пред съдията.
— Надявам се, съдът няма да приеме за нередно, ако главният обвинител на божествения фараон попита съдията каква присъда или наказание ще наложи, в случай че процесът приключи с присъда в полза на повдигнатите обвинения.
— Нали не се опитваш да ми кажеш, че ще настояваш да бъде отнет животът на този човек? Съдът няма да го допусне. Може би понижение в чин или пък глоба, но не и смърт…
— Заточение! — рязко отвърна Сетос. — Да бъде затворен в някои оазис на запад в Червените земи! Не забравяй, че и аз изпълнявам заповеди — допълни той за пояснение. — Царският съвет настоява за смъртна присъда. Успях да посмекча гневното им усърдие.
— Ще видим.
Амеротке се изправи и въпреки че осъзнаваше липсата на любезност в моментното си поведение, обърна гръб на Сетос и влезе в малкия страничен параклис при Залата на двете истини. Там той протегна ръка и докосна големия анкет11, нарисуван досами входа като символ на истината и живота. На стената до него бе изобразен фараонът Тутмос I в момент, когато сразява враговете на Египет: как бойният кривак в издигнатата му ръка се спуска над пленник от земите на Куш. Художникът бе уловил съвсем точно чертите на фараона — слабото решително лице и свъсените вежди на Тутмос. Амеротке се поклони. Дали Ка на фараона вече е посетила този храм? А той следи ли заседанията на съда?
Съдията затвори вратата, обръщайки хитроумната ключалка така, че дървеното езиче да захапе и да я държи затворена. Свали от себе си гръдното украшение и всички служебни отличителни символи. Постави ги в специално ковчеже, облицовано със седеф. После коленичи, пред статуята, както правеше винаги.
Нещо бе объркано от самото начало. Не можеше да кори Сетос, защото в качеството си на Очи и уши на фараона той просто изпълняваше чужди заповеди, но имаше и нещо друго — някакво непреодолимо противоречие: ако фараонът е бил ухапан от усойница на борда на „Слава на Ра“, неминуемо е щял веднага да изпадне в предсмъртни конвулсии и в никакъв случай нямаше да стигне жив до храма на Амон Ра. Тогава защо към Менелото бяха предявени такива обвинения? Нима искаха да направят от него изкупителна жертва? Или се готвеше нещо друго? Още по-тъмно и тайно? Ако божественият фараон не е бил ухапан при слизането му от царския платноход, тогава кога? Какво се бе случило? Амеротке се върна към плъзналите слухове за осквернената гробница на фараона — върху незавършеното още свято място ясно се четяха проклятия и заклинания, намацани с човешка кръв? А и онези гълъби, дето се строполиха от небето с кървящи тела… Случайно ли бе всичко това? Стечение на обстоятелствата? Оскверняването на царския гроб бе сериозно провинение. И то когато фараонът се завръща като победител от боевете по протежение на делтата. Не може просто така в Града на мъртвите отвъд Нил банда отявлени богохулници безнаказано да творят ужасяващите си престъпления. Но на кого му е притрябвало да избива гвардейската стража и да поругава недовършената гробница? И защо? Да обереш гроб, е по-разбираемо, но да го оскверниш със заклинания — такова нещо не се бе случвало!
Амеротке въртеше пръстена на ръката си. Защо божественият фараон бе прокълнат? Трябваше ли да приеме оскверняването като издадена смъртна присъда? В такъв случай смъртта му бе като изпълнение на тази присъда и излизаше, че не става дума за небрежност или липса на компетентност, а за същинско убийство. И защо оскверняването на гробницата не бе споменато по време на процеса? Да, утре той ще постави този въпрос, но трябва да внимава: в никакъв случай не бива да го обсъжда с когото и да е, защото и най-незначителният намек, че фараонът е бил цел на съзаклятие за убийството, ще хвърли Тива в силен смут. И ако не успее да докаже твърдението си, със сигурност ще го обезглавят.
Амеротке склони глава към стената, поемайки с удоволствие идващия от нея хлад. В този момент на вратата се почука. Съдията не помръдна — искаше му се да се прибере пешком вкъщи и да прекара спокойно вечерта. Да върне спокойно мислите си към чутото и видяното през днешния ден. Да не пришпорва решаването на казуса. Всъщност кой ли толкова бързаше да осъди Менелото? Наследникът на Тутмос? Не, той бе едва дете. Може би Хатусу — съпругата на фараона? Или везирът Рахимере? А защо не главнокомандващият генерал Омендап, който не чак толкова тайно завиждаше на Менелото? Или Байлет, този лукав главен писар в Дома на среброто, царската хазна?
Амеротке си спомни как веднъж се бе заиграл по острите скали от пясъчник над Тива и се бе озовал в някаква дълга и тъмна пещера. Сега усещането му бе същото.
Четвърта глава
Почукването стана по-настойчиво. Амеротке се изправи и отключи вратата. Асурал веднага се вмъкна — лицето му беше като посипано с пепел, а очите, обичайно присвити от някакво вътрешно доволство, сега се въртяха неспокойно. Той свали шлема си и опипа поясния ремък, след което пръстите му заиграха по дръжката на меча, оформена като глава на чакал.
— Амеротке — пошепна той, сякаш стаята бе пълна с външни хора, сочейки назад с пръст над рамото си: — Даваш ли си сметка, какво бе казано там?
— Да, драги Асурал, изслушах внимателно свидетелските показания.
— Господарю мой, не се подигравай с мен — обърса потта от главата си началникът на храмовата полиция. — Умът ми не реже като твоя. Аз съм само войник, но прям и честен.
— Винаги се пазя от хора, които сами се определят като прями и честни — отвърна Амеротке. — Асурал, ти си лукав хитряга и макар че си тежък на тяло, на ум си доста плитичък. Лисица си ти, приятелю. Но си добър като полицай. И неподкупен. И затова те харесвам и уважавам… — Асурал въздъхна и раменете му поувиснаха.
Съдията продължи:
— Затова не се вмъквай тук да ме тревожиш допълнително. Добре знам какво бе изречено там. И вярвам, че божественият фараон е умрял от ухапването на онази усойница толкова, колкото и ти. Как и защо е бил убит, остава загадка. Трябва да преценя докъде се простират прерогативите на моя съд и откъде започват запретените ходове на дворцовата клика в лицето на царския съвет.
— Остава отворен и въпросът с обирите на гробници — отпочна Асурал, като се чешеше зад едното ухо. — Току-що получихме сведение за поредната кражба. Този път е била поругана могилата на покойната съпруга на генерал от войската на хетите. От семейството отишли в гробницата на поклонение. Вратата се оказала непокътната, нямало следи от взлом, но амулетите, огърлиците и малките сребърни чаши, оставени в портика, липсвали. Роднините са решили да подадат официално оплакване в Дома на милион години…
— Напомни ми за една приказка, която съм решил да разкажа довечера на децата си — бе отговорът на Амеротке. Асурал въздъхна и погледна на другата страна. — Обещавам ти — продължи с вече благ тон Амеротке, — че като привършим сегашния случай, ще разгледаме и нещата с грабителите на гробници. А какво ще кажеш за свидетелските показания срещу Менелото?
— Както сам отбеляза, капитанът си връща едно към едно на всеки довод, представен от Очите и ушите на фараона. Прилича ми на патова ситуация от игра на дама.
— Ами свидетелите? — попита Амеротке. — Какво ще кажеш за Пией.
— Противен ми е. Обитава сенчестите територии между деня и нощта — заклати насам-натам глава Асурал очевидно като знак на неодобрение. — Другарува само с уличници и проститутки. Освен това е и любител на дупенцата на малки момчета. Или, казано с две думи: той е човек, свикнал да пие от много и различни чаши, едни от тях са чисти, но другите — мръсни.
— А като лекар добър ли е?
— Той е доста богат и не мисля, че би излъгал за пари — леко се усмихна Асурал. — Страхлив е и не ми се вярва да е излъгал под клетва. Едва ли би искал да прекара остатъка от живота си като каторжник в Синайските златни мини.
— А Лабда?
— Той обитава една пещера навътре в Долината на царете. Грижи се за малък параклис в чест на
