Басейнът бе облицован със зелени плочки, а изпълващата го вода, идваща от извор, танцуваше с отблясъците на слънчевата светлина. Той пое дълбоко въздух и затвори очи. Вдъхна дълбоко чистия въздух, протегна едната си ръка към жреца и пое няколкото зърна самородна сода, които мъжът му подаде. Чак тогава се приведе, отпусна се и заплува бавно, оставяйки цялото си тяло потопено във водата. После отвори очи, като не спираше да се наслаждава на хладната вода, която отми нечистотата, изостри сетивата и мисълта му и възстанови онова усещане за равновесие и хармония, така необходими му за трудния и опасен казус, който го очакваше. После се обърна и заплува умело като риба към стъпалата на басейна. Излезе от водата и леко отърси тялото си. Взе широките ивици от ленено платно от ръцете на жреца и се избърса. След като се облече, Амеротке отпи от малка чаша вино, примесено с мирта, и влезе в Червения параклис.
Мястото бе тъмно; огряваше го единствено светлината от алабастрови вази поставени на лавици по стените. Още с влизането му към него затътри нозе възрастен жрец с кадилница в протегнатите си ръце. Издигащият се от нея дим бе гъст и силно ароматен. Старецът поведе Амеротке към олтара и двамата спряха пред наоса. Съдията вдигна поглед към изработената от злато и сребро статуя на Маат и легна с лице към земята пред нея. Сведе глава доземи, после приседна на петите си.
— Ти, Амеротке, следваш ли пътя на истината? — започна с ритуалния въпрос възрастният жрец.
— Положил съм клетва за това. Следвам пътя на справедливостта и истината.
— Чия справедливост?
— На божествения фараон.
— Живот, здраве и благоденствие! — гласът на стария жрец доловимо трепна. Амеротке долови колебанието му: кой всъщност е фараон сега? Момчето Тутмос III ли? Или Хатусу, опечалената съпруга на покойния фараон? Или всъщност цялата власт е в ръцете на везира Рахимере? — Ако следваш истината — продължи жрецът, — защо се пречистваш във водите целувани от ибиса?
— Станах свидетел на нечия смърт — отвърна Амеротке. — Тежко е на сърцето ми, а разумът ми е размътен.
— Молба за мъдрост ли искаш да отправиш? — попита жрецът. Амеротке не отговори; само се поклони в знак на почит. Когато излязоха, старецът го докосна по рамото и подхвана: — Вече чухме какво предстои днес в Залата на двете истини. Можеш да ми се довериш…
Върховният съдия го поведе надалеч от свещения водоем, където можеха да бъдат подслушани. Двамата се приютиха в сянката на едно тиково дърво.
— Тайя! — целуна го внимателно по челото Амеротке. — Ти си духовен отец. Постоянно коленичиш пред богинята в Червения параклис. Но това не ти пречи да въртиш всички слухове и клюки…
Жрецът го изгледа от долу на горе със старчески овлажнените си очи:
— Амеротке, ти си чедо на двореца. Воин с не лошо име. Още и съдия с внушаваща страх репутация. Имаш красива жена и двама невръстни синове. Но никога нямаш покой, прав ли съм? Вярваш ли наистина в боговете? Вярно ли е онова, което стигна и до мен? Приказките от пазара и слуховете от храма, а?
Амеротке погледна встрани.
— Вярвам в божествения фараон — отговори бавно. — Защото е въплъщение на Амон Ра, а Маат е негова дъщеря, тя е неговата истина и справедливост…
— Добър отговор за човек, който е посещавал Дома на живота — отбеляза Тайя. — Но ти, Амеротке, живееш ли в истина? Или продължават да те мъчат кошмарите, че съпругата ти не те обича? Че някога е споделила ложето си с капитана от гвардията, който днес ще се изправи в съда пред твоя милост? — после жрецът се приближи, обърса капчица пот от гънката на горната си устна и занарежда тихо: — Над нас са надвиснали облаци. Ръката на Амон Ра все още закриля Тива, но божественият фараон е мъртъв и скоро следата, оставена от него, ще бъде покрита с пясък. Иде времето на меча! А след него, Амеротке, ще ни връхлети сезонът на хиената! Внимавай къде стъпваш!
