поклонник на жените. Сражавал съм се в горещата пустиня, където слънцето напуква камъните. Яздил съм през Йерусалим като принц. В гордостта си наруших клетвите си и легнах с жена, която носеше проклятие, ала моята история е само моя, тя е песента на душата ми. Достатъчно е да се каже, че се завърнах тук изцелен — изсмя се той. — Ала прекалено късно. Лицето ми плаши всички. Още съм нежелан в човешка компания.
— Кой си ти?
— Значи господарят Хейстанг не ти е казал? — странникът захихика. — Аз съм ловецът на мъртвите, пазителят на труповете, прокаженият рицар. В нощните часове, когато градът спи, излизам с лодката си в реката. Търся трупове в плитчините, сред тръстиките и край калните наноси. Познавам реката — тя е непостоянна, жестока любовница. Откривам къде тя изхвърля мъртвите си — бледни, студени и покрити със зеленикава слуз. Събирам ги за градския съвет и ги пренасям в моето убежище — малкия параклис на свети Лазар там, близо до големия мост. Измивам ги, пречиствам ги и ги помазвам. После изпращам сметката за услугите си. Два пенса за самоубийство. Три пенса за жертва на нещастен случай. Пет пенса за убийство или незаконно покушение.
— Опитваш се да изплашиш госта ми ли? — подразни го Хейстанг.
— Да го изплаша ли? — Пазителят на труповете въздъхна толкова дълбоко, че белият плат на лицето му помръдна. За частица от мига Едмънд зърна долната част на жестоко обезобразеното лице. — Да го изплаша? Как бих могъл аз да изплаша тамплиер, великия герой и победител от Куийнсхайт? — Пазителят потропа със сопата си по пода. — Не, аз не го плаша. Не мисля, че бих могъл. Така или иначе, той ще се натъква и на по-лоши неща в бъдеще.
— Кажи му — настоя Хейстанг, — кажи му каквото знаеш.
Пазителят се приближи, подпрял се на тоягата си. Дьо Пайен долови сладкия аромат от плаща на мъжа — на някакви свежи билки, приятни за обонянието.
— Както казах, обикалям реката с лодката си — начена пазителят, — един фенер има на носа й и един — на кърмата. Мнозина ме познават и просто ме подминават. Виждам неща, които не са моя работа. Кралски лодки, които плават от Уестминстър до Тауър и обратно. Контрабандисти, които се прокрадват от пристаните и кейовете. Млади благородници с гореща кръв, жадни за удоволствия, кръстосващи из рибарниците, баните и бордеите на Съдърк. Дори и шпиони, слизащи зад перилата на чуждестранни кораби и качващи се в лодки, които ги очакват долу. — Той поспря, а Хейстанг направи знак на хората си да се присъединят към останалите, все още сбрани край огъня при олтара. — Познавам реката — продължи пазителят. — Извадя ли труп, мога веднага да ти кажа как е умрял нещастникът: от удар в главата, от острие в търбуха, гърлото или гърба. Наскоро обаче настъпи нов ужас. Появиха се трупове на млади жени, обезкървени, с разрязани гръдни кошове и изтръгнати сърца, прерязани гърла, бели и студени като късове месо, провесени в някоя месарница, за да им изтече кръвта.
— Колко тела са открити?
— Две. Ти видя същото тук тази вечер. — Пазителят посочи с тоягата си към другата част на църквата. — Ала аз съм виждал и повече. Една нощ, тъкмо преди Сретение Господне, реката бе гладка, а бризът бе утихнал. Бях подминал Куийнсхайт и плавах по талвега65. Голяма лодка с поне шест гребла изскочи из мъглата. Понякога злото е също като кълбящ се дим — то може да нахлуе в душата ти и да смрази сърцето ти. Тозчас ме обзе ужас. Ладията се движеше бързо, шестимата гребци бяха с наметала и маскирани и налягаха веслата. Една фигура стоеше на носа, лицето й бе скрито. Бързо обърнах лодката си и, докато го правех, силният фенер на носа разкри две млади жени, вързани и със запушени усти, легнали на кърмата на онази ладия. Така става, когато просветва светкавица, раздираща мрака и разкрива нещо, като при внезапно нахлуване на слънчевата светлина. Видях неподправения ужас в очите на онези момичета. Видях парцалите, с които им бяха запушили устите, въжетата около китките и глезените им. Бог да се смили над мен, тамплиере, но не можех да направя нищо. Ладията ме отмина и изчезна в тъмата.
— Ала подобни отвличания сигурно се случват често?
