— Интересен екземпляр — каза Съмърли, наведен над крака ми. — Огромен кърлеж, навярно още некласифициран.
— Ето първите плодове на нашия труд — забеляза Челинджър с боботещия си наставнически глас. — Ще трябва да го наречем Ixodes Maloni. Е, млади приятелю, какво значение може да има за вас едно дребно ухапване пред рядкото щастие да видите името си, вписано в безсмъртните анали на зоологията? За нещастие вие смазахте този прекрасен образец в момента на насищането му.
— Мръсна гадина! — извиках аз.
Професор Челинджър повдигна недоволно големите си вежди и ме потупа успокоително по рамото.
— Трябва да развивате у себе си научен поглед и безпристрастно научно мислене — каза той. — За човек с философски ум като моя кърлежът със своето подобно на ланцет хоботче и с разтегливото си коремче е толкова красиво дело на природата, колкото и паунът или, да речем, Северното сияние. Болно ми е, като ви чувам да говорите за него с такова пренебрежение. Разбира се, с известно усърдие ние ще можем да си набавим нов образец.
— В това не можем да се съмняваме — каза мрачно Съмърли, — защото той току-що се мушна в яката на ризата ви.
Челинджър подскочи и като изрева като бик, започна бясно да съблича якето и ризата си. Ние със Съмърли така се разсмяхме, че даже не можахме да му помогнем. Най-сетне успяхме да разголим този огромен торс (петдесет и четири инча гръдна обиколка според шивашките мерки). Тялото му беше настлано с черни косми. Ние измъкнахме кърлежа, който така се беше заплел в тази джунгла, че не можа да го ухапе. Но храстите край нас гъмжаха от ужасни гадини. Стана ясно, че ще трябва да сменим лагера си.
Но преди всичко трябваше да се уговорим с верния ни негър. Той скоро се появи върху канарата с много кутии какао и сухари и прехвърли всичко това при нас. От припасите, които останаха долу, му беше наредено да си остави толкова, колкото да му стигнат за два месеца. Индианците трябваше да вземат остатъка като възнаграждение за своята служба и като предплата за пренасянето на писмата ни до Амазонка. Няколко часа по-късно ние ги видяхме как поеха на върволица по обратния път през равнината. Всеки носеше вързоп на главата си. Самбо се настани в нашата малка палатка, опъната в подножието на канарата, и остана там, единствена наша връзка с долния свят.
Сега трябваше да обмислим плана на действията си. Напуснахме пълните с кърлежи храсталаци и се пренесохме на една малка поляна, обкръжена от гъста гора. В центъра й имаше няколко плоски каменни блока и превъзходен извор. Привлечени от комфорта и чистотата на това място, ние седнахме да изготвим първите си планове за завладяването на тази нова страна. В листака се обаждаха птици. Една от тях имаше особен бухащ вик, който чувахме за първи път. Но освен тези звуци не забелязахме никакви други признаци на живот.
Първата ни грижа беше да съставим списък на имуществото си, за да знаем с какво разполагаме. Като се сметне онова, което бяхме взели със себе си отдолу, и онова, което Самбо ни беше прехвърлил с въжето, ние бяхме доста добре запасени. Но тъй като навярно ни обкръжаваха опасности, най-важното за нас беше, че имахме със себе си четири карабини, хиляда и триста патрона, едно чифте и близо сто и петдесет патрона със средни сачми. Що се отнася до продоволствието, то щеше да ни стигне за няколко седмици, тютюнът беше достатъчен, а имаше и няколко научни прибора, между които един голям телескоп и един хубав бинокъл. Събрахме всичко това вкупом на поляната и като първа предпазна мярка наредихме в кръг с диаметър около петнадесет ярда трънливи храсти, които изсякохме с брадвата и ножовете си. Засега това щеше да бъде нашата главна квартира, нашето убежище срещу неприятни изненади и хранилището на нашето имущество. Форт Челинджър — така нарекохме лагера.
Едва към пладне успяхме да осигурим безопасността си, но горещината не беше мъчителна и както температурата, така и растителността на платото говореха за климат, близък до умерения. Сред гъсталака от дървета, който ни обкръжаваше, се виждаха бук, дъб и дори бреза. Едно огромно дърво гингко, което се извисяваше над другите, простираше над нашия форт големите си клони с ветрилообразни листа. Ние продължихме разискванията под неговата сянка. Лорд Джон, който в тези решителни часове бе поел незабелязано командуването на експедицията, изложи своето гледище.
