите, Харисън, никой не би се усъмнил, — настояваше господинът. — Преувеличавате опасността. Затова трябва да помислите още веднъж. Знаете колко е важна тази информация. А и парите… си заслужават, усмихна се отново той. Харисън Стоун беше объркан. Знаеше само, че не трябва да бърза, но и не биваше да отхвърля категорично предложението. Интуицията му подсказваше, че се забърква в нещо много, ама много голямо и затова трябваше за овладее емоциите си. Затова отговори доста внимателно. — В този смисъл сте наистина прав Г-н…, сети се че гостът му така и не си каза името. — Бдителността на охраната не е голяма, защото досега не се е случвало подобно нещо, — потвърди Стоун, — но затова пък ако се усъмнят ще стане много по-лошо. Ще ни нищят до последно. Не забравяйте вградените охранителни системи в жилищата на ОВОС, които са в състояние да открият всяка система за „Информационно проучване“…
Прекъснаха го:
— Става въпрос за Попивателни, Харисън, затова не се измъквайте с банални доводи. Тях никой не може да ги улови… все още. Мъжът отсреща беше добре осведомен и явно безкромпромисен. Стоун трябваше да внимава. Здравата почва се измъкваше все повече изпод краката му.
— Да, да разбира се, разбира се, — съгласи се той — Попивателните правят изключение, но все пак тези помещения са под особенния надзор на Службите и поставянето им е под въпрос. Едно подозрение и край. Знаете особения им статут. Мъжът отсреща се усмихна. Очакваше този въпрос. — Мисля, мистър Стоун, че и това няма да се окаже проблем, особено сега, когато при нея е Майкъл Фрост. Всеки момент тълпата от почитатели ще го усети, къщата ще бъде обсадена от десетки журналисти, оператори и лудо влюбени момичета. Забравяте, че предстоят Финалите във Формулата и обкръжението на пилота ще бъде повече от агресивно. Вниманието на Службите ще бъде насочено главно към тълпата, а ние ще се постараем да има необходимото объркване пред къщата. Не е проблем.
— Нима сте сигурни, че той ще остане там и през нощта, — попита Стоун. Знаеше, че въпросът е безсмислен, но така отлагаше отговора си. — Службите за сигурност не могат да се намесват в личния живот на представителите на ОВОС и ще трябва много дискретно да осигуряват, както безопасността на проф. Бел, така и да се съобразяват с охраната на Майкъл Фрост. Ще трябва да ги съчетаят. Те не могат да го елиминират като присъствие; за останалото ние сме напълно сигурни. Той ще остане при приятелката си и вие, Стоун, ще имате възможност да проникнете в къщата и незабелязано да внедрите Попивателните. — Мъжът се замисли за момент и като огледа колебаещата се физиономия на дедектива срещу себе си, реши да притисне докрай. — Тази информация е жизнено важна за моята компания, — заяви той. — А и както знаете, мистър Харисън рядко някой плаща така, както ние. Това е вашият шанс в живота, помислете си, — съблазнително1 се лееше гласът му. — Ще получите толкова много пари и то за един ден, че ще сте осигурен до края на живота си.
Този муден разговор между двамата мъже се водеше в един голям, просторен кабинет в административния център на Вавилон.
Обсъждаше се една колкото опасна, толкова и странна задача. Попивателните или „Високочестотни поглъщатели на из лъчвания от живи и неживи обекти“ бяха последното постижение на технологичната мисъл в областта на информационните и комуникационни системи. Поради способността им да трансформират получените от всеки обект данни в словесна форма бяха изключително опасни и масовото им изплозване беше забранено. Те заплашваха анонимното съществуване на човека и индивидуалната му свобода. Тези незабележими пулсиращи топки събираха, акумулираха и изпращаха до приемателя цялата информация, отнасяща се до най-интимните и най-малко познати страни от живота на проучвания обект. Именно затова изобретението не бе признато от Галактическия патентен съюз и бе иззето от употреба. Използването му се наказваше от закона, затова от Попивателните се интересуваха само някои от големите икономически групировки, а също така нелегалните, престъпни военнизирани организации във Вселената. Сега пред Харисън Стоун явно стоеше представител на някои от тези обединения, искайки Попивателните да бъдат използвани за проучване на представител на ОВОС. Една доста смела, абсурдна идея, защото дори самата мисъл за това беше скандална. Последиците можеха да бъдат непредвидими както за извършителя, така и за поръчителя, защото ОВОС беше свещен. И само невероятно важни подбуди можеха да предизвикат такъв голям, опасен интерес. Коеу беше наложило предлагането на толкова много пари.
Харисън Стоун мислеше тъкмо по този въпрос. Вчера получи съобщението за срещата и се готвеше да откаже още щом чу предложената сума. Беше чудовищно голяма дори за най-сложната задача. Не съществуваше практика да се обявява заплащането преди срещата. Сега видя, че предложението се оказа уловка и той се хвана. Поддаде се на изкушението и не послуша вътрешния си глас, не допускайки обаче, че нещата ще се окажат толкова сериозни. Разбра, че е сгрешил, едва когато видя представилия се за сътрудник на някаква мнима компания мъж. Приличаше на военен, но не беше. Вероятно спадаше към
