пресъхнала. Когато стигна до дърветата, се отпусна да отдъхне в сянката им.
— Дойдохме в подходящо време — забеляза тя. — Всички спят.
— Да разпитаме ли собственика на нивите?
— Само ще предизвикаме подозрения — посочи с ръка полето Клавдия. — Няма причина тук да се пали огън. Мисля, че собственикът едва ли има нещо общо с това. Представяш ли си само, Нарцисе, в най- големия мрак! Някой струпва съчки от храсти и суха слама. Когато мракът падне, напоява ги с масло и хвърля факла. Питам се…
Преди Нарцис да успее да я спре, Клавдия затича обратно по полето с приведена глава и свити рамене, сякаш подплашена от спотаил се сред дърветата стрелец.
Нарцис я настигна, когато тя вече приближи до обгорената ивица земя и зави в посоката, откъдето бяха пристигнали. Дърветата и маранята й пречеха да вижда добре наоколо. Тя напрегна поглед и като смени няколко пъти мястото си, успя да съзре покривите на вила „Пулхра“.
В най-големия мрак — прошепна тя, — заревото от „Печалният дом“ би могло да се види.
— Те биха могли да видят нашата вила и от други места — съгласи се Нарцис. — Може и да не са стояли точно тук.
Двамата се върнаха тичешком, Клавдия яхна кобилата и я насочи към вила „Пулхра“.
— Няма ли да видим къде са били и другите огньове? На Нарцис му беше приятно да върви в летния ден наред с тази много добра, но загадъчна млада жена.
— Видях достатъчно! — отряза Клавдия — Знам какво трябва да правя.
Набързо се върнаха във вилата, измиха ръцете и лицата си и веднага отидоха в покоите на августата. Стражите на Бур, повечето заспали, охраняваха входа и коридорите. Нарцис стана неспокоен и започна да трепери. Клавдия дори чуваше тракането на зъбите му. Слугата й съобщи, че императрицата спи и не бива да я безпокоят, но Клавдия настоя и след малко тя и Нарцис бяха въведени в преддверието на нейната спалня. Елена лежеше на диван, поставен на подиум под един прозорец. Беше облечена в проста бяла туника, черните й коси падаха свободно по раменете. Когато влязоха, тя стана и прекоси боса стаята. Седна в едно резбовано, покрито с дамаска кресло, разтри страните си и се опита да прикрие прозявката. Клавдия забеляза белезите върху голото рамо на императрицата, както и колко силни изглеждаха нейните китки и глезени.
— Когато бях млада, Клавдия, бях силна и гъвкава — заяви Елена, проследила погледа на Клавдия. — Освен това придружавах скъпия си покоен съпруг в походите. Един път нападнаха палатката ни — тя потри белезите по рамото си. — Както и да е, ти ме събуди, мишлето ми, сигурно ми носиш някакви интересни вести. Кой е този с теб?
Клавдия и Нарцис коленичиха. Нарцис трепереше толкова силно, че императрицата му подаде бокал с вино и му каза бързо да го изпие, а после направи знак с ръка на Клавдия да седне. Отначало Елена изглеждаше сънена, но колкото повече говореше Клавдия, толкова повече наостряше уши. От време на време тя хвърляше поглед към Нарцис, който кимаше с глава. Клавдия повтори точно казаното й от Нарцис и описа пътуването им до онова самотно поле и останките от сигналния огън.
— Съгласна съм — заяви августата, когато Клавдия свърши. — Това не е съвпадение — тя отиде и потупа Нарцис по главата, както би направила с някое куче. — Свършил си много добра работа. Ще бъдеш свободен.
Нарцис припадна и се строполи с трясък на пода. Клавдия клекна до просналия се мъж, сложи ръка на пулса му и се вслуша в дишането му. После разтвори устата му и пъхна пръст да провери дали нещо не му пречи да диша.
— Нищо му няма! — усмихна се Елена и клекна от другата му страна. — Хайде, Клавдия, да го настаним удобно.
Те сложиха Нарцис да легне на едната му страна, и го завиха.
— Бедният човечец! — въздъхна Елена. — Изпил е повечко вино, после е вървял на слънце, а сега и животът му изцяло се промени. Ще поспи малко, погрижи се за него. Ще ти дам малко пари за него, но това може да почака. Ела тук.
Елена я поведе към една маса, отрупана със свитъци. Тя ги разрови и извади карта на Средно море40, на която бяха отбелязани най-важните пристанища на Италия, Мала Азия и Гърция.
