Изглежда накрая бе задрямал, защото се събуди призори. Събуди се от еротичен сън и откри, че той не е само плод на въображението му. През нощта тя се бе въртяла в леглото и сега един дълъг бял крак с кожа като кадифе почиваше върху бедрото му на сантиметри от напрегнатата му мъжественост. Ръката си бе прехвърлила през кръста му, а бузата си бе притиснала до гръдта му. И той я желаеше силно.
Но вече бе отмъстил на баща си.
Ако я вземеше отново, това нямаше да има нищо общо с възмездието за страданията на майка му. Причината щеше да е в желанието, което изпитваше към Каролайн.
Битката в него бе кратка и изгубена още преди началото.
Ръката му проследи извивката на талията й и полегатия склон на бедрото й. Пръстите му се промъкнаха към женствеността й и откриха, че тя вече е топла и влажна. Може би сънуваше същия сън, от който той току-що се бе събудил.
Но не беше сън, когато тя повдигна крак и му освободи пътя до топлата пещера, когато простена чувствено и накара сърцето му да забие лудо.
— Боли ли те? — Все пак Улф бе стъпил здраво на земята.
— Не. — Думите й секнаха в мига, когато той пъхна пръст в нея. — Това, което правиш с мен, е…
— Какво? — Улф се обърна така, че да я вижда, без да маха ръката си.
— Прекрасно — отвърна тя. — Караш ме да се чувствам прекрасно.
Последните й думи бяха прошепнати до устните му, които се впиха в нейните. Тя разтвори уста и езикът му влезе в тихото пристанище и затанцува в същия ритъм, в който се движеше и пръстът му в нея.
Тялото й се стегна мигновено. Досега не беше срещал толкова отзивчива жена. Той вдигна глава и на меката златиста светлина се загледа в нея. Тя се носеше на вълните на екстаза. Беше доволен, че поне й доставя удоволствие. Че вижда как седефената кожа аленее, как набъбналите розови връхчета на гърдите й се протягат към него. Опита едното, после другото, докато тя се връщаше на земята.
— Мм, чудесно — прошепна тя и Улф се засмя.
Каролайн събра сили и се облегна на лакти. Той лежеше с глава върху корема й и нещо в тази гледка накара сърцето й да се свие.
— А ти? — попита го тя. Косата му погали кожата й, когато той повдигна глава да я погледне.
— Какво аз?
— На теб… — Каролайн се пресегна и погали гарвановите коси. — На теб харесва ли ти?
Усмивката му, светкавица от бели зъби, я накара да се изчерви и да благодари на полумрака в стаята. Устните му бавно се изкачиха нагоре по тялото й и оставиха след себе си диря от възбудена кожа. Накрая той легна до нея.
— Ти спираш дъха ми. Желая те толкова силно. Аз… — прекъсна думите си и се обърна на една страна. Взе ръката й и я поведе надолу по тялото си. Тя не се възпротиви, когато той постави пръстите й около коравата си мъжественост. — Копнея за теб, Агехиагуга.
Ръката й остана там, дори след като той я пусна, за да я погали.
— Какво означава Агехиагуга? Ти го каза и снощи.
— Така ли? — Улф не бе забелязал. — Лунна жена. — Зарови пръсти в къдриците й. — Косата ти е с цвят на лунни лъчи — прошепна той. Но не й каза, че вече мисли за нея като за Агехиагуга.
Каролайн го придърпа към себе си. Тежестта му бе добре дошла, както и първият тласък, и всички следващи, които нахлуваха в нея все по-дълбоко и все по-бързо. Силното му тяло се вливаше в нея, изпълваше я изцяло и караше душата й да лети. И думата „прекрасно“ вече бе неспособна да изрази чувствата й.
— Какво означават?
Двамата лежаха един до друг. Улф беше свил ръката си в лакътя и с длан подпираше главата си. Наведе брадичка и проследи с поглед пръста й, който се движеше по татуировките на гърдите му.
— Не съм предполагал, че си толкова любопитна — подразни я той, наведе се напред и положи целувка между гърдите й. Изправи се и взе ръката й в своята. — Повечето от тях не означават нищо. Просто са символи на моето племе и на семейството ми.
