това — Казалес се обърна към мен и ме погледна с присвити очи. — Била ли си някога самотна, Матилда? Знаеш ли какво е да си съвсем сама?
Разбира се, можех да кажа истината, но за тези двама мъже аз бях онова, което се преструвах, че съм — придворна дама, едно обикновено момиче от прост произход, ползващо се с голямото благоволение на принцесата. Разбрах какво намекваше Казалес. Беше взел решението си относно мен: бях фаворитка на принцесата и следователно, трябваше да осъзная колко важен е Гейвстън. Припряно потвърдих, макар че трябваше да разсъдя по-внимателно върху въпроса му. Казалес продължи, решен да каже истината. Той обясни как Едуард Английски се нахвърлял яростно срещу всеки, който му се бил противопоставял през младостта му. Специално спомена Уолтър Лангтън, епископ на Ковънтри и Лийчфийлд, бивш ковчежник на стария крал, който се бил опитал да обуздае разточителността на принца. Сега той бил изхвърлен от поста си и арестуван.
— И какво мислите, че ще стане? — попита Изабела.
Казалес вдигна здравата си ръка.
— Моят господар, кралят, е като бърза и гъвкава хрътка, умее да се извива и измъква. С отказа си да се ожени за вас той отива против волята на покойния си баща и дразни вашия, Бог да му прости. В това го подкрепя лорд Гейвстън, но в края на краищата — Казалес кимна към високия прозорец — денят изгрява и умира, пада нощ: отминаването на часовете не може да бъде спряно.
— Така ли виждате женитбата ми? — попита Изабела.
Казалес отпи от чашата си с вино. Той пренебрегна въпроса на господарката ми и вместо това сподели един свой спомен. Спомням си го добре:
— Старият крал — каза той, сякаш говореше на себе си — беше като студена, ледена слана, паднала върху душите на всички ни, със сурово сърце и желязна воля — Казалес повдигна осакатената си китка. — Бях в бойния му отряд при Фолкърк, когато нанесохме поражение на Уолъс. Милейди, забравете приказките за благородни рицари. В боя душата се изпълва с ожесточение и ярост. При Фолкърк бях обкръжен от отряд шотландци и свлечен от коня си. Бих се за живота си и изгубих ръката си. Един бръснар почисти чуканчето, изливайки врящ катран върху разкъсаната плът. Старият крал мина покрай мен — спря, погледна ме и каза, че съм късметлия. „По-достойни мъже са губили повече“ — такъв бе старият Едуард Английски — можеше да те смрази до мозъка на костите.
Искреността на Казалес, макар и освежаваща, не разведри настроението ни. Изабела се питаше дали Едуард Английски по-скоро ще е готов да се изправи пред опасността от война, отколкото да се подчини на желанията на баща си и нейните. Тя каза, че ще изпратим лично писмо и една брошка от кутията й с бижута. Казалес и Розалети възнамеряваха да прекарат Коледа в Уестминстър и вече се готвеха да тръгнат за Висан. Спомням си, че Розалети бе силно обезпокоен. Той довери на двете ни с принцесата, че изпитвал голям страх от реки и морета, затова за него едно зимно прекосяване на Тесните морета било подобно на някой от ужасите на ада. Може би имаше предчувствие за смъртта си — което не може да се каже за Пелет.
Два дни след срещата с Казалес и Розалети започнах да страдам от гадене и стомашни спазми — принцесата също. Стомахът й, също като моя, беше издръжлив, затова отначало си помислих, че това може да се дължи на злосторничеството на принцовете, Луи и Филип. Тази прекрасна двойка се наслаждаваше да прави злобни номера, като например да сложи мъртъв плъх на някой стол, да остави изпражненията на дворцовите мелези пред стаите ни или да събори някого от слугите, докато ни носеше храна и питиета. Бяха мъже с ограничените души на злобни момчета. На втория ден симптомите ни се засилиха, започнахме да се потим обилно и да повръщаме. Към сутринта на третия ден обаче болестта започна да губи силата си. Пелет нямаше такъв късмет. Той също беше обзет от силни спазми, разтърсван от мощни студени тръпки. За него се грижеше лично Изабела, както и рояк кралски лекари. Опитах се да се намеся, но принцесата безцеремонно ме отпрати.
