Чашата на призраците

— Моят господар — продължи Сандуик, без да обръща внимание на раздразнения поглед, който му хвърли Уенлок — силно желае да се срещне с вас. Всичко е подготвено. Имате апартаменти в Тауър: чисти, преметени и украсени с най-прекрасни гоблени. Ще ви бъдат предоставени всякакви удобства. В Уестминстър, след неотдавнашния пожар, стаите ви бяха напълно преобзаведени. Отвън градините са току-що наторени и са поставени нови дървени решетки за увивните растения, а езерцата в тях са пресушени и почистени. Разполагате дори със собствен кей — Куин’с Бридж, ремонтиран така, че е като нов — старият рицар се усмихна лъчезарно на събеседниците си, но ръката му непрекъснато се вдигаше към ухото — можех да разбера, че носът и гърлото му са възпалени от простуда. Подобни болежки не можеха да изличат възбудата му и дълбокото му възхищение от красотата на Изабела. Спомних си легендарната любов между Едуард I и неговата кралица Елеонор Кастилска — навярно Сандуик се надяваше, че това може да се случи отново в английския кралски двор.

— В Дувър — продължи Сандуик, — mon seigneur подготви кралския кораб „Принцеса Маргарет от Уестминстър“, кръстен на благородната ви леля. И корабът, и ескортът му от лодки и баржи са напълно преустроени. В кралския кораб има нови гардероби и складове за храна и напитки, пригодени за ваше удобство.

Изабела долови ентусиазма на Сандуик. Атмосферата стана по-спокойна, беше поднесено вино и бяха предложени сладки. Сега Бакел и Уенлок последваха примера на Сандуик. Търговецът описа нетърпението на лондончани да видят новата си кралица, докато Уенлок възхваляваше прелестите на Уестминстърското абатство, в което тя щеше да бъде коронясана. Изабела им благодари изискано, извини се и се оттегли да се наслаждава на неочаквания развой на събитията.

Сега се появи крал Филип в целия си блясък. Едуард беше в ръцете му — дъщеря му щеше да стане кралица на Англия, а внукът му щеше да седи в Уестминстър и да носи короната на Изповедника. Оживлението и веселието на френския кралски двор по Коледа се усещаше като тежък парфюм. В полунощ беше отслужена Ангелската меса, последвана от Утринната служба, а след нея — Пастирската меса: бляскави литургии, със свещеници, облечени в златно бели одежди, подходящи за големия празник. В кралския параклис отекнаха химните „Hodie ego Genui te“ — „На този ден те родих“ и „Puer natus nobis“ — „Роди се дете“. Въздухът се насити с мириса на тамян, сякаш тънка благоуханна мъгла се беше спуснала от небето и Божията радост се беше присъединила към нашата във всички хвалебствия, коледни песни, танци, представления на пътуващи актьори и празненства. Беше трудно да се определи дали крал Филип празнуваше раждането на детето Христос, или бъдещото раждане на внука си.

В коледната вечер, в Залата на лилиите, Филип устрои голямо тържество. Бяха подредени четири маси във формата на квадрат, отделени от паравани, украсени с великолепни гоблени, изобразяващи славните времена на династията на лилиите и подвизите на Капетите. На главната маса седяха Филип, Марини и Ногаре заедно с Уенлок и Бакел. На втората тримата синове на Филип развличаха Казалес и Розалети — забелязах Луи да ме гледа злобно. На третата маса седяха важни духовници, дипломати и служители. На четвъртата, срещу баща си, Изабела, обслужвана от мен, забавляваше Сандуик и секретарите на английската делегация. Беше наистина великолепно пиршество — поднесоха супа от смляно месо на петел, сгъстена с бадемово мляко и поднесена с нарове и червени захаросани плодове. Блюда с печено месо, младо козле, задушено в сметана, патици и пилета, желиран омар, последван от жито, сварено в прясно мляко и подправено с канела и захар. Музиканти свиреха жива и весела музика, а хорове от момчета със звънки гласове нежно пееха коледни песни.

О, добре си спомням тази вечер. Смъртта също присъстваше на празненството. Седях до Сандуик и бързо си дадох сметка, че той бе дошъл не само като дипломатически пратеник — поне според плановете на английския крал той бе определен да замести Пелет като Custos, началник на охраната на принцесата веднага щом тя тръгнеше за Булон. Сандуик първо се извини, че не ми е дал подарък, след това ми поднесе кинжала си с красиво оформено острие и дръжка от слонова кост. Помислих си, че е пиян, но той настоя да приема подаръка, като тикаше златисточервената ножница в ръцете ми, а очите му се наляха със сълзи.