— Харесват ми — Каролайн плъзна пръст по една, която пресичаше ребрата му, и се изненада от това, че той изведнъж се сви. Опита пак и той реагира по същия начин. — Имаш гъдел.
— Нямам — възпротиви се той, но не спираше да се гърчи, щом го докоснеше на същото място. — Ако не престанеш веднага, ще…
— Какво ще направиш? Ох! — Движенията му бяха толкова бързи, че тя нямаше време дори да изохка. В един момент той лежеше до нея, а в следващия вече бе възседнал бедрата й. Хвана ръцете й и ги прикова високо над главата й. Извисяваше се над нея като разярен див звяр, но тя не се страхуваше. Засмя се и той отметна глава назад и се присъедини към смеха й.
— Имаш красива усмивка.
Думите му го изненадаха толкова, колкото и нея. И го накараха да осъзнае, че трябва да прекрати това. Независимо колко приятно му беше. С ловко движение се освободи от нея и се изправи.
— Време е да ставаме. Ще запаля огън.
Каролайн не можеше да откъсне поглед от него, докато той стягаше връзките на гамашите и обличаше риза. Миг след това той излезе и затвори вратата след себе си. Тя напусна постелята от кожи. Тази сутрин беше хладно, затова бързо навлече долната си риза. Сложи си корсаж и фуста. Роклята тъкмо се спускаше по тялото й, когато той се върна. Пусна цепениците пред огнището и се захвана да разпалва угасналите въглени.
— Казах ти, че ще запаля огъня. Можеше да станеш от леглото, чак когато се стопли.
— Не ми е студено — едва успя да задържи зъбите си да не тракат, докато лъжеше.
Той само я погледна и сви рамене.
— Мога да приготвя закуска. — Каролайн предпазливо пристъпи към него. Така, както се държаха един с друг сега, й беше трудно да повярва, че преди малко е лежала в прегръдките на този мъж. Копнееше да задържи атмосферата на изминалата нощ.
— Ваше благородие готви? — Тъмните му вежди се повдигнаха скептично.
— Малко. — Нямаше смисъл да го лъже, защото така или иначе той скоро щеше да разбере истината. — Но искам да се науча. — Представяше си как ще живеят заедно. Той ще ходи на лов и за риба, а тя ще му готви. И всяка нощ щяха да споделят постелята от мечи кожи.
— Тази сутрин аз ще се погрижа за закуската — каза той и й махна да седне в креслото.
Наблюдаваше го и се възхищаваше на животинската му грациозност, докато той бъркаше овесени ядки и вода в медено гърне и го слагаше на огъня.
— Откога живееш тук?
— Откакто се върнах от Англия.
— Ясно. — Не беше много разговорлив, но поне отговаряше на въпросите й. Каролайн се надяваше, че като се опознаят, постепенно ще започнат да разговарят по-свободно. — Мислех си, че си можел да живееш при майка си.
— Искаш да кажеш с племето чероки? — Той разбърка кашата.
Тя кимна.
— Можех, но майка ми почина, а на мен ми харесва повече тук.
На Каролайн тук също й харесваше.
В ранните утринни часове, докато лежеше в обятията му, беше премислила всичко. Очевидно сега вече не може да се омъжи за баща му. Двамата с Раф се обичаха. Поне тя го обичаше, а ако той не изпитваше същото към нея, с времето сигурно щеше да я обикне. Бе решила да живее с него тук, в колибата.
Щеше да повика и Нед. Улф нямаше достатъчно пари, за да плаща таксата в училището на Едуард. Брат й отначало щеше да се сърди, че го принуждава да напусне родните места, но скоро щеше да обикне Новия свят. Освен това Улф можеше да продължи образованието му с книгите, които притежаваше.
Но най-хубавото бе, че всички щяха да са заедно.
Вече се питаше дали е постъпила добре като е оставила Едуард сам в Англия. Но сега това нямаше значение.
Щеше да й бъде трудно да съобщи на Робърт Макуейд, че няма да се омъжи за него. Но нямаше