Накрая добрите лекари се оказаха неспособни да помогнат. Препоръчаха лапи и отвари за извличане на вредните вещества от телесните течности, но Пелет продължаваше да отпада. Накрая изгуби съзнание и умря, преди да бяха изтекли седем дни от началото на болестта. Дотогава аз вече се бях възстановила напълно. Не изпитвах състрадание към Пелет, особено когато говореше на висок глас за сенки, скупчили се около леглото му. Премина на родния си диалект от областта Лангедок, крещейки към разпятието за милост. „Който сее ветрове, ще пожъне бури“, или поне така ни кара Писанието да вярваме. Пелет беше причинил смъртта на много хора. Бог искаше душата му, за да я съди. Можех само да стоя и да гледам как последиците от отравянето с арсеник следват естествения си път. Смятах това за много уместно. В крайна сметка, чичо Реджиналд със своите ръкописи беше такъв авторитет по отношение на отровите и вредните отвари, колкото е Светото писание по теологическите въпроси. Малко арсеник може да помогне на стомаха, но когато е твърде много, пристъп на силна треска обзема жертвата му. Такава бе участта на Пелет. Аз разпознах симптомите, добрите лекари — не. Като се замисля, възможно е Изабела да бе поднесла и на двете ни нещо, което да увреди телесните ни течности: навярно малко тлъстига или пипер, смесен с гъст оцет, за да ги заблуди. Кралските лекари, както е обичаят им, можеха само да се хванат за своите наръчници и стъкленици с урина, да клатят глави и да се тюхкат какви трески и болежки имало в днешни дни, и да поздравят Изабела и мен за чудодейното ни възстановяване.
Изабела се държеше като професионална оплаквачка. Тя постави монетите върху очите на Пелет и запали висока свещ пред преградата между нефа и мястото за хористите в „Ла Сент Шапел“. Разбира се, Филип и неговите приближени може и да са заподозрели нещо, но по онова време арсеникът беше рядко срещан, а това, че и ние с Изабела се разболяхме, сочеше внезапна инфекция, с която Пелет не беше успял да се пребори — обрат на съдбата, най-обикновена нещастна случайност. Хитростта на Изабела беше достатъчна, за да заблуди хората. Тя не ми каза и дума, а когато се опитах да заговоря, притисна пръсти към устните ми.
— Те отидоха при Бога, Матилда — прошепна тя, — за да отговорят на зова за отмъщение заради пролятата невинна кръв.
Не можех да измисля по-подходяща епитафия. Междувременно Казалес и Розалети вече бяха заминали за Англия, но два дни преди Коледа, точно същата вечер, когато трупът на Пелет беше изпратен в града, за да бъде погребан, един опръскан с кал пратеник влезе със силен тропот във вътрешния двор на двореца. Вестта, която съобщи, бързо се разнесе из двореца: Казалес и Розалети се връщаха! На път за Булон, близо до Монтрьой, срещнали трима нови английски дипломатически представители — сър Ралф Сандуик, комендант на Лондонския Тауър, лорд Уолтър Уенлок, абат на Уестминстър и сър Джон Бакел, рицар. Тези трима души се били осмелили да прекосят леденостудените Тесни морета, за да донесат удивителни новини. Едуард Английски бе приел всички искания на французите. Женитбата му с Изабела щеше да се състои. Английският крал дори назовал мястото: катедралата „Нотр Дам“ в Булон, в областта Понтийо — участък от Нормандия, все още намиращ се под управлението на английската корона. Сватбата щеше да се състои през новата година и то със сигурност не по-късно от деня, в който се честваше обръщането на свети Павел — двайсет и пети януари. Пратеникът носеше писмо, подпечатано и от Казалес, и от Розалети, в което се обобщаваше накратко донесената от тях новина. Тя бе оповестена из кралските покои и то отново от Марини, на великолепно празненство, набързо организирано в Залата на лилиите в центъра на двореца.
Радостта на Филип и неговите министри бе очевидна. Не бяха пожалени никакви разходи. Музиканти с ребека, тамбура и виола свиреха весели мелодии, докато жонгльори, акробати, клоуни и шутове забавляваха кралското домочадие. Всички пирувахме със сочно еленско месо и прясна риба, уловена в кралските рибарници, последвани от говеждо и свинско, поднесени във винен сос, сгъстен с месо от петел и бадемови ядки и подправен с карамфил и захар. Странстващ певец, облечен като архангел Гавраил, изпя песен, посветена на Изабела:
