родното място на Христос. Двойните порти на базиликата се отвориха и старият патриарх на града, съпровождан от две страни от маронитски монаси с кръстове и вощеници в ръце, излезе, за да ги посрещне, а камбаните звъняха още по-гласовито.
Танкред поведе рицарите си през площада. Елеонор слезе от коня и ръка за ръка с Теодор последва останалите през вратата навътре към подобния на пещера студен кораб на църквата, изпълнена с благоуханието на тамяна и осветена от горящи восъчни свещи. Франките коленичиха, отслужена беше утринна литургия и после се оттеглиха, но не и преди Танкред да забие знамето си над базиликата. Остави и десет рицари, за да е сигурен, че то ще остане там. На Елеонор й се струваше, че сънува. Студът, тежката езда и онзи дълъг, мрачен неф с покрит с мозайка под, иконите, мозайките и стенописите… Беше преминала през града, в който се бе родил Христос, а сега яздеха през тясна клисура между потънали в сенки възвишения на път за Йерусалим. Тъкмо когато небето изсветля, стигнаха до едно плато. Минаха в галоп покрай маслинени горички, пасища и ниви. На единия край на платото конниците слязоха от конете си, хванали юздите им в ръка и зашепнаха един на друг: „Йерусалим! Йерусалим!“. Зад гърбовете им слънцето изгряваше. Теодор и Елеонор отидоха до ръба на платото. Надолу хълмът се спускаше стръмно. В подножието му имаше църквица, а след нея започваше дълбок, гол пролом. В другия край на пролома се издигаше задната част на градските стени, в които сякаш нямаше порти. Над стените сияеше купол, а малко по-нататък от него четвъртита, бяла сграда блестеше на лъчите на изгряващото слънце.
— Йерусалим! — прошепна Теодор.
Елеонор продължаваше да се взира мълчаливо. Нямаше нито злато, нито скъпоценни камъни! Не прозвуча ангелска тръба, нито пък се разнесе ангелска песен от небето! Нищо друго нямаше освен здрава зидария. Разнесе се вик и я накара да трепне. Тя се обърна, за да види накъде сочат останалите. В далечината, покрай широкия път, който водеше към града, тя съгледа блясък от доспехи и оръжия, веещи се разноцветни знамена. Авангардът на Божията армия! Юг изкрещя победоносно. Несъмнено братството от „Дверите на Храма“ беше начело. Армията започваше обсадата на Йерусалим.
Франките разположиха лагера си пред Свещения град на 7 юни, в 1099 лето от рождението на нашия Спасител. Танкред и братството на Храма незабавно претърсиха околните хълмове, докато другите водачи решаваха какво да предприемат. Ожесточените спорове се проточиха с дни. Юг и Годфроа предаваха споровете на своите последователи. Елеонор, придружена от Теодор и група въоръжени ездачи, огледа отвън Свещения град, в който — по всичко личеше — продължаваше да цари спокойствие, но всички бяха нащрек. Йерусалимският управител, египтянинът Ифтикар, командваше гарнизон от турци и сарацини, наброяващ двайсет хиляди души. Разполагаше и с отряд елитни египетски бойци и почти пет хиляди души от най-добрата египетска конница. Градът, както научиха франките от някои шпиони, беше добре снабден с храна и имаше достатъчно подземни водохранилища и водоизточници. Франките нямаха такъв късмет. Ифтикар беше опожарил земята около Йерусалим, заграбил или избил добитъка и опразнил житниците. Нещо по-лошо — той беше отровил или разрушил всички кладенци, водохранилища и потоци извън стените на града. В средата на лятото пустото поле наоколо вече беше изпепелено от слънцето. Единственият източник на годна за пиене вода се оказваше езерото Силоам на юг от града, близо до входа към долината Кедрон в подножието на планината Сион. Езерцето Силоам се пълнеше за три дни и попадаше в обсега на умелите стрелци от защитната стена.
Още по време на обиколката с кон около градските стени Елеонор бе обзета от дълбоко отчаяние. Слънцето беше неумолимо, по протежението на защитната стена се виждаха просветването на доспехите и блестящите железни купи на катапултите и балистите. Черен дим се виеше от безброй гърнета и котли, а острата воня на сяра, вар и врял катран се носеше, примесена с прах, по вятъра. Портите и страничните врати бяха зазидани с тухли, назъбените стени бяха подсилени. Йерусалим не беше никакъв небесен град, а могъща, мрачна крепост, готова за отбрана.