— Някога имах дъщеря — промълви той. — Нещо в очите и стойката ти ми напомня за нея — след това се обърна да говори с един от секретарите. Виждах, че е тъжен. С господарката ми вече си бяхме разменили подаръци: тя ми беше подарила един екземпляр от поученията на Хилдегард от Бремен — най-известното бе украсено със злато: „О, човече, вгледай се в човека, защото човекът притежава небето и земята и всички останали създадени неща му принадлежат. Той е едно с тях и всички неща са скрити в него.“ На свой ред аз бях подарила на принцесата един пръстен — подарък от чичо Реджиналд, на който тя много се възхищаваше. На празненството отпивах от виното си и докато гледах как Филип вдига наздравица за мълчаливия Уенлок от Уестминстър, се чудех какво мога да подаря на Сандуик, който толкова много ми напомняше за чичо ми с неговото строго изражение и проявеното към мен внимание. Докоснах го по рамото, а той се обърна с въпросително изражение.

— Злато и сребро аз нямам — отвърнах усмихнато, повтаряйки думите на свети Петър в „Деяния на Апостолите“, а каквото имам, това ви давам.

— И какво е то, мистрес?

— Сър, вие страдате от простудно възпаление, крайниците ви болят, а главата ви е натежала и замаяна.

— Мъдра жена си ти, Матилда!

— Достатъчно мъдра, сър, да знам, че топлото олио, подсолената вода и една отвара от върбинка ще помогнат.

Сандуик си помисли, че го вземам на подбив, но веднъж убеден, прие помощта ми, извинявайки се за очевидното си неразположение, както правят старите хора. Но стар или не, той беше проницателен и хитър. Отпиваше по малко от различните вина и описваше любимия си Тауър с голямата му четиристенна главна кула, опасващите го стени и широките порти, когато бяхме рязко сепнати от някаква суматоха на кралската маса. Нещо ставаше с абат Уенлок. Беше се отпуснал назад в стола си, сграбчил масата, сякаш му се виеше свят. Наоколо се скупчиха слуги и хора от свитата. Сандуик се надигна от стола си, последван от английските секретари. Изабела ми хвърли остър поглед, давайки ми знак да ги последвам. Отначало си помислих, че бенедиктинецът е прекалил с пиенето. Отведоха го в малка странична стаичка и го положиха на пода, пъхвайки украсена с брокат възглавница под главата му. Уенлок обаче явно не осъзнаваше какво става: трепереше и се гърчеше в конвулсии, мърморейки, че усеща краката си студени като камък.

Побързаха да повикат лекар, но неразположението на лорд Уенлок се влоши и думите му станаха неясни — повдигаше му се, но не успя дори да се облекчи в купата от кленово дърво, която тикнаха под устата му. Отпусна се назад, кашляйки дрезгаво. Сложиха под главата му още възглавници. Предсмъртно хъркане отекваше в гърлото му. Сандуик коленичи до него и се опита да го успокои, но лорд-абатът, с клюмаща ту на една, ту на друга страна глава, с изстинал от страдание поглед и уста, зинала да поеме въздух, не беше в състояние да отговори. Повикаха свещеник. Той прошепна словата на опрощението, заглушавайки ужасяващите хрипове на умиращия. Уенлок се разтресе силно, изхърка високо и после се отпусна неподвижно, а главата му клюмна на една страна.

Приклекнах до Сандуик, преструвайки се, че го утешавам, но бързо притиснах пръсти към крака, корема и ръката на абата. Почувствах колко твърди и неподатливи бяха мускулите, сякаш трупното вкочаняване вече беше започнало. Знаех повече от онези лекари. Бях изучавала свойствата на всички видове бучиниш. Разпознах отличителните признаци на това отравяне, спомняйки си направеното от Платон описание на смъртта на Сократ: схващането на крайниците, бавната постепенна загуба на чувствителност, задавеното дишане, последвано от предсмъртните конвулсии. Абат Уенлок беше отровен със смес от бучиниш и вино, но защо, как и от кого?

Шеста глава

„Синовете на Несправедливостта смазват онези, които се съпротивляват.“