— Не, не е така! — Хейстанг се приближи. — Едмънд, в този град можеш да си купиш закръглено момиче за едно пени и да напълниш дома си с момичета за половин марка. В Лондон има повече уличници, отколкото граждани. Ала защо да превозваш две млади жени в мъртвилото на нощта? Бих могъл да напълня кралския кораб с млади продажници, доволни, че ще получат коричка хляб. Защо обаче е тишината, ужасът, запушените усти? И къде са отивали? — Той се извърна към пазителя.
— Не и в Съдърк. Ладията се движеше по талвега, сякаш се беше отправила към самотните кални наноси на устието. — Пазителят отново тропна със сопата си по пода. — Убеден съм, че съм видял прокълнат убиец, кроящ светотатство и всякакви други мерзости онази нощ. Нарекох тази лодка „Ладията на Дявола“. Не съм виждал друга като нея по реката! — Той отстъпи. — Казах на добрия си приятел Хейстанг и той ме доведе тук, за да зърна ужаса, открит при олтара. Същото е като тогава.
— Има и нещо друго, нали така? — настоя Джон. — Ти ми каза за Берингтън.
— А, да, Берингтън.
— Познаваш ли го? — остро запита Дьо Пайен.
— Знам много за това, което става в града. Имам си шпиони, а и Хейстанг често споделя чаша хубаво червено вино с мен. Чувал съм за Берингтън. — Пазителят стисна тоягата си с две ръце и се облегна на нея, сякаш се опитваше да облекчи някаква болка на крака си. — И аз съм се сражавал за Мандевил, великия граф на Есекс, в мочурищата на Източна Англия. Много мъже се стичаха под знамената му, сред тях и демони, в човешка плът облечени. Берингтън не бе един от тях. Никога не съм го срещал, ала съм чувал името му — знам, че Мандевил не го харесваше — рицар, който не бе съгласен с оплячкосването на църкви и завземането на манастири. Името му ми е познато заради това и нищо повече. Не забравяй, че стотици, дори хиляди се тълпяха под флага на Мандевил!
— Ами Майеле? — попита Дьо Пайен.
Пазителят поклати глава:
— Само още едно име сред множеството.
— Ами Парменио? — попита и Хейстанг. — Споменах името му и ти като че ли се досети за нещо.
— О, да, Тиери Парменио, генуезецът. — Прокаженият се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Тамплиере, пребродил съм лицето на Божията земя. Когато се завърнах от Палестина, не си дойдох по море. Такива пътувания не са за хора като мен. Пътувах по суша и стигнах Лион — величествен град. Настаних се извън стените му и дочух мълви за някакво разследване, свързано с вещици и магьосници, но и с местни свещеници, които се замесили неблагоразумно в черни ритуали. В деня, в който пристигнах, в града екзекутираха такива престъпници. И съм сигурен, че това име, Тиери Парменио, бе замесено по някакъв начин. — Мъжът се потупа по главата. — Добре съм обучен, тамплиере. Имам силна памет за имена. Убеден съм, че съм чувал за Парменио и преди, ала не мога да кажа повече. — Той въздъхна. — Е, трябва да си вървя, ала първо те моля за благословията ти.
— Моята благословия?
— Защо не? Ти си коленичил на Гроба Господен, нали? Ти си спазил обетите си. Дай ми своята благословия, тамплиере, мен малцина свещеници биха ме доближили.
Леко смутен, Дьо Пайен си припомни думите, които баба му Елеонор често казваше. Рицарят вдигна ръка:
— Нека Бог те благослови и да те закриля — промълви Едмънд. — Нека ти окаже своето благоволение и да се смили над теб. Нека обърне лице към тебе и те дари с покой. Нека Господ те благослови завинаги.
Пазителят се поклони и рече:
— А сега аз ще ти дам своята благословия, тамплиере. Бъди справедлив. Обичай нежно и върви смирено с твоя Бог.
Сетне мъжът си тръгна, изчезвайки в мрака отвъд вратата.
Хейстанг и Дьо Пайен напуснаха църквата, а двамина от свитата тръгнаха пред тях, понесли факли. Движеха се из пустите улички и по тесните пътеки, а нощните птици и скитниците бягаха, щом усетеха приближаването им. Само от време на време някой просяк молеше за милостиня от прага на някоя врата. Почти бяха стигнали имението на епископа на Линкълн, когато чуха камбаната на дома на тамплиерите, биеща за тревога. Дьо Пайен се втурна напред и завари главната порта зееща, горяха факли, а сержанти с извадени мечове, охраняваха входа. Той забърза вътре, следван от Хейстанг, и зърна пръски кръв по