Трета глава
Роговете ехтяха, раздирайки тишината във вътрешния двор на храма. Амеротке зае мястото си в украсения с лазуритови инкрустации стол, чиято облегалка бе обкована със злато, а краката — изрязани във формата на клекнали лъвове. Пред съдията лежаха отворени томовете с писани закони на фараона. Вдясно писарите бяха сложили малко изображение на богинята Маат. Протяжният вой на роговете стихна.
Амеротке погледна за миг към Сетос, разположен върху тапициран с черна кожа стол. Очите и ушите на фараона приличаше на акула, която напрегнато и неотстъпно следи жертвата си, готова да я захапе. Погледът на съдията спря върху писарите, изведнъж забравили умората, в пълна готовност за действие. Пренхое пресрещна погледа му, но Амеротке не показа с нищо, че забелязва леката усмивка на родственика си. В другия край на залата Асурал и подчинените му от храмовата полиция се бяха заели да въвеждат ред сред групата на свидетелите. Роговете се обадиха за втори път и неколцина офицери от царската гвардия въведоха в Залата на двете истини Менелото, доскоро техен началник.
Току-що влезлият воин бе висок и строен, с леко наперена походка. Слабо извитият нос придаваше на лицето му надменно изражение. Менелото гледаше право пред себе си и само откъслечното облизване на горната устна бе знак за вътрешното му напрежение. Когато се изравни със Сетос, воинът спря, наклони се и приседна с кръстосани крака, поставяйки ръце върху леко вдигнатите си колене. Очите му не се отделяха от Амеротке. Съдията също не отклони поглед от него, като внимателно търсеше по лицето му сянка на забавление или язвителен присмех.
— Ваше благородие, върховни съдия на храма!
Амеротке едва не подскочи от резкия глас на Сетос, като заигра с пръстените по ръцете си, за да прикрие внезапния си смут.
— Слушам ви внимателно — успя да отговори спокойно съдията.
— Представеното на вашето внимание дело — продължи Сетос, обръщайки се леко в посока на Менелото — е заведено по заръка на Дома на милион години и е във връзка със смъртта на нашия любим фараон Негово величество Тутмос II, обичния син на Амон Ра, въплъщение на Хор и цар на Двете земи, вече стигнал до далечния хоризонт… — тук Амеротке и писарите приведоха глава и замърмориха тихо кратка молитва в памет на фараона. — Амон Ра ни дарява с живот! — отново продължи Сетос. — И когато той призове някой от синовете си, това става по силата на неговата воля. Всички сме в ръцете на боговете, но и боговете се намират в нашите ръце…
Амеротке примигна възхитен: как майсторски Главният обвинител Сетос извъртя нещата така, че да обезоръжи главния аргумент на защитата — че смъртта на фараона е дошла по божествена повеля!
Очите и ушите на фараона продължи:
— Да, защото всеки от нас е натоварен с грижи и задължения към обичния син на Амон Ра. И капитан Менелото е трябвало да бди над сигурността му, да се грижи добросъвестно за безопасността на личния му кораб „Слава на Ра“!
— Събрали сме се тук — намеси се Амеротке, като извиси глас — да установим истината, защото смъртта на Тутмос II е тежък удар по царството на Двете земи. Скръбните вопли отекват от делтата чак до Черните земи отвъд Първия праг. Моля, изложете конкретно вашите доказателства за престъпната небрежност на Менелото!
Сетос потри ръце и се загледа в тавана:
— Ето фактите — обяви обвинителят. — Царският кораб „Слава на Ра“ спира на кея в Тива. Божественият фараон слиза от поставения там трон. Напуска каютата си и се качва на паланкина, с който е пренесен през града. Мнозина от присъстващите, ощастливени да зърнат божественият му лик, забелязват, че фараонът не изглежда добре: силно уморен е и явно обезпокоен от състоянието на държавните дела. А в действителност, когато божественият крак е стъпил на пода в „Слава на Ра“, в него е забила зъбите си отровна змия. Когато фараонът пристига в храма на Амон Ра, отровата вече е овладяла тялото му. Той припада и умира.
— Къде е бил привързван на кея платноходът, преди да стигне до Тива? — запита Амеротке.
