проблясъци на зората. Шуфой тичаше пред него като истински конспиратор и го подканяше да побърза, като развяваше енергично ръце и сочеше към пътечката до будката на вратаря. Амеротке забърза, но скоро спря. Бойна колесница, теглена от два коня, стоеше отстрани на пътя. Нямаше никакви отличителни знаци и гербове. Не беше някоя каляска с пищни украси, сбруята беше от лъскава черна кожа, а самата кола не можеше да се похвали с някакви релефни изображения, нито с декорации от кехлибар или злато. Отряд нубийци бяха приклекнали по тревистата морава и пийваха вино от общ кожен мях. До тях имаше две фигури в широки, разгърдени халати като на колари, с нахлупени качулки на главите.
— Какво е това? — възкликна Амеротке. — Кои сте вие?
Той последва Шуфой по пътеката, но вместо да излязат напред и да го посрещнат, двете фигури се оттеглиха назад между дърветата. Амеротке спря. Дали не трябваше да се върне обратно в къщата си, да разбуди слугите, да грабне меч или кривак?
— Елате, господарю — каза Шуфой. — Трябва да дойдете.
Десета глава
Хемхем-и: боен вик
Докато Амеротке пристъпваше към дърветата, двете фигури махнаха качулките си. Съдията спря стъписан. Господарят Сененмут и Божествената стояха там и му се усмихваха. Той понечи да коленичи, но Хатусу щракна с пръсти и му даде знак да се приближи. Никога преди не я беше виждал в такава светлина: с негримирано лице, къса, сресана назад коса; но така беше не по-малко красива. Кожата й бе прозрачна, чиста, без нито едно петънце, сините й очи гледаха твърдо и пламенно, устните й бяха стиснати в тънка линия, сякаш бе разтревожена или ядосана от нещо.
— Ваши Сиятелства — в гласа на Амеротке имаше едва доловим оттенък на сарказъм, — посещението ви е напълно неочаквано, но елате, — заповядайте в моя дом.
Поведе ги към кабинета си. Шуфой донесе табуретки и попита искат ли нещо да пият или да хапнат. И Сененмут, и Хатусу поклатиха глави. Амеротке каза на Шуфой да затвори вратата и с помощта на Сененмут постави обратно капаците на прозорците и плътно ги затвори. Хатусу, седнала на стола на Амеротке, наблюдаваше и кимаше.
— Така е по-добре — промърмори тя. — Дойдохме тайно и това, което трябва да ти кажем — тя погледна предупредително към Шуфой, — трябва да остане тайна.
Тя кимна на Сененмут.
— Господарю съдия, известна ли ви е така наречената Къща на Хор Червеноокия?
— Разбира се, че ми е известна — Амеротке седна на една табуретка. — Уединено местенце, недалеч оттук. Построена е на собствена земя и е защитена от висока оградна стена. Носи името си от статуите на бога, издигнати на високи пилони от двете страни на входната врата. Някога е принадлежала на двореца, струва ми се.
— И все още принадлежи — отвърна Хатусу. — Използваме я за различни секретни цели. Господарю съдия, миналата нощ Марияну арестуваха Рекхет в Тива и сега го държим затворен там — тя се засмя на смайването на Амеротке. — Ще ви разкажа. Нека започна отначало. Получихме по началника Надиф изпратеното от вас съобщение, с което ни уведомявахте, че либийците са се свързали с Шурат и освен че са наели него, са прибягнали и до платените услуги на амеметите. А, между другото — усмихна се Хатусу, — приех условията на Шурат да получи исканото в замяна на помощта, която ни оказва. Е, значи, либийците дойдоха в Тива да подпишат мирен договор, но явно много им се иска да заловят Рекхет. Сега всеки от царския кръг, всеки член на моето правителство изпитва недоверие към тях. Те настояват на този мирен договор и демонстрират много съвестно намерение да спазват условията му: никакви нападения на търговци и прекупвачи, никакви набези срещу нашите гарнизони в различните оазиси, никакви рейдове по селата покрай Нил. Всичко това много ни радва. В същото време обаче либийците проявяват и голямо желание да продължат да развиват още повече своята търговия с мините покрай пътя на Хор в Синай. Ние обаче сме убедени, че има и нещо друго. Те не спират да твърдят, че нямат пръст в онези отравяния в храма. Изглежда, много настояват да докажат, че от тяхна страна няма никаква непочтеност, мошеничество или коварство, но с една дума, аз не им вярвам. Защо, питам аз, на Наратуша и на спътниците му толкова много им се иска да заловят Рекхет? Какво означава той за тях? Да не би да е избягал от затвора с тяхна помощ? Дали това не е причината да достигне до Тива така безпрепятствено?
