процесии из улиците, по време на тези дни щели постоянно да бъдат отправяни молитви към Бога, да бъдат четени ектении и литургии. Отчаянието отстъпи място на ликуването. Франките вярваха, че ангелът на смъртта се е отдръпнал. Армията се събра и се приготви да напусне града, да се срещне с Карбука в открита битка. Елеонор, изтръгната от летаргията си, направи опит да се присъедини към празненствата, но двамата със Симон бяха задържани в къщата на търговеца. Елеонор не възрази, понеже не искаше да се превръща в тежест за останалите. Вече имаше отворен път напред. Възможностите бяха две — да се бият или да се осъдят на бавна смърт.
Елеонор се възхищаваше на лукавството на брат си, макар да беше доверила на Теодор, че промяната в характера на Пиер Бартелеми, пред когото Божията армия благоговееше и на когото всеки отдаваше почит, я притеснява. От устата му се лееха описания на нови и нови видения, той се беше превърнал едва ли не в главен наместник на Всемогъщия. Водачите приеха свещеното копие, но сред тях започваше да се шири и завист, породена от думите на Пиер Бартелеми, че Бог бил избрал граф Реймон да стане негов пазител. Юг и Годфроа осъзнаха, че новоизлюпеният им пророк трябва да бъде държан по-изкъсо. Посъветваха се тихо и свещената реликва беше предадена тържествено на епископ Адемар на публична церемония. Водачите бяха удовлетворени, но Боемунд, разбеснял се из града като ненаситен лъв, проявяваше пренебрежение към копието и беше съсредоточил силите си върху подготовката на армията за битка. Франките вече наброяваха около двайсет и пет хиляди, но имаха само триста коне, годни за бой. Независимо от това Боемунд възнамеряваше да рискува. Избраната от него тактика приличаше на тактиката, възприета срещу Ридуан от Алепо. Организира пет бойни части. Рицарите, които нямаха коне, бяха причислени към отрядите на пешаците. Разясниха им тактиката на турците, обясниха им колко е важно да се държат заедно и безпрекословно да се подчиняват на своите преки командири. Елеонор не можеше да разбере защо Боемунд, с вече късо подстригана коса, червендалестото си лице и горящите си сини очи е станал постоянен посетител в къщата й на Улицата на благоуханията. И което беше още по-странно, той постоянно носеше скъпи храни с кошове и купи със сладкиши и деликатеси. Къщата имаше своя конюшня, в която бяха доведени три коня, добре охранени и силни, на които също се осигуряваше отлична зоб. Елеонор прецени, че храната, доставяна тайно, по мрак, скритом от любопитни очи, беше предназначена предимно за нея, Теодор и Симон.
На празника Рождество на свети Йоан Кръстител Боемунд, облечен в смрадлива, изпоцапана кожена ризница и тъмносини панталони, с износени и прокъсани ботуши от испанска кожа, дойде при тях на вечеря. Обяви, че свети Йоан бил неговият светец покровител и че щял отпразнува деня на светеца си. Появи се в къщата, гръмогласен както винаги, стисна ръцете на Юг и Годфроа, потупа Симон по рамото, потупа по рамото и Теодор, и прегърна Елеонор толкова разгорещено, че чак я повдигна от земята. Наболата му брада одраска лицето й. Пусна я на пода, сякаш тръшна топ сукно, а после започна да бърше капките пот по врата си.
— Бог знае само колко обичам жена да се извива под мене, но не го споменавайте на епископа!
Боемунд разпери ръце и гръмко се разсмя на шегата си. После се отпусна на възглавниците и махна на останалите да се присъединят към него. Грамадните му ръце начупиха безквасния хляб, набитите му пръсти затърсиха маслини из купата. Големите му бели зъби разкъсваха печения пъдпъдък. От време на време отпиваше от чашата си и рязко я поднасяше на Симон отново да я напълни. Оригна се и смигна на Елеонор, после облиза пръстите си, приведе се напред и й благодари за предаването на „Близначките“.
— Ами Фируз? — попита тя.
— Мъртъв е — Боемунд изпъна мрачно лице, очите му бяха скръбни. — Убиха го по погрешка още при първата атака.
Елеонор долови някакво трепване в светлите сини очи и се запита дали Фируз още от самото начало не е бил набелязан като човек, от чиито услуги повече нямаше да се нуждаят.
Най-накрая великанът заяви, че е сит и скочи, както сам каза, за да нагледал „прекрасните си момчета“, които пазеха вратите и подходите от шпиони и подслушвачи.
— Не само от турците — измърмори Теодор. — Между Боемунд и Реймон се разгаря съперничество за властта над Антиохия.
