— Само когато фараонът е посетил пирамидата на Хеопс в Сакара. В останалите случаи просто е бивал закотвян в талвега.
Амеротке насочи цялото си внимание към Менелото:
— Служил ли си като капитан в гвардията на божествения фараон?
— Разбира се.
— И сигурността на „Слава на Ра“ е била твое задължение, така ли?
— Да.
— Претърси ли каютата на фараона за аспиди и скорпиони?
— Да, както за човешки, така и за онези, истинските, които пълзят по земята! — не закъсня ядният отговор.
Един от писарите се изкикоти и Амеротке мигом го закова с поглед.
— Менелото, осъзнаваш ли сериозността на обвиненията, които са предявени срещу теб?
— Да, ваше благородие — неохотно бе изречено обръщението. — Освен това познавам опасността да се озовеш срещу добре въоръжен враг. Не съм проявявал небрежност. Не съм виновен за никакво престъпление. Царският платноход бе претърсван от носа до кърмата както при Сакара, така и след всяко от другите хвърляния на котвата. Нито веднъж не бе намерена отровна змия!
— В такъв случай, ваше благородие — намеси се Сетос, — нека капитанът от гвардията да ни каже какво е било установено след кончината на обичния ни фараон?
— Кажи му го ти! — отсече Менелото. — Изглежда, че знаеш всичко!
— Ваше благородие — обърна се Сетос към Амеротке, — призовавам нашия пръв свидетел.
Процесът продължи своя ход. И двете страни поискаха да бъдат изслушани свидетелите им. Защитниците на Менелото се заклеха, че той е верен и добросъвестен служител и воин, че е претърсил най-внимателно каютата на царския платноход, че винаги се е грижел за безопасността на фараона. Обвинителят Сетос запази спокойствие и призова други свидетели, които заявиха, че капитанът не го е сторил. И всички те един подир друг положиха клетва пред Маат, че казват истината. Несигурността на Амеротке нарастваше едновременно с броя на свидетелите. Нещо определено не се връзваше. Той безусловно вярваше, че Менелото е изпълнил най-добросъвестно задълженията си. Гвардейците, които бяха претърсили кораба, бяха обаче открили усойница с назъбени като щит люспи по кожата на главата под подиума за трона. Отровната змия била убита, а мумифицираното й тяло бе представено в съда.
— Ваше благородие? — Амеротке вдигна глава. Сетос го гледаше със странно изражение. — Какво има? Нима показанията на свидетелите са объркващи?
Амеротке прихвана с пръсти брадичката си, за да прикрие леката си усмивка. После погледна към двора, където слънчевата светлина отслабваше; бе излязъл лек бриз.
— Наистина съм объркан, уважаеми Сетос — отговори той бавно. И тутакси зърна първата промяна в израза по лицето на Менелото. Надежда ли бе това? Или изненада? Нима Менелото наистина вярваше, че Амеротке би си послужил със свещения знаков печат на съда, за да разчиства лични сметки? — Объркан съм, защото — предпазливо продължи той — свидетелите на капитана се кълнат, че той е не само истински професионалист, но и съзнателен офицер и че е претърсил царския кораб от носа до кърмата преди отплаването от Сакара. Но, от друга страна, почитаемият Сетос и неговите надеждни свидетели твърдият, че са претърсили „Слава на Ра“ в присъствието на неговия капитан и са открили и убили голяма отровна змия. Но как можем да бъдем сигурни, че въпросната змия е причинила смъртта на фараона?
Сетос му хвърли хладен поглед и рече:
— Царската каюта е била направена от най-скъпо платно, опънато на стълбове и повдигнато в предната част, за да се открива гледка пред взора на божествения фараон. Тронът и табуретката за краката са били качени на кух подиум, където очевидно се е била скрила змията. Фараонът сигурно е бил застанал до подиума, готов да се прехвърли в паланкина, но когато царският платноход е допрял о кея, разтърсването вероятно е разбунило змията, тя е забила зъбите си, след което се е скрила обратно на тъмно в подиума, където е била и намерена.
— Тогава защо фараонът не е припаднал веднага?
Сетос се поклони с думите:
— Следващият свидетел ще отстрани объркването ви: Пией е лекар в царския дом.
Амеротке кимна:
— Познавам Пией и съм сигурен, че е отличен експерт.
Лекарят пристъпи напред. Съдията отлично знаеше, че известният дребен мургав мъж се слави като любител на клюки и като страстен колекционер на дребни луксозни вещи. За състоянието му говореха десетките пръстени по ръцете му и масивните огърлици около врата му. Пией се поклони, измърмори клетвата и приседна отдясно на Амеротке, без да бърза.
— Знаете ли защо сте призован тук? — попита го съдията.
— Лично полагах грижи за здравето на божествения фараон — отговори Пией с рязък гърлен глас.
Въпреки богатството и образованието си лекарят никога не забравяше за скромния си провинциален произход. Той се огледа наоколо, обръщайки нагоре ръкавите на ленената си дреха, сякаш отправяше предизвикателство към всеки, дръзнал да му се присмее или да го подиграе.
— В деня, когато божественият пое във вечното си пътуване — зададе следващ въпрос Амеротке, — повикаха ли ви в храма на Амон Ра?
— Отидох там непосредствено след залез, както повелява ритуалът.
— И се заловихте с подготовката на фараона за неговия път към хоризонта, така ли?
— Точно така. А също потърсих и причината за смъртта му.
— Защо? — прекъсна го Амеротке.
Пией рязко се дръпна назад с разширени от изненада очи.
— Фараонът имаше припадъци. Страдаше от божествената болест: беше епилептик — почти запелтечи Пией. — Прецених възможността да е в припадък и да се намира в едно от състоянията на дълбок сън, съпътстващи тази болест.
— Но случаят бе различен, нали? — запита Амеротке.
Пией поклати глава:
— Душата на фараона бе поела своя път. Пулсът, живота не се долавяше нито на врата, нито при китките. Не можех да си обясня причината за внезапната му смърт — добави той. — Тогава свалих сандалите на фараона и точно там, малко над петата на единия му крак, видях следата от ухапване на змия. Реше тъмноморава, защото зъбите са били забити много дълбоко.
— На кой крак? — запита Амеротке.
— Левия.
Амеротке опря едната си ръка на страничната облегалка на стола:
— Фатално ли е такова ухапване?
— Разбира се. Отровата на щитомордната усойница е изключително силна.
— Кажете ми тогава защо фараонът не се е оплакал, когато е бил ухапан при напускането на царския кораб?
Пией заклати глава напред-назад и навярно щеше да размаха укоризнено пръст към върховния съдия като към учените глави в Дома на живота, ако не знаеше къде се намира:
— Ваше благородие, не бива да забравяте за две неща. Първото е, че любимият ни фараон е щял да влезе след малко в града. Той бе храбър воин и ако е усетил някакво неразположение, длъжен е бил да го скрие. И второ, ухапването може да не е било много болезнено. В много случаи мъже, ухапани от змия, са продължавали пътя или заниманията си, докато отровата е препускала към сърцето им.
— А колко време продължава това „препускане“?
Пией само примигна.
— Ами зависи… — заекна той.
— От какво?
— Може да бъде различно при едни в сравнение с други — избърса потта от лицето си лекарят. — В съответствие е телосложението и с физиката… Не бива да забравяме, че фараонът е бил почти неподвижен до пристигането при храма. А отровата действа толкова по-бързо, колкото повече се движи човекът, в когото е попаднала.