— По време на последните игри — обясни императрицата — получих доклади от един шпионин, че Лициний, императорът на Източната империя, е изпратил бойна група войници, триреми и помощни съдове в Коринтския залив. Освен това подсилва и гарнизоните в Гърция. Разбира се, според подписания между нас договор, Лициний би трябвало да ни уведоми за такива маневри. Той твърди, че е събрал силите си срещу могъща пиратска флотилия, която нападнала някакви търговци.
— Боиш ли се, че ще ни нападне?
— Не — поклати глава Елена, — Лициний не е способен на това, макар и да е затънал в предателство. Подозирам, че замисля някаква изненада — тя взе една карта на околната местност и посочи късото разстояние между вила „Пулхра“ и италианското крайбрежие. — Ако си права, Клавдия, а аз мисля, че си, всички огньове са били запалени по права линия от вила „Пулхра“ до скалите на крайбрежието. Знам какво се каниш да кажеш, мишлето ми: трябва да уведомим императора и да изпратим войски в тази област. Но каква би била грешката ни, ако постъпим така?
— Това, че не знаем кой е предателят и само ще го предупредим — него или нея.
— Съвършено вярно — усмихна се Елена. — Мисля, че е най-добре да оставиш това на мен и благородните ми германски герои. Сега да преместят Нарцис.
Тя извика слуги, които донесоха носилка. Клавдия нареди да отнесат просналия се балсаматор на трупове в стаята й и да го поставят на леглото. Спалникът, който ги съпроводи там, я потупа по рамото.
— Остави го за малко — прошепна той. — Аз ще остана при него. Августата иска да ти каже още нещо.
Когато Клавдия се върна в спалнята на Елена, императрицата вече се беше преоблякла, пурпурен шал загръщаше раменете й. В съседната стая слуги подреждаха огледала, гребени и шишенца с благовония. Константин бе обявил, че тази вечер ще има още едно официално пиршество. Елена ритна вратата с обутия си в сандал крак, за да я затвори и направи знак на Клавдия да седне до нея в едно кресло. Императрицата приближи лицето си на сантиметри от нейното и проницателно я изгледа.
— Можеш да ми се довериш! — прошепна Клавдия.
— Знам, че мога, мишлето ми. Само се питам на кого друг бих могла да се доверя? Имаме онази история с липсващия меч, убийството на Дионисий, унищожаването на Печалния дом; сега сред нас има и предател и той може да бъде всеки един. Нарцис спечели свободата си. Онова, което е видял, са били сигнални огньове и аз подозирам, че те са стигали до брега. Някъде до юг, скрити от съгледвачите ни, се спотайва военна трирема със спуснати платна и гребла във водата, вероятно подкрепяна от кораби за доставки и развяващи се лъжливи флагове. Подозирам, че някоя кохорта се кани да слезе на брега и че ще нападнат вилата. Ако известя началниците на пристанището и командирите на гарнизона, бойният кораб просто ще изчезне. Ако кажа на сина ми, той ще се върне в Рим или ще изпрати флотата ни, тогава предателят просто ще изчака подходящо време и пак ще нанесе удар.
— Но вие сте в опасност.
— Не, не! — Лицето на Елена поруменя от вълнение. — Ние играем игра, Клавдия, която е също толкова опасна, колкото и тази на твоя Муран на арената. Нашият съперник Лициний си седи и крои планове в Никомедия на изток или, би трябвало да кажа, бленува и крои планове — сухо додаде Елена. — Получил е сведение, че големият му враг Константин е заминал за една лятна резиденция недалеч от брега, и сега възнамерява да удари. Ще осуетя замислите му и в същото време ще покажа на любимия си син, че Лициний трябва да бъде унищожен.
— Искаш война, така ли? — Клавдия впи очи в тази жена на средна възраст. Легионите още веднъж щяха да бъдат вдигнати и светът да отекне от сблъсъка на две империи. — Искаш война! — повтори тя.
— Не, Клавдия, искам мир. Искам онези, които пишат историята, да говорят за големия Pax Augusta, за времето, когато светът е почивал, сеели са и са прибирали реколти, когато хората живеели в мир — Елена се наведе още по-близо в облак от уханен аромат и десертно вино. — Една нова империя, Клавдия, с нова императорска династия, с нова държавна религия, която свързва всички в едно. Никога няма да имаме това,