Описанието на Юг, както записа после Елеонор в хрониката си, изобщо не я успокои. Щом разпънаха шатрите си, братството на Храма се събра откъм северната част на града. Насядаха под опнато платнище с лице пред плоча от пясъчник. На плочата с парче въглен Юг начерта грубо плана на градските защитни съоръжения.
— Стените — отметна той качулката си, — са дълги към три мили, петдесет стъпки високи и на места до девет стъпки дебели — усмири с жест виковете и възклицанията им. — Представете си Йерусалим като неправилен четириъгълник с диагонал почти миля от запад на изток и горе-долу пак толкова от север на юг.
Постави знак на пясъчника.
— Лагерът ни е тук, откъм северозападната част. Можем да нападнем града само от запад или от север. Източната страна е защитена от дълбока клисура или тясна долина, наречена Йосафат — Юг поклати глава. — Нападение от тази страна е невъзможно. Единствената порта, малката второстепенна врата „Йосафат“ в североизточната част на стената е изцяло зазидана. Откъм югоизточната част на града се простира долината Кедрон. От югозападната е планината Сион. По-нататък е долината Хинон.
— Трябва да разберете — скочи на крака Годфроа и посочи към грубата рисунка, — че стените на Йерусалим са защитени от изток, юг и югозапад от хълмове, които се спускат стръмно към трите долини: Кедрон, Йосафат и Хинон. Равни подстъпи за нападение има само от север и северозапад. Но там градските стени са подсилени допълнително от външна стена и дълбок сух ров. Стените откъм откритата част на града имат пет порти, от Портата на Ирод най-северно в западната стена до Портата на Сион в най-южната. Всеки от тези пет входа — портата на Ирод, на свети Стефан, Новата порта, Портата към Яфа65 и тази на Сион — е защитен от двойка високи кули. Две укрепени цитадели осигуряват допълнителна защита: в северозападния ъгъл е Четириъгълната кула и по-нататък, при западната стена, е кулата на Давид — гласът на Годфроа се усили. — Кулите са със здрави зидове, от големи камъни, споени с хоросан и олово. Годфроа дьо Буйон, Робер Нормански, Робер Фландърски и Танкред ще водят обсадата от Портата на свети Стефан до Четириъгълната кула. Граф Реймон ще разположи лагера си срещу Кулата на Давид, макар да се твърди, че скоро ще се премести към Сионската порта.
— Също като при Антиохия! — извиси се глас. — Не можем да обсадим всички порти на града, а къде са ни бойните машини? Не разполагаме и с дървета!
— А и накъде да тръгнем? — попита Белтран и скочи на крака. — На север, юг, изток или запад?
Въпросът му предизвика бурни смехове.
— Ще чакаме! — извика в отговор Юг. — Ако тези стени бъдат пробити, нашето братство има за цел да стигне до едно-единствено място: Куполът на скалата. Никъде другаде…
Думите му бяха заглушени от изсвирването на рогове и фанфари, мъже тичаха и крещяха. Елеонор с мъка се изправи на крака. Покрит с прах вестител, размахал грубо скован кръст, знак за неговата служба, дойде тичешком.
— Утре нападаме — обяви той.
— Глупости! — ядно му отвърна Юг. — Няма…
— Нашите водачи — едва си поемаше дъх мъжът, — са отишли на коне, за да огледат града откъм Маслинената планина. Един обитаващ пещера отшелник излязъл да ги посрещне. Пророкувал, че ако нападнем утре призори и се бием до девет часа, то победата ще е наша.
Юг и Годфроа се опитаха да овладеят въодушевлението на своите последователи, като посочиха, че водачите им просто искат да проверят здравината градските укрепления. Белтран се съгласи с тях и пак заповтаря на висок глас, че им липсвали стълби, катапулти, стенобойни машини и обсадни кули.
— Трябва ни само една стълба — останал без дъх, рече пратеникът. — Deus providebit — Бог ще ни я осигури.
Останалата част от деня и нощта след него бяха прекарани в търсене на дървен материал. Танкред твърдеше, че по чудо открил такъв в близка пещера, макар всички да знаеха, че го бе връхлетял мъчителен пристъп на дизентерия и бе тичал до пещерата, за да се облекчи. Както и да беше открит източникът, на дърводелците им се отвори работа и те се заеха с нея на оскъдната светлина на свещите и фенерите, за да направят стълби от палмови стволове, мека топола, тамарикс и криви маслинови дръвчета. Призори хората на Танкред бяха готови, струпаха се направо пред Новата порта и Портата на свети Стефан. Юг и Годфроа решиха да не въвличат в това начинание братството на Храма, затова стояха на билото на един хълм и гледаха развоя на атаката.
