— Раф, как можеш да говориш така? — Каролайн не си спомняше да е помръднала, а внезапно се бе озовала на колене пред него. Стисна ръцете му. — Всеки ден се говори за мирен договор между двата народа. Нали губернаторът каза…
— Той е глупак на пост, предназначен за глупак. — Дълбока въздишка повдигна гръдта му. — Воините от моето племе няма да приемат този насилствен договор.
— Говориш така, сякаш самият ти искаш да не го приемат.
— Не, Каролайн. — Чак сега забеляза как са застанали. Той — наведен напред в грубо скованото кресло, а тя — коленичила на пода с разстлана около нея пола. Гласът му омекна. — Едва ли някой желае справедлив мир повече от мен. Но има пречка. С англичаните е невъзможно да се подпише справедлив договор. И ние не можем да направим нищо. Живях сред тях и познавам тяхната сила. — Поклати глава и гъстата черна коса се разпиля по раменете му.
Каролайн не успя да се въздържи. Когато той се държеше грубо и нагло, желанието я обземаше, но тя намираше сили да устои. Но не можеше да устои, когато бе уязвим. Тя докосна бузата му и той, като жаден човек, търсещ вода, я отърка в дланта й.
Вдигна я от пода в скута си и се сгуши до нея. Тя погали грапавата коприна на косата му и Улф зарови лице в гърдите й.
Утеха. Даваше му само утеха. Би сторила същото за Мери, за малката Колин, дори за мисис Куин. Но през памучния плат тя почувства топлината на дъха му върху кожата си и усещанията, които запрепускаха по тялото й, й казаха, че се самозалъгва.
Устните му се промъкнаха нагоре и оставиха мокра следа върху плътта над къдричките на ризата й. Каролайн разбра, че преструвките са свършили. Страстта им, както винаги, се възпламени като сухи съчки. Разтворените му устни се изкачиха по шията й и Каролайн се облегна назад в силните му ръце. Изви тялото си към него. Когато устните им се сляха и езикът му, горещ и настоятелен, навлезе в устата й, тя загуби представа за действителността.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
— Накуиси усиди, постоянно мисля за теб. И те желая.
Думите, прошепнати до шията й с дрезгав глас, разпратиха тръпки на желание по тялото й. Дали и той не бе прихванал същата болест, от която страдаше тя? Само че сега не се чувстваше болна. Наболата му брада драскаше нежната й кожа, а след нея вървяха устните му, за да намокрят и утешат одрасканото място.
Каролайн искаше да го отблъсне, да докаже и на него, и на себе си, че само той изпитва желание. Но не можеше. Ръцете й стискаха силните му рамене и усещаха топлината на кожата му под грубия плат на ризата.
Устните му, горещи и жадни, отново намериха нейните и ги разтвориха за езика му. Каролайн силно простена и се дръпна, внезапно осъзнала къде се намират. Помисли си, че двете жени, нейните приятелки, ще бъдат смаяни, ако дойдат и я открият в скута на Улф, с гърди, обхванати от едрите му ръце.
— Не, моля те. — Молбата й не достигна до него през дивата страст, която го обгръщаше. — Раф! — Приглушеният й вик най-после го накара да спре. Каролайн се взря в потъмнелите му очи. — Не бива да правим това тук — прошепна тя, а в гласа й се долавяше едва прикрито разочарование. — Мери… мисис Куин… — успя само да изрече между накъсаните дихания, които не можеше да усмири.
Смяташе да го възпре, да го принуди да я пусне, но силната му ръка я обгърна през ханша и я притисна към слабините му. Тя се разколеба. Беше твърд и пулсиращ и тялото й инстинктивно се търкаше в него.
— Няма къде другаде — въздъхна Улф и устните им отново се сляха. Но след като я целуна, той я вдигна и я отведе няколко крачки назад, където нямаше да ги забележат веднага.
Застанаха в един ъгъл, отделен за килер: Каролайн се облегна на грапавата стена, а Улф я прикри с едрото си тяло. Тя съзнаваше, че е глупаво да го желае между каци с пушена сланина и чувани брашно. Но нищо не можеше да стори.
Нямаше как да принуди тялото си да не отговаря на допира му.
И двамата бяха облечени и ако някой се събудеше, в което Улф се съмняваше, щеше да види само как двама души се целуват. Някои може би биха се изненадани, че тъкмо този мъж и тази жена си разменят ласки, но Улф подозираше, че Мери не би се учудила. Както и да е, това си беше само целувка.
Но Улф не беше сигурен дали може да се задоволи само с устните й. Дори в този миг ръцете му се промъкваха, за да я докоснат на всички места, по които я беше докосвал преди. Говореше истината, когато й каза, че не може да я забрави. Но не беше споменал колко упорито се бе опитван да стори това.
Напразно. Сега стоеше притиснат до тази жена с длани върху гърдите й и тялото му гореше в копнеж.
Тя не носеше корсет и докато езикът на Улф навлизаше все по-надълбоко в устата й, ръцете му намериха щръкналите й зърна. Дали тя усещаше, че никой не идва от другите стаи, или пък беше толкова опиянена от страст, че това вече не я интересуваше? Въздъхна в устата му и обви ръце около врата му.
Не носеше много фусти. Отдавна се бе отказана от желанието на англичанките да слагат една върху друга колкото е възможно повече. Въпреки това на Улф не му беше лесно да се справи с катовете лен. Копринено гладката й кожа събуди у него свирепо желание да останат сами поне за час. Бедрата й инстинктивно се разтвориха и той потърси топлата влага.
— Раф. — Думата й се изплъзна, докато си поемаше дъх, след като той я бе докоснал с невъздържани пръсти.
— Шшш. Никой няма да види — увери я той с надеждата, че гърбът му е достатъчно прикритие от натрапници в стаята. Тя беше стегната, гореща… и влажна. Улф се наслади на усещането, на ситните косъмчета, в които се заплитаха пръстите му, на израза в помътнелите й очи, когато тръпките заляха тялото й.
— Докосни ме. — Улф не беше сигурен дали е изрекъл тази молба на глас, докато не усети пръстите й под ризата и набедрената си превръзка. Дланта й се сви около набъбналата плът.
Тогава я повдигна и я наниза върху себе си, като уви бедрата й около ханша си. Екстазът я обхвана веднага, тя обля тялото му с млечен сок и го накара да излее семето си в нея.
Все още дишаха тежко, когато той облегна чело върху главата й и затвори очи.
— Не бях го запланувал.
— Знам. — Разумът си проправяше път през чувствената мъгла, която я покриваше. И й пращаше недвусмислени послания. Беше се любила с него, когато смяташе, че е влюбена, и то след като той я бе изоставил. Преди в глупостта си се надяваше, че не му е безразлична. Сега вече съзнаваше колко е грешала. Той я беше използвал като средство за отмъщение. От собствената му уста бе чула тази истина и въпреки това не можеше да престане да се люби с него. И още по-лошо — да го обича.
Улф я пусна на земята и Каролайн започна да оправя полите си. Обърна му гръб, когато той се опита да й помогне.
— Недей, моля те.
— Нямам намерение да се извинявам.
Тонът му я накара да прекъсне заниманието си и да го погледне. Изразът му бе суров.
— Не си спомням да съм ти искала извинение.
— Не съм те насилил.
— Разбира се, че не си — съгласи се тя и вдигна глава. — Трябваше само да почакаш, докато започна да се държа като глупава жена, каквато съм всъщност. — Каролайн понечи да мине край него, но той я улови за ръката. Не я пусна, дори когато тя се дръпна.
— Не си глупава.
— Така ли? — Тя го стрелна с поглед през лявото си рамо. — А как ще наречеш жена, която се оставя да я използват не веднъж, а отново и отново?
— Не съм те използвал, Каролайн.
— О, моля те, не лъжи. — Тя се обърна към него с ръце на кръста. — И двамата знаем истината.
— Истината ли желаеш да чуеш?
— Малко разнообразие би било приятно. Знаеш, че мога да я понеса. Нали виждаш какво се случва,
