от това. За пръв път в живота си правеше каквото иска, без да мисли как то ще се отрази върху другите. Пое си дъх през зъби, щом пръстите му погалиха гърдите й, и високо простена, когато влажният дъх на устата му покри набъбналото зърно. Езикът му мъчеше възпламенената й плът, чак докато Каролайн вдигна ръце и зарови пръсти в, острата му коса.
Той коленичи пред нея, оставяйки влажната й гръд да трепти на светлината от огнището, и тогава краката й се подкосиха. Ако не бяха силните му ръце, обхванали бедрата й в прегръдка, и натиска на устните и брадичката му върху корема й, щеше да падне.
Едва издържаше на удоволствието, толкова силно, чак граничещо с болка. Там, където бе брадичката му, я заболя. Имаше чувството, че в нея се затяга възел.
Извика, когато дългите му пръсти си проправиха път между краката й и я накараха да се отвори за тях.
— Шшш! — Тя усети полъх в светлорусите косъмчета, пазители на женствеността й. — Няма да ти сторя нищо лошо.
Но Каролайн не можеше да мълчи. Поне не когато върхът на езика му я докосна. Възелът се затегна непоносимо и избухна, оставяйки тялото й разбито след всяка вълна от пулсиращо удоволствие.
Пръстите й се свиваха и отпускаха, отначало мачкаха косата му, после ризата. Устните й омекнаха, главата й се залюля, а тръпките я заливаха една след друга. Полетя във висините като ястреб, кръжащ високо в небето, после бавно се спусна обратно на земята.
Но преди да се приземи, две силни ръце я повдигнаха. Почти изгубила съзнание, тя се облегна на тях и се отпусна върху гърдите му. Той я положи на мечата кожа, а ръцете й, увити около врата му, го придърпаха към нея.
Целувката му бе дълбока и чувствена. Не си бе представяла, че подобно нещо съществува. Тя възпламени отново искрата на желанието, за малко потушено, но все още тлеещо дълбоко в нея.
Ръцете й разтвориха ризата му, избутаха памучния плат настрана от широката му гръд и се насладиха на горещата кожа. А през цялото време той я целуваше, угощаваше се с устните й, гмуркаше езика си в дълбините на устата й. Пръстите му се впиваха в косата й, обрамчваха лицето й и държаха главата й в окови, докато траеше атаката на устните му.
Тялото й не желаеше повече да спазва приличие. Под тежестта на Улф то се извиваше, гърчеше и търкаше неукротимо в неговото.
Бедрото му, изтъкано от мускули, я възседна през кръста. Той се изправи над нея, нетърпеливо издърпа ризата през главата си и я захвърли в отсрещния ъгъл на колибата. Гамашите му я последваха. Наведе се над нея. Огънят хвърляше сенки върху него и те играеха див танц по гладката му кожа. Тя усети тежестта и топлината на това силно тяло.
Улф се подпря на лакти, за миг погледна лицето й, преди отново да се хвърли срещу устните й.
— Може да те заболи — прошепна в косата й, но се съмняваше, че го е чула. Съмняваше се, че тя изобщо съзнава каквото и да било, с изключение на изгарящата страст, която блестеше в светлите й очи.
С колене разтвори бедрата й. Беше твърд и напрегнат още откакто влезе в колибата и я видя как се преоблича. Въпреки това се колебаеше. Съвестта ли го спираше сега, когато се намираше толкова близо до нея, че усещаше топлината, струяща от тялото й? Улф не знаеше. Но не можеше да отрече, че се колебае да стори това… точно на нея.
— Моля те, моля те — настояваше тя. Гласът й звучеше като стенание. Не знаеше за какво точно го моли. Знаеше само, че той може да направи нещо, за да утоли дивата й жажда. Тялото й се плъзна надолу.
Толкова се бе старал да запази самообладание, но сега, щом топлата й влага намокри върха на неговата мъжественост, волята му го напусна. Навлезе в нея. Отначало внимателно, после, когато срещна фината бариера, натисна по-силно. Тя тихо изхлипа в мига, в който се раздели с моминството си, и Улф замръзна.
— Шшш, тихо, Агехиагуга. Знам, че боли. — Наведе се и целуна влажните й устни. — Но само първия път, кълна се.
Тя го погледна с широко отворени, доверчиви очи. Леката й усмивка бе предназначена да облекчи страданието му заради нейната болка. Но не успя. Ала скоро Улф забрави всичко друго, освен желанието си да се загуби в нея. Тя инстинктивно повдигна бедра и го накара да нахлуе по-навътре.
Все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаше той, загубил способност да разсъждава. В съзнанието му остана единствено нуждата да се слее с нея. Всеки нов тласък бе по-мощен от предишния. Ускори ритъм, но в изпепеляващата страст не забравяше, че тя среща всеки негов удар с наслада.
Инстинктът му подсказа, че тя наближава върха. Мускулите й се стегнаха, дишането й стана насечено и плитко. Той се гмурна отново, изчака трусът да премине, ноктите, които бе забила в гърба му, да го пуснат и чак тогава се остави да полети във висините.
Когато Каролайн се върна на земята и събра достатъчно сили, за да отвори очи, тя откри, че Улф я гледа с мрачен и непроницаем израз на лицето. Сърцето й още препускаше и не бе сигурна дали тялото й някога ще престане да трепери. Въпреки това се усмихна. Той не й отвърна с усмивка.
Вместо това смръщи чело.
— Извинявай. — Това бе всичко, което каза, но от тона му я побиха тръпки.
— Няма за какво да се извиняваш. Не ме боля много. Наистина.
Той се претърколи настрана и закри очите си с ръка.
— Радвам се — каза накрая. Без да я поглежда, придърпа едно одеяло и зави с него и двамата. — Време е да спим.
Но сънят не идваше при него, както и при нея. Улф лежеше по гръб и наблюдаваше трепкащите сенки по гредите на покрива. Знаеше, че и тя прави същото. За бога, трябваше да й каже нещо… Нещо успокоително и нежно. Нещо, което да смекчи злината, която й бе сторил.
Но в съзнанието му не идваха думи, способни да поправят стореното. Нищо не можеше да смекчи удара, който й бе нанесъл, отнемайки девствеността й. А мисълта колко приятно му бе да прави любов с нея не излизаше от главата му. По план не трябваше да изпита удоволствие от това. Нито пък тя, помисли си Улф безжалостно. Отмъщението не биваше да е примесено с наслада.
— Раф.
Името му, едва прошепнато в полумрака, го накара да настръхне.
— Буден ли си още?
— Да. — Неохотно извърна глава и я погледна. Тя се взираше в тавана, а профилът й му се стори красив и чист. Той си пое дълбоко въздух. — Искаш ли нещо?
Тя леко се поколеба, после Улф чу шумоленето на косата й по мечата кожа, когато поклати глава.
— Не, нищо.
Би трябвало да остави нещата така. Да я остави да си мисли каквото иска. В края на краищата това щеше да се окаже по-лесно за нея. Но Улф откри, че е неспособен просто да лежи на една педя от нея и да не предприема нищо.
Като си каза, че би направил това дори за жена, чието тяло е купил, той протегна ръка към нея. Изразът на лицето му бе тъжен, когато я взе в прегръдката си.
Тя веднага се сгуши до рамото му и намести крехкото си тяло до неговото. Пасваха си идеално. Улф затвори очи и наум прокле баща си. Само старецът да не беше такъв проклетник! Да не беше лъгал и мамил племето му! Да не беше постъпил така жестоко с майка му! Да не беше довел лейди Каролайн Симънс от Англия! Господи, да не беше правил всичко това!
— Какво има?
— Нищо — отвърна Улф твърде бързо. Усещаше погледа й върху себе си, но не обръщаше глава. — Защо питаш?
— Не знам. Изглеждаш ми… — Каролайн нямаше представа какво я прави толкова смела. Но всъщност всичко, което вършеше тази нощ, я изненадваше.
— Уморен съм, това е — обясни Улф. — Хайде, сега заспивай.
Но каквото и да твърдеше, той не успя да заспи дълго. Лежеше, прегърнал спящото й тяло, и се опитваше да не мисли.