— Чух те — Боемунд се върна в стаята, потупа Теодор по гърба и седна на възглавниците. — Но преди да продаваме мечата кожа, нека първо да убием мечката!
Потопи пръст във виното си и нарисува на бяла кърпа груба карта на Антиохия.
— Тук е крепостта на планината Силпиус, която държат турците. Те могат да предават съобщения до врага пред портите на града със знамена, както и с вестоносци. Всяка от главните порти: на свети Георги, на моста, Портата на херцога и тази на свети Павел, сега е обсадена от турците. По-нататък е разположен главният лагер на Карбука. Имат около осемдесет хиляди души срещу нашите двайсет и пет хиляди. Трябва да са чули за проклетото… — Боемунд се поправи — за нашето свещено копие, но със сигурност не знаят, че смятаме да се бием! Тактиката ни е проста. Божията армия е разделена на пет части. Първата ще се предвожда от Юг дьо Пари. Той ще нанесе първия удар на врага, после ще се отдръпне, като ще даде възможност на останалите да тръгнат.
— През коя порта? — попита Юг.
— Цялата армия ще излезе през Портата на моста. Франките от севера, под командването на Робер Нормански и Робер Фландърски, ще последват Юг дьо Пари. След това идва ред на Годфроа дьо Буйон, който предвожда германците, а епископ Адемар ще поведе провансалците. — Боемунд сви рамене. — Разбирам, че граф Реймон все още не се е възстановил от болестта. Танкред и аз ще предвождаме петия отряд. Щом излезем от града, ще се разположим в полукръг и ще тръгнем за среща с Карбука през равнината, като Оронт ще остане от дясната ни страна. Няма нужда да ви обяснявам слабостите и недостатъците на плана.
— Щом се разгърнем — заяви Юг, — турците, които обсаждат вратите, ще ни нападнат по фланговете и отзад.
— И което е по-лошо — добави Годфроа, — ако Карбука тръгне бързо насреща ни, ще ни обкръжат и разбият.
— Много добре, много добре — пое си дъх Боемунд. — Предположих, че ще кажете това, но врагът няма да ни очаква. Танкред и аз ще поемем всяка атака, която идва отзад. Турците от другите страни ще трябва да пресекат Оронт. Ще се качват на лодки, ще разкъсат строя си, ще са лесни за отблъскване, ще бъдат повече дразнител, а не сериозен враг. Главната заплаха идва от Карбука, но той допусна голяма грешка. Разстоянието между Антиохия и главния му лагер е твърде голямо. Ако можем да излезем, да се разположим, да се справим с предните постове и да се насочим като стрела право към армията на Карбука, може и да извоюваме победата. Хората ни са отчаяни, но вдъхновени. Вече си дават сметка, че трябва да излязат на бой, защото в противен случай са обречени на сигурна смърт!
Стомахът на Елеонор се присви, тя усети по гърба си студените тръпки на страха. Можеше да прозре намеренията на Боемунд. Планът беше грубо нахвърлян, прост, но и много ефективен. Божията армия се изсипва през Портата на моста и се разполага в равнината. Ще напредват на север, десният фланг ще е защитен от реката. Турците, които обсаждат портите, може и да атакуват, но все пак ще бъдат изненадани. Ще им се наложи да се прехвърлят през реката и няма да успеят да вземат надмощие над множеството франки. Онези в крепостта няма да могат да сторят кой знае какво. Опасявайки се от предателство или измама, те ще останат вътре, докато не стане ясен изходът от битката. Ако обаче Карбука тръгне с многочислената си армия към тях, Божията армия щеше чисто и просто да бъде обкръжена, хваната в капан и унищожена. Тя вдигна рязко очи. Юг и Годфроа избягваха погледа й. Теодор се взираше в грубата карта, по която Боемунд почукваше с пръст. Седналият до нея Симон трепереше едва забележимо.
— Трябва да убедите Карбука да не тръгва срещу нас — каза тя. Боемунд не сведе погледа на леденосините си очи. — Вече сте започнали да го убеждавате, нали?
Той кимна едва доловимо.
— Как?
— Лесно. Един от командирите ми беше убит при крепостта. Разиграхме цяла драма с опити да приберем тялото му, но накрая се оттеглихме. Той беше добър войник. — Боемунд присви очи. — Истински боец. Обичаше слънцето и виното. Отправи се на поход на изток, за да стане голям сеньор. Положи пред мен клетва, че ще ми служи и в живота и в смъртта. И наистина ми служи така. Преднамерено оставих писмо в трупа му. Турците в крепостта ще го прочетат и ще го предадат на Карбука. В това писмо до император