Възходът на Атон

Хоремхеб печеше пъдпъдъци, а останалите отпивахме от виното и бъбрехме за началото на дните в Кап. В качеството на стража този път с нас бе и Джарка: той вдигна тревогата. Завзирахме се през маранята и видяхме облак от прах.

— Колесници — прецени Хоремхеб.

— Не, само една е — извика Джарка и свали лъка.

Отдъхнахме си, когато в колесницата видяхме Майа с развени от вятъра пищни роби. До него имаше още някого — в кожен шлем, препасан меч и къса, набрана кожена пола. Когато наближиха, познах Собек. С рязък завой той успя да спре конете едва на метър-два от нас. Майа слезе, а Собек направо скочи от колесницата и тръгна към нас, сваляйки шлема си. Ухили се при вида на зяпналите го от изненада. Хоремхеб го разпозна първи, а Рамзес отсече сухо, поглеждайки ме с крайчеца на окото си:

— Мислех, че си умрял в Червените земи, макар и да имахме едно наум…

Собек взе меха с вода, който му предложих. Подаде го първо на Майа, след което намокри лицето и гърдите си, вдигна го и загълта жадно. Не се бе променил особено много: лицето му бе поотслабнало и се виждаха още няколко нови белега по гърдите и ръцете му. Майа застана до него с ослепителна усмивка.

— Е, и? — примигна Собек към слънцето. — Приятел ли съм, или враг? Ще ме държите ли на този пек, както постъпва Ехнатон с дошлите при него пратеници, или ще ме поканите на сянка с един от тези чудно ухаещи пъдпъдъци и чаша вино?

— Бих могъл да ти взема главата — подразни го Рамзес. — Все още има награда за нея.

— Не става, Рамзес. Би могъл да се опиташ, но след миг ще си мъртъв.

— Само се пошегувах — ухили се Рамзес.

— А аз — не. Е? Приятел или враг?

— Винаги приятел — мина напред Хоремхеб и му стисна ръката, последван от останалите.

— Маху, пак си се събрал със странна компания — рече ми тихо Собек, когато дойде моят ред. — Липсваше ми в Тива — и ме целуна по бузите.

— Реших, че ще е най-добре — започна Майа, когато накрая седнахме около огъня, поделяйки си месото и виното, — ако Собек… Ами ако го видим отново. Казах му за Мерире…

— Е, който е бил светец, ще си остане светец — бе коментарът на Собек.

Известно време прекарахме в спомени за Големия дом и за нощта, когато Хоремхеб загуби джуджето си. Собек ни напомни за Уени и предложи да пием за него.

— Нали знаеш, че бе убит? — погледна към мен Собек. — Маху, и двамата знаем, че Уени бе убит.

— И аз се усъмних — обади се Хюйи, — че такъв стар воин се е удавил в някаква си локва…

— Уби го Ехнатон — продължи спокойно Собек, — вероятно с благословията на майка си.

— Също както Хотеп се опита да очисти всинца ни — добавих аз.

— Какво? — изреваха всички в един глас.

Съобщих им за предишните си подозрения и за последното признание на Хотеп, а Хоремхеб и Рамзес потвърдиха някои части от моя разказ.

— Така, така, така — пресуши на един дъх чашата си Собек, грабна меха с вино и я напълни догоре.

— Собек, защо дойде? — попита Рамзес. — Обзалагам се, че не само за да видиш пак физиономиите ни?

Собек избягна прекия отговор. Започна да усуква, че се препитава като търговец и бил дошъл само заради настояванията на Майа, а накрая попита дали искаме чедата на Кап да бъдат отново заедно. Известно време продължи да парира въпросите ни, дразнейки ни с контравъпроси. Но когато се нахранихме, приседна по-удобно, отхапа резенче пъпеш и запита:

— Сигурни ли сте, че на всинца ви може да се вярва?

— Ако някой от нас беше издайник — отговори му Хоремхеб, — щеше да си го разбрал досега.

— В Тива цари голяма тревога — продължи Собек.

— Знаем — поде Хюйи, — и не само в Тива, а и в Мемфис, Абидос и Делтата, да не говорим за войната между съюзниците ни в Ханаан. Хетите струпват военни части по границата. Разбрали са, че Египет не защитава с предишната жар интересите си в Синай.

