грешка. Но ако е така, баща ти и майка ти също трябва да са от този град. Защо лъжеш сега?
Пиршеството приключи. Лицата на Махре и Некмет говореха издайнически за положението, в което се оказаха: за първи път някой ги изненада с вестта за действителната им самоличност.
— От Ахмин сте — повторих самодоволно. — Доколкото знам, сте роднини на Ай, доверения приятел и тъст на фараона. Тогава защо идвате тук така, сякаш не познавате никого? Защо се налага да омайвате Джарка? За да имате достъп до двореца ли? Та Ай може да го уреди само с едно кимване!
— Грешите — обърка се Махре. — Наистина грешите, не се познаваме с Ай. Виждали сме го само отдалеч. Аз…
— Лъжец! Не говориш с гласа на истината, защото тази истина ти е съвсем чужда.
— Маху! — предупредително се намеси Джарка.
— Лично наблюдавах къщата ви и видях Ай да влиза и да излиза от тук късно през нощта. Защо сте тук? Кого дебнете? Мен? Джарка? Или самия Ехнатон?
Некмет си взе парче нар. Задъвка го внимателно, използвайки възможността да погледне към баща си.
— Наричате се сехмети — продължих. — Фамилия на наемни убийци. От Ахмин сте. Работите само за Ай. Махре, преди години си работил със съпругата си, но тя е починала. Сега го правите двамата с хубавата ти дъщеря. Очистили сте някои хора в Тива непосредствено преди Божествения да напусне този град. Давали сте гласност на убийствата, за да ги вземат хората за разправа между конкуренти или за отмъщение. Но всичките ви жертви в Тива имат нещо общо: до един са били неприятели на Ай. Същото важи и за жертвите ви по поречието на Нил — част от думите ми беше истина, а останалото — просто предположения и блъф. — Тук ви е довел господарят ви Ай. С наша помощ, особено от страна на Джарка, сте си осигурили свободен достъп в двореца.
— Не сме сторили никому нищо — възпротиви се Некмет.
— Все още не — блъснах встрани чашата си с вино. — Първо е трябвало да се погрижите да бъдете приети тук, да станете част от всекидневието. Пък и за какво да бързате. Която и да е била жертвата, сте чакали заповед от господаря ви Ай, преди да нанесете удара…
— Имаш ли доказателства? — бе започнал да мисли Махре.
— Не си въобразявай, че сме дечурлига, започнали двубой с пръчки — озъбих му се. — Ще преровя цялата ви къща: сигурен съм, че ще намеря онова, което ми трябва.
— Къде са полицаите ти? — попита Некмет.
— И двамата знаете много добре онова, което никой друг не знае. Божествения е приел, че сехметите са изобличени и екзекутирани. Но ако разбере, че истинските наемни убийци са били подпомагани и са получили достъп до двореца благодарение на помощника ми, на Джарка също ще му се наложи да изпита силата на гнева му.
— Нека да отидем при господаря Ай — предложи Махре.
— И той ще отрече всичко — срязах го. — Ще ме изкара луд, но бедата ще бъде вече сторена. Дори и да се измъкнете, Джарка ще остане в сянката на подозрението до края на живота си.
— Мисля… — започна Махре и внезапно блъсна масата.
Но преди да се изправи, го забелязах да свива ръката си в лакътя, и бях готов, когато замахна. Спотайваният досега нож в ръката му бе насочен право към гърлото ми; Некмет също се хвърли към Джарка със скрита кама. Той се оказа по-бърз от мен и парира атаката й с удар в стомаха. Ножът на Махре докосна съвсем леко врата ми отстрани. Успях да пробода оголената му шия и не се поколебах да направя срез със завъртане на острието. Той падна на възглавниците, явно изненадан; кръвта му заизскача на тласъци от устата и от раната му. Затрепери като при силен пристъп на треска; от устата му се разнесоха ужасяващи звуци. Погледнах вдясно. Джарка бе обвил с ръка тила на Некмет и продължаваше да я притиска към камата, забита в горната част на корема й; устните й бяха полуотворени, а клепачите й потрепваха бързо- бързо, сякаш искаше да му каже нещо важно или да го целуне. Лицето на Джарка напомняше маска със страховито изражение: с дълбоката мъка и болка на човек, решил твърдо да не отпуска хватката си. Очите му се взираха съвсем отблизо в нейните. След малко лицето й помръкна, а раменете й се отпуснаха. Махре също притихна. Дръпнах Джарка встрани, освобождавайки трупа на Некмет, който се строполи върху възглавниците. После напълних с вино чашите ни. Докато седях и отпивах, Джарка хълцаше — една от най- сърцераздирателните сцени, на които съм присъствал в целия си живот. Той прекара така сигурно цял час, докато двата трупа продължаваха да ни гледат с изцъклените си очи. Около и над къщата закръжаха птици; нощта се спусна, тъмна и мека като кадифе. Най-после Джарка изтри сълзите от очите си.
