— Цитат от псалтира — отбеляза той. — „Беззаконията си признавам, и моят грях е винаги пред мене.“
Приближи се, приклекна до тялото, прекръсти се и изрече кратка молитва.
— Самоубил ли се е? — попита Ранулф.
— Така изглежда — Бъргес посочи към вратата на камбанарията, връзката ключове висеше от външната страна на ключалката. — Трябва да е изчакал да излезем, отключил е, после е заключил вратата след себе си и се е качил в камбанарията. Махнал е тежестта, вързал е въжето около врата си и е скочил от стъпалата.
— И това ли е предизвикало биенето на камбаните? — попита Корбет.
Бъргес кимна.
— Бързо е станало. Виж!
Поведе ги обратно в камбанарията, улови въжето и се качи по стъпалата. После скочи, прескачайки три или четири стъпала, все така хванат за въжето и камбаната над тях заби.
— Може да сте ги чули да звънят повторно — додаде той. — Тогава влязох. Придърпах тялото, търсих пулс на врата и на китката. Не можах да уловя пулс и забързах обратно към общината.
— Ще му трябва последно опрощение — заяви Корбет. — Най-добре е да доведеш отец Гримстоун.
— Пиян е.
— Но все пак е свещеник — отвърна му Корбет. — Няма друг. Мастър Бъргес, ще съм ти благодарен, ако сториш каквото ти наредих!
Корбет го изчака да излезе и затвори вратата след него. Върна се в камбанарията и подробно огледа въжето на камбаната и стъпалата, после пак коленичи до трупа. Огледа червения белег на врата, а после и китките. Тялото още не беше изстинало.
— Мислиш ли, че е самоубийство? — попита Ранулф.
Корбет обърна тялото. Освен грозния белег около гърлото, не откри други белези или рани.
— Така изглежда — заяви той. — Белън е дошъл тук — наведе се и подуши устата на курата. — Пил е вино, а после един Бог знае какво е станало. Може би в края на краищата тъмните сили са пречупили разума му? Не е имало схватка, по китките му не личи да е връзван, няма следи от удари по главата. Бъргес има право, курат Робърт трябва да е влязъл тук с намерението да се самоубие — потупа по оставеното до тялото парче пергамент. — Пъхнал го е в ръкава, уверил се е, че вратата на църквата е заключена и е влязъл в камбанарията — Корбет замълча. — Махнал е тежестта на едно от въжетата, вързал го е около врата си, изкачил се е по стълбите и е скочил. Тогава сме чули камбанния звън. Бъргес е дошъл и открил трупа.
— Но може би не е изключено да е убит? — запита Ранулф. — Самият той беше достатъчно силен, за да убие Молкин и Торкъл. Освен това, като свещеник, който посещава своите енориаши, може да е знаел за процепа за наблюдение в къщата на Девърел. Бил е и от тези, които се бичуват и се самонаказват за тайни грехове — може тези грехове да включват и убийства на млади жени. Може — продължи Ранулф — Маскирания да е бил преоблеченият курат Робърт? А пък и не е невъзможно една жена да излезе в полето, за да се срещне със свещеник?
— Така е — измърмори Корбет. — Обаче Белън също е изповядвал. Знаел е всички тайни в енорията и е можел да изнудва, когото си поиска.
Вратата се отвори широко. Бъргес, подир него Тресилиън и сър Морис, а между тях и отец Гримстоун, влязоха в църквата. Свещеникът беше почти в несвяст. Погледна към тялото на курата, простена и се наложи да му помогнат да приседне на стъпаловидната основа на една каменна колона. Бъргес седна до него, като тихо му говореше нещо.
— Самоубийство ли е? — попита Тресилиън.
— Така изглежда — отвърна Корбет. — Сър Морис, конярят ми Чансън донесе ли ти съобщение?
— Не открих нищо — поклати глава в отговор сър Морис. — Претърсих книжата на баща си, но… — той разпери ръце.
Корбет не показа разочарованието си. Беше се надявал, че ще намери подробности за загадъчния триптих, който покойният рицар е дарил на енорийската черква.
— Е, добре — прошепна. — Да се погрижим за мъртвия.
Бъргес излезе, след няколко минути донесе мирото и внимателно заубеждава Гримстоун да прошепне думи за последно опрощение и да миропомаже мъртвия.
Проснатият на каменния под млад свещеник, с изкривено от смъртта лице, представляваше покъртителна гледка.
— Бъргес — Корбет наруши тишината, — трябват ми ключовете от къщата. Трябва да прегледам стаята на курат Белън.
— Дали е редно?
— Не е редно, съгласен съм — кимна Корбет, — но Ранулф смята, че не е изключено младият свещеник да е виновен за всичките убийства в Мелфорд. Може и да има право. Освен…
— Освен какво?
— Нищо — отвърна Корбет. — Не му е сега времето. Ще взема ключовете.
Бъргес неохотно му ги подаде. Корбет направи жест на Ранулф да го последва. Излязоха от църквата и заобиколиха към къщата на свещеника. Корбет отключи и влязоха в приятно ухаещо преддверие. Стените бяха до средата покрити с дървена ламперия, от която се носеше мирис на скъпо лустро. Корбет запали повечко свещи, отвори вратите и огледа помещенията. Удобно място, обзаведено със столове с високи облегалки и украсени с покривки, имаше още и маси, обикновени столове и пейки. Разгледа книгите, спретнато наредени на полицата в малка гостна. Стъпалата, които водеха към спалните, бяха широки и старателно излъскани. Прозорците бяха с ромбовидни цветни стъкла, скрепени с оловни решетки.
Корбет се качи на втория етаж. От коридора се влизаше в три стаи, стаята на Белън беше в края. Корбет отключи и влезе. Вътре го блъсна силна миризма на мухъл, на пот и на дим от восъчни свещи; той се пресегна, блъсна навън капаците и отвори прозорците. Изчака Ранулф да запали свещите. Под прозореца имаше стар и паянтов нар, върху който бяха нахвърляни дрехи и раса. Полупразен мях за вино лежеше на пода, а до него бе катурната чаша. На полица над писалището имаше редица от подвързани в телешка кожа книги: псалтир, книга с житията на светците и книги за реда и ритуалите при различните литургии, както и Часословът, доста овехтял и изпоцапан.
Корбет седна на писалището и се зарови в разхвърляните листове пергамент. Забеляза, че някои от тях, подобно на открития къс до тялото на свещеника, бяха изписани с цитати от Стария завет за греха и за прошката. Корбет затърси по-настървено. Помръдна и кракът му се удари в малко ковчеже под масата. Извади го и обърна съдържанието му на пода: малка, дебела власеница, бич с костена дръжка и твърди, остри кожени ивици.
— Клетият човек — измърмори Ранулф. — Изглежда повече е бил обладан от греха, отколкото от Божията благодат.
Корбет се разрови.
— Странно — прошепна той.
— Какво има, господарю?
— Наистина странно — Белън е бил образован мъж, а тук няма нито писма, нито писани проповеди. Все пак той е служил тук от години. Познавам много свещеници и знам, че те си пазят различни проповеди и разсъждения, обичат да пишат писма до приятели и колеги. Белън явно не е бил като тях.
Взе псалтира и го разгърна. От него изпадна пожълтяло и потъмняло от времето парче пергамент.
Приближи свещта и го заразглежда.
Явно Белън беше започнал да пише писмо, но не беше го завършил. В началото бяха изредени обичайните поздрави и после следваше: „Имам да ти доверявам тайно…“, но ръкописът свършваше тук.
Корбет чу как Ранулф крачи из другата част на стаята.
— Белън може и да не е обичал да пише писма, господарю, но е обичал да рисува.
Корбет погледна към него. Ранулф беше отворил малък сандък, пълен с пергаментови свитъци. Приближи се и загледа как Ранулф рови в тях. На повечето от тях, доста несръчно и по детски, бяха нарисувани части от църквата — лицата на страшните фигури по водоливниците, колоните, входът към олтара. Една от рисунките привлече погледа на Корбет и той я взе. Но в същото време чу стъпки, изкачващи