— Да, вълненията са неоспорими — потвърди Собек, — но има още нещо. Маху, чувал ли си за сехметите?

— О, да. Извършиха редица убийства в Тива. Професионалисти са, обикновено действат с нож или с отрова, но поразяват и от разстояние с лък и уреждат съмнителни нещастни случаи. И винаги оставят опознавателен знак: малък амулет на богинята Сехмет.

— Колко точно и изчерпателно! — ухили се Собек. — В Тива имам познати… Ами това са мъже и жени, които гледат да си нямат вземане-даване с хората на Маху — спря, докато стихна общият смях. — Ушите им са отворени за всички клюки и слухове. И сега, пак според тях, някой търси усилено сехметите. Очевидно — кимна ми той с усмивка — поръчката, която ще им възложат, няма да е на територията на Тива…

— Значи, ако вече са наети, предстои да извършат кървавото си дело в Града на Атон? — попитах.

— Умни ми Павиане! — ухили се Собек. — Да. Със сигурност са набелязали или някого от вас, или всинца ви, или пък някого от Царския кръг…

— Ами ако целта е да ударят право в сърцето на двора? — подхвърлих тихо. — Ако посегнат на фараона и Нефертити?

— Че кой би могъл да ги наеме? — попита Рамзес. — Кой може да им плати толкова много?

— Жреците на Амон — предположи Собек.

— А защо именно сехметите? — продължи Рамзес.

— Защото си ги бива — отвърнах на свой ред. — Те са толкова коварни, че жертвата им почти никога няма шанс…

— И още нещо — отпи от чашата си Собек. — Всички те имат вид на порядъчни и уважавани люде. Могат да пътуват нагоре и надолу по Нил като жреци, търговци или пратеници от други царства. С една дума, да са такива, каквито пожелаят.

— Значи си се загрижил за нас толкова много — подразни го Рамзес, — че си бил целия път дотук с единствената цел да ни предупредиш ли?

— Не. Снощи попаднах на стражи от предната линия.

— Където си завързал нови познанства ли?

— Съвсем вярно, Хоремхеб. На масата ми седнаха неколцина офицери от действащата армия. Как си представяш, че ще мога да дойда с колесница?

— Помислих си, че добрият ти приятел Майа… — гласът на Рамзес заглъхна под хладния твърд поглед на Собек.

— Ще ви кажа защо дойдох — намести се по-удобно той. — Майа ми разказа за малките ви излизания из пустинята. Трябва да сте по-внимателни — той се огледа. — На лов сте, а какво сте уловили? Няколко пъдпъдъка? На Ай положително му се струва съмнително. По цели дни из Червените земи само за да ядете печено месо? Или пък… За подготовка на предателство?

— Продължавай — вдигнах ръка, за да спра Рамзес.

— Дошли сте тук, за да споделите онова, което говори цял Египет. А някои са по-напред от вас и вече планират следващите си действия. Говорят за Ехнатон като за побъркания, Еретика — обърна се към Хоремхеб: — Офицерите в щаба и цялото военно командване. Добре го знаеш! Имало ли е смутове в Мемфиския гарнизон? — Хоремхеб сдъвка отговора. — Знам добре какво си приказвате — продължи Собек. — Всеки от вас държи да е в леглото си през нощта, питайки се какво следва на другия ден. Но задавали ли сте си въпроса какво наистина може да се случи? Питали ли сте се какво ще стане, ако Ехнатон умре? Той няма наследник: липсва престолонаследник. Мислите ли, че генералите и висшите жреци в Египет ще позволят глупотевината за Атон да продължи дори и ден? Рамзесе, не виждаш ли надигащата се буря? Рано или късно и Ехнатон ще потегли към Далечния хоризонт. Мнозина в Египет желаят той вече да е там и искат от боговете да ускорят заминаването му. Кажете ми — Собек почука по ръба на чашата си. — Никой не дръзва да вдигне ръка срещу свещената плът на фараона. Е, поне не открито и на показ пред всички. Той може и да се изживява като бог, но е смъртен! А колко време след смъртта му ще са живи онези, които сега го подкрепят и сядат на една маса с него?