— Това не те ли подсеща за нещо? — кралят подразни дьо Варен.
Графът вдигна чашата си с вино и отпи. Кралят навлизаше в опасна територия. В двора се шушукаше за неуспешния брак на дьо Варен. Едуард осъзна, че е отишъл твърде далеч и приятелски стисна ръката на събеседника си.
— Ако не се досещаш, питай Ранулф.
Наскоро назначеният писар в канцеларията на Зеления печат бързо отмести поглед и започна да изучава щитовете по стената. „Един ден“, мислеше си той, „и моят щит ще виси там“. Сър Ранулф или може би епископ Ранулф? Той бързо се учеше от своя господар, който седеше до него: дръж си устата затворена, не отговаряй на оскърбленията, ако се колебаеш, просто се усмихвай, покланяй се и изчакай удобен момент.
— Не си убеден, че е бил Върлиън, нали? — попита Корбет.
— Не, не съм. — Едуард задъвка устните си. — Следях отблизо Фицалан. Беше се забъркал в твърде много заговори. Имаше твърде много пари. Бе затънал в разврат. Трябваше да се ожени, да улегне! Да бъде нещастен като всички нас, нали, дьо Варен?
— Бракът може и да е щастлив, господарю! — възрази графът. — Стига да не делите едно легло и един дом!
Едуард тихо се изсмя.
— Щях да оставя Фицалан да замине за Франция — продължи той. — Макар да се учудих защо иска да иде и защо скъпият ми брат во Христе Филип изрично настоя да бъде точно той.
— Предател ли беше?
— Притежаваше земи в Гаскония и мисля, че майка му е била французойка, но не съм сигурен. Изменниците са жертви на страстта, Корбет, палят се по някоя идея или жадуват за злато. Фицалан нямаше време за първото, а от второто имаше твърде много. Струва ми се, че е знаел нещо ценно за френския двор. Щял е да отиде, за да го изтъргува.
Корбет не показа изненадата си.
— Възможно ли е французите да са прибягнали до убийство? Дьо Краон постоянно е заобиколен от наемни убийци.
— Не и този път — отвърна Едуард. — Доколкото разбирам, Фицалан паднал на земята и умрял на място. Настанала голяма суетня. Сър Уилям незабавно поел към имението, за да се увери, че няма да плячкосат съкровищата му. Малко по-късно го последвал и дьо Краон. От малкото, което знам, никой от свитата на французина не е липсвал.
— Тогава кой, господарю?
Едуард вдигна поглед нагоре.
— От всичко това печели сър Уилям. Наследява доста, а и между двамата братя цареше омраза. Не бива да забравяме и скъпата ни сестра во Христе лейди Маделин Фицалан, игуменка на „Света Хавизия“, известният манастир в гората Ашдаун. Лейди Маделин беше критично настроена към природения си брат, особено по отношение на религиозните му възгледи.
Той замълча.
— Някой друг?
— В Ашдаун, както и в останалите ни гори, има порядъчно количество разбойници. Един от тях, наричащ себе си Бухала, изпращал предупредителни и заплашителни писма до лорд Хенри месеци преди той да загине. Брат Козмас, францискански енорийски свещеник на местната църква „Сейнт Осуалд“, също бил в конфликт с нашия милостив феодал. — Едуард въздъхна. — Списъкът е безкраен. Има и още.
Кралят се изправи, отиде до вратата и я затвори с ритник, след което пусна резето.
— Ще те изпратя там, Хю, но бъди внимателен. Маже да е капан. Дьо Краон може и да е искал смъртта на Фицалан, но може и да е дошъл, за да довърши работата на лудия убиец от Оксфорд!
Втора глава
Кралят напълни бокала и го постави пред Корбет, като го изучаваше отблизо.
— Не ми изглеждаш разтревожен, Хю.
Корбет сви рамене.
— Дьо Краон е на лов за главата ми от години.
— Този път може да го е планирал — вметна дьо Варен. — Филип се меси във всеки кралски двор в Европа. Той превърна папа Бонифаций VIII фактически в свой затворник. Знаем, че има шпиони сред бунтовниците в Шотландия, а и би искал да се набърка в търговията ни с вълна с Фландрия. — Старият граф прочисти гърлото си. — Гледа на теб като на истинска напаст, Корбет. Ти спечели облога с Ранулф, но те наистина искат да те унищожат.
На Съри му се искаше да наруши спокойствието на писаря, но Корбет беше в играта отдавна. Беше чул, че дьо Варен омаловажава заслугите му, пренебрегвайки опасностите, заговорите на тайнствените наемни убийци, както и факта, че бе участвал във военните походи в Уелс и Шотландия.
— Да не искате да кажете, господарю, че дьо Краон е убил Фицалан, знаейки, че ще ме изпратите в Ашдаун?
— Възможно е да се случи и друга злополука в гората — съгласи се Едуард.
— Това е само теория. Но казахте, че имало още?
— Да, така е. Сутринта, когато лорд Хенри бил убит, пред задната врата на манастира „Света Хавизия“ бил оставен голият труп на млада жена. Естествено, това много смутило милостивите сестри. Не знаем кое е момичето или откъде е, нито пък кой е пуснал стрелата в гърлото му. Тялото било разложено, с полепнали по него пръст и листа. Сестрата от „Света Хавизия“, която облякла трупа за погребението, смята, че младата жена е била убита преди време и погребана в гората. След това тялото е било изкопано и като грозна шега е било оставено пред вратите на манастира.
— Какво е станало с тялото? — попита Корбет.
— Лейди Маделин си припомнила, че като християнка е длъжна да проявява милосърдие и го погребала в двора на църквата, преди да съобщи какво се е случило на местния шериф. Така че, както разбираш, Хю, имаме двама убити със стрела в гората Ашдаун. Дали е дело на Бухала? Дали мъртвите нямат нещо общо помежду си? Изпращам те там с всички правомощия, за да направиш, каквото трябва.
— Но нали не те е грижа за смъртта на лорд Хенри?
— Не, Хю, пет пари не давам дали е в рая, или в ада. Но смъртта му ни дава възможност да разберем защо французите поискаха лорд Хенри да предвожда английските пратеници в Париж за договарянето на кралския брак. Искам да науча дали той и семейството му са предатели. — Едуард се облегна на стола си. — До няколко години принцеса Изабела ще порасне достатъчно, за да се омъжи за лекомисления ми син, който трябва да изпълни задълженията си и да създаде наследник.
— И този наследник ще бъде внук на Филип IV?
— Точно така! Обвързан съм с тази женитба с официален договор и папски декрет. Но ако разбера, че Филип е нарушил примирието, като е съзаклятничил с един от моите видни благородници…
— Ще изпратиш правниците си в Авиньон — довърши Корбет изречението. — И ще поискаш мирният договор да бъде анулиран. Никакъв мир, никакъв брак, никакъв внук на Филип IV няма да седне на трона ти в Уестминстър.
Едуард се ухили.
— Много точно го каза, Хю.
Корбет притисна устата си с ръка и погледна надолу към масата. Старата рана в гърдите все още го болеше, но той се опитваше да прикрие болката. Дали Едуард не го използваше като примамка? Какво щеше да стане, ако идеше в Съсекс и някой от наемните убийци на дьо Краон го нападнеше? Дали Едуард щеше да стовари вината за смъртта му на Филип, да настоява за справедливост и да анулира папския мирен договор? Или по-лошо? Ами ако отиде в Ашдаун и Едуард изпрати свой наемен убиец? Дали кралят се е отвърнал от него? Дали няма да го пожертва на олтара на личната изгода, след което да обвини французите? Корбет бързо погледна нагоре. Едуард се беше втренчил в Ранулф. Писарят познаваше този поглед. Дали Ранулф не е наемният убиец? Дали амбициозният писар гледаше на приятелството им като на разменна монета за бъдещо повишение? Не, разбира се, че не!
