беше човек, чиято дума не можеше да се пренебрегне, признат водач, и сега той излагаше вижданията си с властен тон и твърдо слово: Годфроа дьо Буйон и Робер Фландърски се бяха присъединили към Божията армия, която наброяваше вече двайсетина хиляди души — но не повече. Обсадата на Ирката изпиваше силите им и трябваше да я прекъснат, защото огромната армия на халифа60 на Кайро напредваше към Йерусалим, за да го защити.

— Откъде знаеш? — попита Белтран, влетял като вихрушка в шатрата. Зад него умърлушено се влачеше Иможен. Елеонор внимателно я огледа. Иможен беше съвсем измършавяла, с изпито лице, което не се дължеше на лишенията, а на непрекъснатите свади с Белтран, но за какво толкова се караха, Елеонор не успяваше да разбере.

— Откъде знаем ли? — гневно му отвърна Юг. — Бог стори така, че научих. Един от моите братя излязъл на лов със соколи. Соколът му нападнал гълъб и го ранил. Гълъбът паднал. Моят брат открил, че гълъбът носи съобщение в малка тръбичка, прикрепена към единия му крак.

— Не може да бъде! — изсмя се Белтран.

— Напротив. И аз чух, че е станало така — намеси се Теодор. — Турците обучават гълъбите да пренасят съобщения на дълги разстояния.

— Ами новините? — попита Алберик.

— Както ви казах, така е. Съобщението беше изпратено от една от южните крепостите на халифа на Кайро — отвърна Юг. — Египтяните изпращат огромна армия, за да защитят Йерусалим.

Единствено пращенето на огъня и далечните шумове от лагера нарушаваха тишината.

— Това безумие трябва да спре — скочи на крака Годфроа, протегнал ръце. Елеонор спотаи усмивката си. Несъмнено Юг беше нагласил всичко, макар лицето му да оставаше смирено като на послушник.

— Дължим подчинение на граф Реймон — рече Алберик.

— Само докато превземем Йерусалим — нечуто рече Норбер.

— Ако той не тръгне — продължи ожесточено Годфроа, — тогава ние ще отдръпнем нашата привързаност и верността си от него.

Одобрителни възгласи посрещнаха думите му.

— Ами копието? — поиска да знае Норбер. — Нали граф Реймон държи Свещеното копие и неговият пророк Пиер Бартелеми вижда в това знак от небето, открито одобрение от Бог за делата на граф Реймон?

— Кой казва обаче, че Пиер Бартелеми ще бъде пророк и в Йерусалим? — заплашително продума Юг. — Небето може да оттегли своята благосклонност и Бог — своето одобрение. Не е ли така?

В следващите няколко дни въпросът на Юг получи своя отговор, понеже Пиер Бартелеми сам утежни положението. Имаше още видения, твърдеше, че видял Христос, свети Петър и свети Андрей, и разказите му бяха смразяващи. Бог му рекъл, че много грешници са намерили подслон в Божията армия и че те трябвало да бъдат безпощадно прокудени от там. Граф Реймон дьо Тулуз трябвало да събере цялата армия, а Пиер Бартелеми щял по чудодеен начин да открие грешниците и да подреди бойния строй: в първите три редици щели да бъдат отдадените телом и духом следовници на Бога, а в последните две редици щели да застанат омърсените с греховете на прелюбодейството, похотта, гордостта, скъперничеството и малодушието. Пиер обяви, че Бог му наредил да надзирава незабавната екзекуция на тези грешници. Разбира се, думите му бяха приети като открита заплаха. Доста кръстоносци вече недолюбваха граф Реймон. Обсадата на Ирката се проточваше, Алексий искаше от тях да чакат, а сега дойдоха и виденията на Пиер Бартелеми.

Разнесоха се слухове, които се разпространяваха като лумнал в плевник пожар. Че всъщност Пиер Бартелеми бил шарлатанин и така нареченото свещено копие, не било друго, а обикновено острие на турско копие. Сам Пиер Бартелеми, вероятно с негласното одобрение на граф Реймон, е подготвил намирането му. Франките бяха уморени от среднощните прозрения на Пиер, които го спохождаха посред нощ и чудатите истории, които следваха от тях. Дошло беше време да подложат пророкуванията му на проверка. Арнулф от Шоке61, капеланът на норманския херцог, застана начело на множеството негодуващи. Заедно с други кръстоносци той започна да задава въпроси и под влиянието на братството на Храма, тези въпроси веднага стигаха до всички в лагера. Защо Свещеното копие е било открито от самия Бартелеми, сам в тъмния изкоп, а не пред мнозина, на открито и светло място? Защо тези видения са изпратени на Бартелеми, който в миналото бил чест гост на кръчмите, а вероятно е и беглец от войската? Пък и как се е озовало Свещеното копие в Антиохия? Кога Пилат Понтийски и неговите войници са посетили този град? Защо такива видения не е получил никой друг освен Пиер Бартелеми и защо само той е разбрал къде е заровено Свещеното копие? Дори Адемар дьо Льо Пюи не е имал подобни твърдения. Вместо това, при цялата си святост, Адемар хранеше силни подозрения относно свещената реликва.

Изникваха нови и нови доводи. Мнозина започнаха да гледат на Свещеното копие като на измама. Арнулф продължаваше нападението и ставаше все по-настоятелен, докато не успя да предизвика Пиер Бартелеми, който се изправи пред пълния състав на съвета, за да се защити.

— Нека да запалят огромен огън! — поиска Бартелеми. — Аз ще взема Свещеното копие и ще премина невредим през огъня. Ако копието ни е пратено от Бога, то ще ме съхрани. В противен случай, ще изгоря до смърт!

Изпитанието с огъня като че ли беше единственото решение. Избраха деня: Разпети петък, 1099 година. В очакване на изпитанието Пиер постеше и се молеше. В уречения ден избраха едно по-издигнато място. Натрупаха клони в средата на разстояние от около пет крачки. Войниците се струпаха по околните склонове, за да наблюдават изпитанието, всички участници в похода се стекоха да наблюдават Божия съд. Близо до средата на разчистеното място стоеше група свещеници — официалните свидетели. Бяха боси и облечени само в свещенически одежди, без брони. Елеонор и Теодор, смесили се с другарите на Юг, слязоха да гледат. Изведоха Пиер Бартелеми и свалиха горните му дрехи. Запалиха сухи маслинови клонки. Струпаните клони за огъня вече се простираха на четиринайсет стъпки, разделени на две купчини, всяка по четири стъпки висока. Между двете купчини имаше оставено място от около една стъпка. Огънят пламна буйно. Реймон д’Агилер, капеланът на граф Реймон дьо Тулуз, се обърна към армията със своя мощен глас.

— Ако всемогъщият Бог е говорил на този човек лице в лице и свети Андрей му е разкрил къде е копието, той ще премине през този огън невредим. В противен случай той е лъжец! Тогава нека изгори заедно с копието, което носи в ръце.

Цялата армия коленичи и отговорът й прогърмя:

— Амин!

Огнените пламъци лумнаха още по-високо, горещината се усили. Пиер Бартелеми преви коляно, прие благословията на един от свещениците и с мощен глас призова Бог да му бъде свидетел, че не е лъжец. Поиска от армията да се моли за него. Свещеникът взе копието, уви го в ленена кърпа и го постави в ръцете на Пиер Бартелеми. Пророкът се изправи и тръгна към огъня. Над пламъците прехвръкна птица, жегата я замая и тя падна в огъня. Пиер обаче премина през първата огнена клада, спря за миг и продължи през втората. Когато той се появи невредим и от нея, се вдигна врява чак до небесата. Пиер вдигна копието, все така увито в лен, по който също нямаше следи от обгаряне. Той се затича към хората, викайки, че Бог доказал правотата му. Теодор дръпна Елеонор настрани, защото имаше опасност от размирици. Хората се скупчиха около Пиер Бартелеми. Елеонор така и не разбра какво последва. Дали беше следствие от възхищението на тълпата или дело на някой враг, но Пиер получи повече наранявания от своите така наречени поддръжници, отколкото от огъня. Краката му бяха строшени на две или три места, по гърба си имаше сериозни наранявания. В действителност щяха да го разкъсат на парчета, ако поддръжниците на граф Реймон не бяха разблъскали тълпата и не го бяха освободили. Бързо го отнесоха в колибата на Реймон д’Агилер. Тълпата, вече убедена, че е била свидетел на истинско чудо, сега се обърна към огъня и се зае да събира въглени и пепел като реликви.

Веднага след изпитанието започнаха да се чуват различни истории за това как Пиер успял да се измъкне невредим от огъня, а свидетелите, които бяха огледали тялото и лицето му, го потвърждаваха. Други, обаче, говореха, че той е рухнал, повален от непоносимата горещина. Каквото и да беше станало, на следващия ден Пиер Бартелеми умря от раните си и беше погребан на мястото на изпитанието. Ако граф Реймон дьо Тулуз беше таил надежди, че чудото ще затвори устите на противниците му, то той остана излъган. Продължаваха да се ширят слухове, че Пиер Бартелеми бил шарлатанин, а Свещеното копие — фалшиво. Реймон отчаяно се опитваше да спаси доброто си име, но Годфроа дьо Буйон, Робер Нормански и Робер Фландърски вече бяха решили твърдо да му отнемат водачеството — задача, в която Юг и Годфроа им бяха

Вы читаете Тамплиерът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату