Още отначало бе подготвено и разчетено във времето всичко необходимо. Ай бе планирал гигантското дело години наред и сега доказа гениалността си на най-висш администратор. Градът бе създаден най- напред в сърцата и умовете на Ехнатон, Ай и Нефертити, а после — пренесен в детайли върху безброй папирусови свитъци, пазени на тайно място. Ехнатон осъществяваше мечтата си за цял град на Атон, отмъщавайки грозно на тиванските големци — аристократи, управленци и жреци, които дълги години го бяха пренебрегвали и открито му се бяха подигравали.
В самото начало противниците на Ехнатон опитаха да се възползват от положението, но влиянието на Собек се засили още повече, когато перспективата за работа в растящия нов град опразни бедняшките квартали в окрайнините на Тива и на Некропола. Десетки хиляди люде събираха във вързопи нищожната си покъщнина и поемаха на Север, за да започнат нов живот, настанявайки се на западния бряг на Нил. В плановете бе отбелязано специалното място за царското семейство, за другите видни личности и за писарите. Защитата на строежите бе подсигурена от ескадроните от бойни колесници на Египет. Транспортните операции протичаха гладко, тъй като бе сезонът на пълноводието на Нил, а пустинните райони по двата бряга на реката, оставени съзнателно на дългогодишно спокойствие, гъмжаха от дивеч за ловуване. Същевременно бе наредено на големите складове и хранилища за зърно в съседните градове да отворят широко вратите си и към този огромен склад, който продължаваше да расте по средата на пътя между Мемфис и Тива, потече безкраен поток от храни. Нищо чудно, че Ай не само бе проявявал интерес, но и бе истински загрижен за хода и резултатите от прибирането на реколтата през последните няколко години. Сега той жънеше плодовете на упоритата си работа.
Длъжен съм да призная, че в греховния ми живот съм бил свидетел на немалко обрати и изненади, ала да видя как пред очите ми насред пустинята изниква цял град с дворци, храмове, къщи, градини, паркове, езера и басейни, бе наистина изумително преживяване. Всичко стана толкова бързо, че почти ми приличаше на изгряването на слънцето и издигането му по небосклона, за да залее земята с цветове и вълнуващ живот. Какъв град! Всички богатства и възможности на една обширна империя бяха впрегнати в изграждането му. Внушителният, така наречен Прозорец на появата бе нещо като лъскава сергия и място, където Ехнатон и Нефертити се срещаха със заслужилите тяхното благоволение. Следваше Северният дворец със своите вътрешни и външни дворове, блестящи басейни, колонади, открити олтари, пълни с цветя градини и ред след ред избуяли лозници. Красивата Зелена зала бе опасана с ред високи прозорци с изглед към великолепната градина. Другите й три стени бяха тъмносини, възпроизвеждайки красотата на Нил. Зелените полета в горната и долната страна изобразяваха плодородните брегове на голямата река, гъмжащи от всякакви екзотични птици, обитаващи поречието. Подът и таванът бяха чисто бели, а оформлението им създаваше илюзията, че помещението е продължение на градината, а градината — продължение на залата.
Другите зали и стаи в двореца бяха украсени с различни мотиви. В Речната зала гнездяха сини рибарчета в лотосови и папирусови гъсталаци. В Залата на лозята бяха изрисувани лози с пурпурни гроздове от фаянс, чиито зърна изглеждаха така сочни и сладки, че човек неволно се изкушаваше и протягаше ръка да ги откъсне. В средата на този, както и на останалите дворци, се намираше тронната зала, чиито величествени колони грееха пищно с всички цветове. А в противоположния край бяха издигнати троновете на Ехнатон и Нефертити, инкрустирани със злато и драгоценни камъни, а над тях се спускаше красиво скулптиран каменен балдахин.
Храмовете на Атон и Вечният палат се набиваха в очи с белотата на варовиковия камък, стъпил върху фундамент от розов гранит. До тях се стигаше през редици от високи пилони; налагаше се да се прекосяват широки вътрешни дворове и да се изкачват дълги редици от стъпала, за да се стигне до отворените към небето олтари, разположени така, че да улавят слънчевите лъчи. Около светилищата се намираха складовете, препълнени от внушителните налози и вземанията, които се стичаха към храмовете от всички кейове по дължината на Нил. Тези сгради разполагаха със свой извор, кладенец и градини. Към дворците имаше сенчести павилиони, градински параклиси с хладни стаи и алеи с декорирани колонади.
Частните домове на знатните граждани, разположени на север и на юг от града, бяха от кирпич, с плоски покриви, а колоните, портиците, стъпалата и колонадите им придаваха представителност; всички бяха боядисани с ярки цветове. Вътрешните стени бяха облени със светлина, за да се виждат по-добре сцените с ловна, земеделска или речна тематика. Беше почти задължително в централната зала да бъдат изобразени Ехнатон, царицата и децата им, благославяни от лъчите на Атон. Призивът на Ехнатон към строители, архитекти и занаятчии беше: „Да се живее в истина.“ С това искаше да каже, че изкуството трябва да отразява живота възможно най-пълно и че същината на целия живот е славата на Атон. Знатните люде изгаряха от желание да потвърдят съгласието си с тази максима. Жилищата им се превърнаха в малки дворци с тежки драпирани завеси, които покриваха прозорците, изисканата мебелировка, леглата от абанос и слонова кост и кошниците с цветя, а всяка от тях носеше знака на Слънчевия диск — символа на истинския и единствен син на Атон, наричан Ехнатон.
Градът се състоеше от три дяла — северните предградия, централната част с Големия дворец и представителното обиталище на Атон и южните окрайнини с вилите и луксозните домове на знатните. На североизток от града бяха къщите на работниците, а останалите прииждащи трябваше да се погрижат сами за подслон на западния бряг на Нил. Улиците бяха означени с ясно изписани имена, а през целия град минаваше Главният царски път. В центъра се намираше административното сърце на града на Ехнатон с Дома на писарите, Дома на приемането и Дома на тайните с полицейски участък с килии за задържаните. Там изпълнявах служебните си задължения. Джарка стана мой заместник. Не приехме никого от Тива, а само нови наемници — азиатци и нубийци, които патрулираха по улиците. Хоремхеб и Рамзес отговаряха за сигурността на подстъпите и по суша, и по вода: през нощта по стръмните скални грамади на изток светеха лагерните огньове на войниците им.
Често са ме питали как се живееше в Града на Атон. В началото беше спокойно: имаше безброй незначителни инциденти и всекидневни вълнения. Тива и цял Египет бяха смаяни от бързината и внезапния прелом, дошъл с делото на Ехнатон. Такова беше положението не само в цял Египет, но и в Двореца на Атон. Първоначално всички бяхме като деца в прекрасна градина, обляна от слънце, в която не липсваха нито вкусна храна и утоляващи жаждата напитки, нито музика, развлечения и забавления. Ала бяхме като в градина, в която винаги е ден — нощта все не идва, не полъхва и най-лекият бриз, който да охлади потта ни, не ни позволяват да се приберем у дома, трябва непрестанно да слушаме музиката и да й се радваме. А слънцето грее все по-силно. На гостите им прилошава от обилната храна. Ушите ни кънтят от много музика и копнеем за тъмнината на нощта и за идващите с нея хлад и покой.
Атон! Отпърво всичко бе събрано в тази единствена точка; имаше само леки промени в ритъма. Ехнатон, придружаван от Нефертити, ни събира в Царския кръг, за да ни изнася лекции за новата религия, за задълженията към него и към Атон, както и за безусловната необходимост да приемем тази религия с всичките й изисквания. Хюйи кротичко мърмори как би искал да отиде и да се моли на Атон където и да е, но само по-далеч. Темата е несменяема: „Трябва да си благодарен на Ехнатон за това, че ти е разкрил светлината.“ Бяхме длъжни да му благодарим, да се прехласваме от способностите му, но най-вече да проумеем, че Атон ще чуе молбите ни, но само ако бъдат отправени чрез него и славната му царица.
Не липсваха и цяла сюрия блюдолизци — царедворци и службаши, които допълнително утежняваха положението. Освен от тях тази пасмина набъбваше и от придошлите от Ахмин хора. Един от тях бе Ахмосе — тлъст и раболепен, който бързо се сдоби с много титли — Предан царски писар, Носител на ветрилото отдясно на царя, Иконом в дома на Ехнатон и Надзорник на Съда на справедливостта. Имаше каменно сърце и невероятен нюх как по-бързо да се издигне в йерархията. За голямо мое разочарование Туту от Дома на тайните му стана пръв приятел. Единствено Рахимосе, друг ахминец и протеже на Ай, можеше да му се опре по слагачество. Назначиха го за Главен писар по военните дела, за да противостои на растящата значимост на Хоремхеб във военната област. За разлика от блюдолизците аз, Хоремхеб, Рамзес, Пентжу, Хюйи и Мерире си останахме скептици — бързо ни омръзнаха постоянното детинско вълнение и възбудата, съпровождащи парадите и церемониите, приношенията и раздаването на награди. Хоремхеб и Рамзес се измъкваха в Червените земи под претекст за неотложни военни ангажименти. Хюйи обикаляше често различни посолства, но се връщаше все по-мрачен и унил от подхода на Ехнатон към външната политика на Египет.
— Тоя Ехнатон — изплака веднъж той — очаква всички да го боготворят като въплъщение на Атон, ала не поема отговорност за нито един сериозен държавен проблем. Мисли си, че митанийци и ханаанци,