— Защо не ми каза? — осъдително попита.
Младият ми приятел внезапно бе остарял. Лицето му бе загубило маслинения си цвят и мекота, под очите му имаше червени кръгове, а встрани от устата му се бяха вдълбали бръчки. Приличаше ми на старец, повален от тежка болест.
— Нямаше и за миг да ми повярваш. Познавам те добре. Щеше да поискаш обяснение от Некмет. И двамата щяха или да те убият, или да те излъжат и да избягат.
— Защо? Защо тя ме излъга?
— Не знам.
— Ще убия и Ай — закани се той.
— Не, няма — изправих се с натежало и напрегнато тяло. — Хайде, Джарка, чака ни много работа, трябва да претърсим къщата.
Мислех, че Джарка няма да приеме, но сгреших: той затършува с удвоено настървение за улики, които да докажат, че съм сбъркал, макар да знаеше вече истината. Преровихме всичко от избата до покрива. В началото не намерихме нищо; само пролича, че Махре и дъщеря му са пътували много из цялото царство. Бяха натрупали значително състояние. Избата бе превърната в склад за вино. Забелязах, че е по-тясна, отколкото етажът над мазето. Взрях се в стената и открих, че е лека преграда от дъски, измазана с гипс. Открихме и врата в одяланите греди. Отворихме я и се озовахме в тайна стаичка между истинската и фалшивата стена. И там намерихме търсеното доказателство — ракла с медальони и амулети с изображения на богинята Сехмет, сирийски лъкове, три колчана със стрели, мечове, ками и палитри за писане. И още нещо, което бе по-важно: скривалището имаше много добре оформена медицинска аптечка с подходящо разпределение; съдържаше съдинки и гърненца, грижливо запечатани и с четливи надписи. Изнесохме всичко на светлината на маслените лампи.
— Не съм лекар, но предполагам, че са отрови и други опасни илачи, които са напълно достатъчни да се затрие цяло село.
Намерихме и документи; те бяха с официални печати, на различни имена и с разнообразни подробности. Имаше съдинки с грим, перуки и дрехи, така че Махре и Некмет да могат да се дегизират при нужда. Открихме и няколко кесии със злато и сребро, както и неголямо ковчеже с драгоценни камъни.
— Непрекъснато са имали пълна готовност за бягство — отбелязах. — Подготвени да потънат в неизвестност веднага след като изпълнят поставената им задача.
Джарка бе успял да се овладее напълно. Върнахме се на покрива при труповете, потънали в кръв и събрали вече първите мухи.
— Какво ще правим? — попита той.
— Колцина знаят, че сме били поканени на вечеря?
Джарка, чието лице бе още белязано от сълзи, направи отрицателен жест с глава. Казах му, че трябва да ми помогне. Увихме двата трупа с парчета от овчи кожи, овързахме ги здраво с въже, разчистихме тайното помещение и ги сложихме там. Намерих една кожена торба и събрах в нея всичко ценно. С кофи вода от фонтана отмихме кървавите следи от терасата, след което изчакахме да съмне, за да видим резултатите. Покривът не се различаваше с нищо от всеки друг покрив. Измихме подносите, чиниите и чашите в големи съдове с вода в кухнята; после слязохме в избата, върнахме по местата им тежките греди и окачихме вратата на мястото й. Огледах най-внимателно цялата къща. Тръгнахме си едва когато нищо не можеше да издаде престоя ни тук. Джарка попита:
— Защо? Защо трябваше да заличим следите си?
— Защото просто няма друг начин — отговорих предизвикателно. — Нямам доверие на Ехнатон и никак не ми се нравят внезапните му настроения и гневните изблици на Нефертити. А пръстът на подозрението ще бъде насочен право към тебе.