— Има и нещо друго — добави Сененмут. — Божествената казва, че не е имало набези, не е имало убийства, не е имало нападения от страна на либийците — само че има едно изключение. Онзи ден изпратихме един кавалерийски отряд да патрулира в западните Червени земи. Предвождаше го ентусиазиран млад офицер, луда глава, младеж, изгарящ от желание да се докаже. Може да е навлязъл по-навътре, отколкото е трябвало, но да караме накратко с тази дълга история. Амеротке, ескадронът му не се завърна. Изпратихме съгледвачи и шпиони, но те не откриха никаква следа от него, никакви останки било от конете, било от хората, а пясъчните жители и пустинните скитници не съобщиха за нищо нередно. Но аз просто не вярвам, че кавалерийски отряд може ей така да се изпари в пустинната мараня, сякаш е преминал отвъд Далечния хоризонт. Е, в интерес на истината трябва да кажем, че отрядът явно е бил унищожен. Само либийците имат военната сила да сторят това. Само те имат възможността и средствата напълно да скрият телата, колесниците, конете…
— Вие сте убедени, че нашият отряд е открил нещо нередно и е бил изклан до крак?
— Да — отговори Сененмут. — Сигурно са били нападнати от засада, може би в някой оазис или пък в откритата пустиня, но до този момент не сме открили нищо.
— И наистина сте заловили Рекхет? — попита Амеротке.
— Ами — продължи Сененмут, — според нашите собствени шпиони, същите, които работят в Къщата на тайните, „Очите и Ушите на фараона“, някои добре познати нам амемети са били забелязани из града. Подозирам, Ваше Превъзходителство, че и вашата къща се следи най-внимателно. Царският дворец със сигурност е под наблюдение. Един от шпионите ни донесе, че около задната порта, Вратата на колесниците, се е навъртал Синезъбия — амемет, който е добре познат в Къщата на тайните. И тогава планът ни се оформи. Решихме да изиграем един театър, все едно че залавяме Рекхет. Един от нашите наемници, сириец, бе пратен в града да се настани в запусната бедняшка къща и да се държи като Рекхет, когато го арестуваме. Беше снабден с чанта с малки делвички, съдържащи безобиден прашец и отвари. Един отряд на Марияну бе пратен да го арестува. Наемникът ни си изигра ролята и след това бе доведен обратно в двореца.
— И, разбира се, амеметите не знаят нищичко за това?
— Да — заяви Хатусу с висок и внушителен глас, — Синезъбия видя, че войниците влачат мъжа, когото той взимаше за Рекхет, към двореца. По-късно днес ще види и как една малка кохорта го ескортира до Къщата на Хор Червеноокия. Ще види, че и ти влизаш вътре в тази къща — Хатусу сведе поглед, а гласът й вече не бе толкова сигурен. — Господарю съдия, знам, че искам голяма жертва от теб. Амеметите бързо ще научат, че Рекхет е в Къщата на Хор Червеноокия, охраняван само от малочислен ескорт, и че в момента е подложен на разпит от Негово превъзходителство Амеротке.
Съдията затвори очи. Той ясно осъзнаваше за какво го моли Хатусу.
— Амеметите никога не атакуват през деня — продължи обясненията й Сененмут. — Те са твърде предпазливи и благоразумни. През нощта обаче, уверен съм в това, ще нападнат Къщата на Хор Червеноокия. Те са твърдо решени да пипнат Рекхет и да го отвлекат, за което либийците ще им платят тлъста сума.
— Но това е крайно опасно! — гласът на Шуфой почти цвърчеше. — Амеметите ще убият моя господар!
— Има две причини да ви помолим за това — продължи безизразно Сененмут. — Първата: амеметите са истински мор и това ще бъде уникална възможност да ги унищожим.
— Как? — попита Амеротке.
— Не, първо ме изслушайте — поклати глава Сененмут. — Второ, ако амеметите атакуват, това ще бъде окончателното доказателство, че Рекхет знае нещо изключително важно. Ще се потвърдят подозренията ни, че нещо страшно и опасно за Египет се случва в западната пустиня.
— И после? — попита Амеротке.
— Ако е необходимо — отговори Хатусу, — ще дам пълна амнистия и опрощение на Рекхет, за да се
