Алексий аз разкривам, че съм бил провъзгласен за главен предводител на Божията армия, че имам намерение да избягам от Антиохия и да оставя граф Реймон сам на съдбата му. — Боемунд се усмихна. — Все пак неприязънта между двама ни е добре известна, както и фактът, че възнамеряваме да се отправим обратно към владенията на императора.
— Затова Карбука няма да помръдне — проговори Симон. — Ще си остане в лагера, където има достатъчно прясна вода и е далеч от заразите около града. Знае, че е достатъчно само да седи и да чака. Гарнизоните му при градските порти ще ти причинят загуби, вероятно ще отслабят армията ти…
— Именно — Боемунд потупа по масата. — А когато стигнем до Карбука, ще бъдем изтощени, изпепелени от слънцето, гладни и жадни. Може да се предадем, може и да се съпротивляваме, но… — той сви рамене — защо му е на Карбука да ни търси, когато сами ще идем при него? Ние трябва да бъхтим под слънцето, през облаци прах и да понасяме нападения. Той се има за ловец, който само чака капанът да хлопне.
— А как можеш да бъдеш сигурен, че Карбука е прочел писмото ти?
— Много просто — продължи замислено Боемунд. — Не е помръднал от мястото си. Научил е от шпионите си, а и от стражата на крепостта, че се готвим да напускаме града. Независимо от това не е напуснал лагера си, нито е подсилил предните си постове около градските порти. Не, мисля, че писмото е там, той чака. Онова, което трябва да направим — той посочи Елеонор, — което ти трябва да направиш, е да го убедиш, като му съобщиш точното време, ден и място на нашето потегляне.
Елеонор усети как дъхът й секва и се облива в пот. Погледна обвинително към брат си и Годфроа. Те избягваха усърдно погледа й, и тогава Елеонор си даде сметка, че нещата са се променили. Най-важното за тях, по-важно от кръвната връзка, роднинството и някогашните спомени, беше бъдещето, тяхната обсебваща идея: Йерусалим! Всичко, в това число и тя, беше чисто и просто средство за постигането на главната цел. Погледна към Теодор. Той изглеждаше по-спокоен, затова пък нямаше съмнение, че зъбите на Симон тракат.
— Как ще стане? — попита тя бързо. — И защо аз?
— Както и преди — безизразно продължи Боемунд. — Ти, Теодор и Симон. Следобед на двайсет и седми юни, денят, преди да напусна града, ще избягате и ще препуснете към Карбука. Предишната нощ Теодор ще изпрати стрела към лагера на врага със съобщение, в което осведомява турците, че ще избяга на другата утрин и че има да предава жизненоважни сведения на атабег Карбука. Ще излезете от града на тези коне, за които бяха полагани особени грижи и бяха добре хранени. Тъкмо затова и вие получавахте по-добра храна. Искам Карбука да повярва, че сте се крили в града и сте решили да се измъкнете.
— Но те сигурно знаят… — объркано рече Елеонор — че сме предали „Близначките“ с помощта на Фируз.
— Чуй ме — намеси се Теодор — Тъкмо затова сме и избрани. Това е нашата история. Избягали сме от Божията армия и сме намерили подслон при Фируз, който се е скарал с Яги Сиян. Фируз е бил предател. Той е отговарял за кулите, не ние. Той единствен ги е предал на франките, затова сме го убили за отмъщение.
Боемунд скочи на крака, излезе от стаята и се върна с две кожени торби. Развърза въжето на първата и измъкна отсечена глава. Лицето имаше мъртвешки цвят, очите бяха затворени. По полуотворените устни имаше кръв. Фируз! Съсечената кожа на врата се беше съсирила в тъмночервено. В другата торба имаше втора отсечена глава, която Елеонор смътно разпозна.
— Братът на Фируз — обясни Теодор, — убит близо до кулата и също осъден като предател.
— Но той не беше такъв. Аз знам — настоя Елеонор. — Фируз действаше сам. Боеше се да не бъде издаден.
— Разбира се — намеси се Юг. — Фируз и брат му бяха убити по погрешка при първата атака, когато кръвта се лееше като река. Трудно беше да различиш своите от враговете. Въпреки това и двете глави ще бъдат представени пред Карбука като глави на изменници, които са предали Антиохия на франките.
— И кой ще повярва на тази история? — почти проскимтя Симон. — Че ние, сити, с добре хранени коне, сме успели да се крием три седмици в Антиохия, а после да излезем на коне с отсечените глави на предателите?
— А защо не? — настоя Теодор. — Не забравяй, Антиохия е разположена на голяма площ, има овощни градини, паркове, изби и проходи. Из града все още се крият доста турци, добре въоръжени, сити, скрили богатствата и храната си. Трябва да са чули, че Карбука идва насам с армия. Знаят, че вътрешната крепост все още не е превзета. Стига да успеят да се укриват достатъчно дълго, освобождението ще дойде. Ние сме просто трима души от онези, които се крият. Спотайвали сме се, колкото сме могли, после сме решили да се измъкнем. Всеки ден някой се измъква, защо не и ние? Божията армия изнемогва от изтощение и глад.
— А сведенията, които ще му предадем? — попита Елеонор, като се помъчи гласът й да не звучи хрипливо, за да не издаде страха й. — Как сме се сдобили с тях?
— Много просто — сви рамене Теодор, — нали сме в Антиохия. Арменци и турци се движат из улиците, кръвопролитията са привършили, смесили сме се с тълпата, говорили сме с този и онзи. Елеонор, ако не искаш да идваш, не идвай. Както и ти, Симон. Но ще бъде по-логично, по-убедително, ако и тримата заедно разкажем как, след падането на „Близначките“ сме се крили, успели сме да оцелеем, смесили сме се с Божията армия, били сме разкрити и сме избягали. Граф Боемунд има право. Каквото и да става, Карбука не трябва да напуска лагера си.
Въпросите следваха един след друг. Елеонор се насили да прикрие тревогата си от проницателния поглед на Боемунд. Планът й се изясни напълно. Беше чула слухове, че хората напускат Божията армия, че бягат, тогава защо и те да не го сторят? Обяснението им беше достатъчно убедително. Всеизвестно беше, че из горите, долините, парковете и овощните градини на града, се крият добре въоръжени и опасни турци.
— Ще излезете през страничната врата, близо до Портата на свети Георги — обясни Боемунд. — Ще ви преследват и ще стрелят по вас, но вие ще успеете да се измъкнете. Щом се доберете до турците, ще бъдете в безопасност. Ако те повярват на разказа ви, и Карбука ще повярва.
Елеонор погледна към Симон, който седеше със затворени очи, поклащаше се напред-назад, и нечуто се молеше.
— Ще отида — прошепна Елеонор, — но Бог ми е свидетел, това е много опасно. Питам ви, какво ще стане, ако Фируз е казал някому? Ако някой от турците знае, че ние сме му помогнали да предаде „Близначките“ и този турчин сега е с Карбука?
— Не! — Теодор замаха с ръце, за да засили убедителността на доводите си. — „Близначките“ паднаха през нощта. Само граф Боемунд, Юг и Годфроа знаеха за нашата намеса. Всички останали мислят, че Фируз е действал сам. В нощта, когато кулите паднаха, Симон и Иможен бяха затворени. Ти, както ти казах, остана скрита в тъмнината. Хората, които минаваха покрай теб, бяха овладени от яростта на битката. Аз изчезнах веднага заедно с Юг и Годфроа…
— За предстоящото предателство ли се подготвяше вече? — позасмя се Елеонор.
— Не — отвърна Теодор. — Приготвях се за провал, за възможността нападението над Антиохия да бъде отблъснато. Щеше да се наложи да скалъпим някаква история, много подобна на сегашната — че Фируз е бил предател, а пък ние сме били верни съратници на Яги Сиян.
— След миг ще отида при Иможен — прекъсна го Юг, — но освен нея, а вероятно и Белтран, само хората в тази стая знаят истината за предаването на „Близначките“. Фируз и онези мъже са мъртви, и сега това е предимство за нас.
Елеонор си припомни осеяния с трупове праг на кулата и шуртящата на мъждукащата светлина кръв. Дали, чудеше се Елеонор, случилото се с Фируз е случайност? Или той и останалите са били нарочно избити от тези безмилостни мъже? Почувства, че мръзне, обзе я чувство на отчуждение.
— Ами ако някой шпионин от Антиохия им разкаже истината? — настоя Симон.
— Каква истина? — попита Боемунд.
— Че когато градът е паднал, сме се присъединили към Божията армия, която се е отнесла към нас като към герои, каквито сме!
Боемунд отново ги загледа преценяващо. Юг и Годфроа седяха, превили рамене. Юг дъвчеше ъгълчето на устната си, сякаш вече беше обмислял думите на Симон и знаеше отговора.
— Кой знае, че сте били приети? — отговори Годфроа. — Намерихте подслон в тази къща през
