дърва в огъня.
— Не, тази ми стига. — Тя обърна лице към него. — Разкажи ми за твоя брат.
Улф седна на пода до нея и пое купата, която тя току-що бе измила. Избърса я с ленена кърпа.
— Какво искаш да знаеш?
Тя сви рамене и отново потопи ръце в топлата вода. Може би, ако вниманието й бе заето с разговор, нямаше да усеща колко близо до нея се намира той.
— Как изглежда?
— Интересува те дали е индианец?
— Нямах предвид това.
— Така ли? — Улф се облегна на стената, сви единия си крак и подпря ръка на коляното си. Погледна я за миг, преди да продължи. — Кръвта на Логан е чиста. Той е от втората съпруга на Робърт. Баща ми има и още един син, роден в Шотландия. Там живееше първата му жена.
Каролайн избърса ръцете си.
— Не предполагах, че ще бъда… че баща ти е бил женен три пъти.
— Три пъти — не.
— Но нали току-що каза…
— Има мъже, които се женят за индианските си любовници, Ваше благородие, но Робърт Макуейд не е от тях.
Веднага разбра какво иска да й каже. Усети болката в думите му и й се прииска да протегне ръка към него. Толкова силно, че се наложи да скръсти ръце, за да не го направи. Сега започваше да разбира защо Улф мрази баща си. Самата тя постепенно се настройваше против Робърт Макуейд.
— Логан се бие на север заедно с войската. Сигурен съм, че жена му ще се радва на твоята компания. — Каролайн не отвърна, само продължи да го гледа с големите си сини очи. Той поясни: — Жена му, Мери, живее в „Седемте бора“.
— Разбирам. Но ти каза, че имаш и друг брат. — Джеймс.
— Не те съветвам да произнасяш името му пред Робърт.
— Защо? Кажи ми!
— Доколкото разбрах, е бил обесен за това, че е подкрепял самозванеца.
— Ужасно! Баща ти сигурно го е преживял много тежко.
— Той се отказа от него много преди това.
Каролайн седна върху сандъка с лице към Раф.
— А ти?
Той повдигна вежди.
— Какво аз?
Знаеше, че задава прекалено много въпроси, но не можеше да спре. Всичко, свързано с Раф Макуейд, я вълнуваше.
— Разкажи ми за детството си.
— Живеех с племето на майка ми. Така е според техния обичай. — Дланта му се сви в юмрук. — Докато навърших десет години.
— Какво се случи тогава? — Каролайн се премести на пода до него.
— Тогава баща ми реши, че в жилите ми тече достатъчно негова кръв, за да похарчи няколко фунта за мен. Изпратиха ме да уча в Англия.
— Сигурно ти е било трудно, откъснат от близките си, от тези, които са те обичали.
— Трудно беше за майка ми — кратко отвърна той, преди да смени темата. Не търсеше съчувствието й. Наведе се към нея. — Но ти трепериш. Студено ли ти е?
— Не. — Преди да успее да го спре, той се пресегна и наметна още едно одеяло върху раменете й. Тя вече се бе увила с едно около кръста.
Може би дрехите ми вече са изсъхнали.
— Сигурно не са още — отвърна той и подпъхна одеялото около нея. Пръстите му докоснаха страните й. — Така по-добре ли е?
Каролайн кимна, защото нямаше доверие на гласа си. Но не студът я караше да трепери и тя имаше чувството, че той го знае.
Щом Улф взе пушката си и излезе от колибата, за да види конете, тя се спусна към дрехите си. Беше прав. Фустите й бяха още влажни, но това не я интересуваше. Бързо смъкна неговата риза, чиято миризма я караше да се чувства така необичайно. Тъкмо обличаше долната си риза, когато усети как кожата й настръхва от внезапния хлад, нахлул през вратата.
Извърна глава и бледите като лунна светлина къдрици се спуснаха по раменете й. На прага стоеше Улф.
Наблюдаваше я с тъмните си чувствени очи. Гледката я парализира. Мина цяла вечност, докато той облегне пушката на стената и затвори вратата. Вечност, насечена от лудото биене на сърцето й.
Знаеше, че я е видял гола и че в този миг вижда повече, отколкото приличието позволяваше. Но не можеше да събере сили, за да направи нещо друго, освен да се обърне към него и да го гледа как се приближава.
Панделките на деколтето, нанизани пред гърдите й, се развързаха. Усещаше как с всеки неин дъх мекият лен се разтваря и излага на показ все повече от плътта й. Плът, която ставаше все по-гореща, колкото по- близо идваше той.
Колибата бе тясна, а крачките му бавни и внимателни. Всяка стъпка подчертаваше животинската му гъвкавост и сила. И усилваше напрежението й. В погледа му гореше пламък, по-ярък от този в огнището.
Когато се приближи толкова близо, че Каролайн трябваше да повдигне лице, за да го вижда, той спря. Тя знаеше, че трябва да се извърне и да прикрие голотата си. Все пак ризата й беше стара и овехтяла. Но той я завладяваше… с високия си ръст, с мощта на едрото си тяло, с мириса на мускус. С тъмната жар на очите си.
Притегли я към себе си със сила, която тя още не разбираше. Но срещу която не можеше да се съпротивлява. Той я лишаваше от разум, от представата за добро и зло. С първото му докосване, нежна милувка по бузата, тя бе изгубена.
Клепачите й затрептяха и се спуснаха върху очите, миглите засенчиха бялата й кожа. Дланите му бяха загрубели, но грапавата им повърхност върху мекото кадифе на страните й възпламени в нея желанието да изпита повече.
С въздишка отърка буза в дланта му. Устните й докоснаха кожата му и опитаха соления й вкус. Поискаха още.
Коленете й се подкосиха, когато той целуна дългата извивка на шията й. Настойчивият му език я галеше, косите му се плъзгаха като пера по кожата й и по гръбнака й затанцуваха тръпки. Докато той с устни и зъби си проправяше път към рамото й, тя се гърчеше от нуждата да усети отпечатъка на твърдите му мускули върху тялото си.
Но Улф не се доближаваше, докосваше я само с длан и устни. Брадичката му, грапава от наболата брада, леко бръсна опърпаната презрамка на рамото й. Загубила опора, ризата й се свлече, но се задържа на щръкналото връхче на гърдата й.
Пръстите му се спуснаха по шията й към другото рамо, за да извършат и там същото чудо. После Улф я погледна с очи като тлеещи въглени и с едно движение на палците освободи ризата. Ленът се плъзна надолу и след миг се озова на пръстения под, изоставяйки Каролайн напълно гола и уязвима пред жадния му взор.
Тя очакваше да я обземе смущение. В края на краищата никой досега не я беше виждал така. Но то не дойде, дори когато той безцеремонно я огледа от глава до пети. Усещаше как топлината на погледа му се спуска бавно по шията й, за миг спира върху гърдите и продължава по корема към триъгълника от къдрави косъмчета.
Когато погледите им отново се срещнаха, тя трепетно въздъхна.
— Красива си.
Дори гласът му да издаваше изненада, думите му си оставаха ласкави. Но Каролайн не се интересуваше