— Додето не ни е видял и чул нито един човек или звяр, ние сме в безопасност — каза той. — От часа, в който нашето присъствие бъде открито, ще започнат бедите ни. Засега нищо не показва, че са ни открили. Така че за известно време нашата игра ще бъде да се крием и да разузнаваме предпазливо. Необходимо е да огледаме добре своите съседи, преди да започнем да си ходим на гости.
— Но нали трябва да се придвижваме — осмелих се да забележа аз.
— На всяка цена, синко мой! Ще се придвижваме, но с разум. Никога не бива да се отдалечаваме дотолкова, че да не можем да се върнем в базата си. И преди всичко — да не се стреля, освен ако от това зависи животът ви.
— Но вчера вие стреляхте — каза Съмърли.
— Нямаше как. А и от вътрешността духаше силен вятър. Не ми се вярва звукът да се е разнесъл надалече из платото. Между другото, как ще наричаме това място? Струва ми се, че ние трябва да му дадем име.
Постъпиха няколко предложения, повече или по-малко сполучливи, но последното беше на Челинджър.
— Името може да бъде само едно — заяви той. — Името на пионера, който го е открил. Това е Земята на Мейпъл Хуайт.
И така, то стана Земята на Мейпъл Хуайт. Това е неговото название в онази карта, чието съставяне бе възложено на мен. С него, надявам се, то ще влезе и в бъдещите атласи.
Мирното проникване в Земята на Мейпъл Хуайт беше нашата неотложна задача. Бяхме се уверили с очите си, че тя е населена от неизвестни същества, а рисунката в скицника на Мейпъл Хуайт показваше, че можехме да очакваме и появяването на още по-страшни и по-опасни чудовища. Най-сетне набученият върху бамбука скелет, който не би могъл да се озове там, ако не е бил хвърлен отгоре, подсказваше, че не е изключено да срещнем и хора, при това вражески настроени. Загубили всякаква надежда за спасение, ние знаехме, че отвред ни очакват опасности, и разумът ни караше да подкрепяме всички предпазни мерки, които предлагаше опитът на лорд Джон.
Но нима можехме да спрем на прага на този тайнствен свят, когато тръпнехме от нетърпение да се втурнем напред и да проникнем в самото му сърце?
И така, ние запушихме входа на лагера с няколко трънливи храста и оставихме имуществото си под защитата на този бодлив плет. След това бавно и предпазливо поехме към незнайното, като следвахме руслото на малкия ручей, който извираше на нашата поляна и щеше да ни служи за пътеводна нишка при завръщането. Едва бяхме тръгнали и попаднахме на първите признаци за очакващите ни чудеса. В гъстата гора имаше много непознати за мен дървета, които Съмърли, ботаникът на групата, определи като видове иглолистни и сагови растения, отдавна измрели в долния свят. След като изминахме няколкостотин ярда през гората, ние навлязохме в район, където потокът се разливаше в голямо блато. Пред нас растеше особен вид висока гъста тръстика, която беше отнесена към хвойните. Свежият вятър люшкаше върховете на пръснатите сред нея папратовидни дървета. Лорд Джон, който вървеше пръв, внезапно спря и вдигна ръка.
— Погледнете! — каза той. — Бога ми, това трябва да е следа от праотеца на всички птици.
В меката кал пред нас бяха отпечатани огромни следи от крайник с три пръста. Те водеха през блатото към гората. Спряхме, за да разгледаме тази чудовищна диря. Ако това е било наистина птица — а какво животно би могло да остави такава следа! — нейният крак е бил толкова по-голям от щраусовия, че височината й би трябвало да е огромна. Лорд Джон се огледа трескаво и пъхна два патрона в карабината за слонове.
— Залагам славата си на шикари6 — каза той, — че следата е прясна. Съществото не е минало преди повече от десет минути. Погледнете как водата още сълзи в този по-дълбок отпечатък! За бога! Вижте, следа от малко!
Наистина успоредно с големите следи се виждаха по-малки с приблизително същата форма.
— А какво ще кажете за това? — тържествуващо извика професор Съмърли, като показа някаква следа, която приличаше на отпечатък от гигантска човешка ръка с пет пръста и се появяваше между трипръстите белези.
