Чашата на призраците

сенките и донесе инкрустирана със сребро кутия, дълга колкото колчан за стрели. Остави я на масата, дръпна назад скобите, с които беше пристегната, и извади две красиви самурени кожи, едната тъмна, другата — снежнобяла.

— Тези кожи са от горите около скованите от лед морета на север — Гейвстън ги положи в скута на Изабела, след това извади от ковчежето малка кожена кесия и изтърси от нея ослепителен рубин, инкрустиран в златна звезда. Сложи верижката на шията на Изабела и коленичи пред нея. Изабела взе ръцете му между своите и тихо прие свидетелството за неговата вярност.

— Колкото до теб — Гейвстън ме посочи и стана, — чувал съм много за лечителката Матилда — Едуард и Изабела се засмяха, разчупвайки напрежението. — „Cavete Gascones — продължи Гейвстън, — ferentes dona — пазете се от гасконците, които носят дарове.“39 — той отново пъхна ръка в сандъчето и извади книга, обшита с алено по ръбовете и закопчана със златни скоби, която постави в скута ми. Едуард и Изабела си шепнеха, доближили златокосите си глави. Въпреки подаръците и вежливостта усетих за кратко да ме пробожда завист, която бързо прогоних. Разкопчах скобите и прочетох внимателно изписаното с красив шрифт заглавие: Галеновият „Трактат върху различаването на симптомите“. Вежливо благодарих на Гейвстън. Той седна и започна да ме разпитва внимателно и подробно за познанията ми за простите лекарства и отварите. Обясни, че майка му, Агнес, също била врачка и лечителка в градчето Беарн, в Гаскония. Щом той спомена името й, Едуард настръхна и се отдръпна от Изабела. Лицето на Гейвстън вече не беше усмихнато: кожата беше изпъната, а очите му се наливаха със сълзи. Той се насили да се засмее, но очите му ме плашеха — той сякаш виждаше или се опитваше да възкреси някакъв непоносим спомен.

— Нека ти разкажа, Матилда — усмихна се той накриво, — една история от Беарн за къща, обитавана от призраци. Един мъж на име Раул де Кастро Негро смятал, че в къщата му, намираща се близо до главната порта в стените на Беарн, има скрито съкровище. Наел двама магьосници да изрекат заклинание и да открият това съкровище. Не знам точно какво са направили и дали са открили някакво съкровище — Гейвстън примигна. — След това обаче си отишли. Е, този Раул имаше слуга на име Джулиан Сарнен, който се върнал в къщата. Малко след това откриха Сарнен на градския площад да твърди, че е сляп и не може да чува. Останал болен и немощен в продължение на няколко седмици, но точно преди Великден дал да се разбере, че иска да бъде отведен в един местен параклис. Неколцина приятели му помогнали да стигне дотам с магаре. Пристигнали в параклиса в срядата от Страстната седмица и Джулиан се помолил пред статуите на Благословената Дева и свети Антоний. В часа на вечернята слухът му се възвърнал. На следващия ден, деня на Тайната вечеря, след литургията се върнало и зрението му. Напълно оздравял, той се върнал в Беарн. Разбира се, всичко това бе възхвалявано като чудо и Джулиан беше повикан да се яви при епископа, където разказал странна история. Твърдял, че бил влязъл в къщата на господаря си, след като магьосникът си бил отишъл и я намерил пълна със странни и непознати птици и животни, включително три коня с рога като на кози, от чиито уста и задници излизал огън. На тях, обърнати назад, седели трима страховити мъже с тояги. Джулиан каза, че бил напълно ужасен и се опитал да стори кръстния знак, но един от зверовете възпрял ръката му. Опитал се да се моли, но не могъл и избягал обратно на градския площад, където го намерили. Какво мислиш за подобна история, Матилда?

— Какво стана с Раул?

Гейвстън направи гримаса:

— Избяга. От Инквизицията го преследваха, задето се съветвал на магьосници. Е, какво мислиш за историята на Джулиан?

— Не знам — признах.

— Зададох въпрос, мъдра жено — Гейвстън ме стисна за раменете: хватката му беше толкова силна, че трепнах. Изабела възропта и Гейвстън отпусна ръката си.

— Моля те — гласът му прие умолителен тон, — като жена, изучавала отварите и праховете.

— Някои биха предположили, че това е магьосничество — отвърнах. — Други — че този човек е бил изцелен чрез Божието благоволение и безграничната Божия милост, както и чрез намесата на Благословената Дева и свети Антоний.

— Или?

Тишината в стаята стана потискаща.

— Аз самата бих проявила по-голяма разсъдливост — отвърнах. — Има определени отвари, диви плодове, сок от някои гъби, или пък за мазнината от кожа на крастава жаба. Те със сигурност могат да предизвикат магически фантазии и кошмарни сънища — оттук и историята за вещици, които твърдят, че летят, или виденията на лудите или светците — добавих.

— Ами физическите симптоми? — попита Гейвстън. — Слепотата, глухотата?

— И те могат да се получат впоследствие — вдигнах бокала си с вино. — Не е по-различно от това — разклатих чашата и виното се разплиска. — Виното може да предизвика халюцинации и сънища. Последиците, оказвани от него върху тялото, са добре известни. Това, което е вярно за плода на гроздето, е вярно и за други растения.

— Но какво според теб е това, Матилда — магия или наука?

— Наука — отвърнах бързо. — Всички природни и естествени причини трябва да се отстранят, преди други да могат да бъдат изтъкнати като обяснение.

— Добре, добре — Гейвстън се отпусна назад в стола си. — Предполагах, че ще отговориш това.

Мрачната атмосфера обаче не се промени. Гейвстън се надигна, погледна внимателно часовата свещ, която гореше на поставката в ъгъла, и отиде до вратата. От разговора схванах, че Сандуик е бил заменен от двама от ирландските арендатори на Гейвстън — наемници, облечени с одежди, украсени с герба с аления орел.

— Влезте, влезте — Гейвстън покани нотариуса дьо Кловлен в стаята и му посочи петия стол. Накара го да седне, напълни един бокал до ръба с гъст кларет и придърпа през масата едно сребърно блюдо, за да може дьо Кловлен да изяде остатъците в него. Изабела изглеждаше изненадана. Едуард седеше, подпрял брадичка на ръцете си. Дьо Кловлен се опита да направи дълбок поклон, но кралят посочи към стола, като промърмори, че в този случай не са нужни вежливости. Гейвстън седна близо до неспокойния нотариус, взе парче месо, потопи го в купа със сос и го поднесе в устата на дьо Кловлен.

— Жан дьо Кловлен! — отривисто заяви Гейвстън, — толкова се радвам, че сте тук.

— Ваша светлост, за мен беше голяма чест да бъда включен в свитата на милейди…

— Разбира се, разбира се — Гейвстън отново напълни бокала на дьо Кловлен. — Трябва да разменя няколко думи с вас, сър, по отношение на абатството „Сен Жан дьо Вин“ и по-скоро на неговия абат, който ми дължи известни суми. Имам нужда от съвета ви, сега…

Наблюдавах тази жива картина с нарастващ ужас. Гейвстън ми напомняше за силна котка, която си играе с мишка. Дьо Кловлен беше завладян от изискания тон на фаворита и не долавяше гнева, който кипеше в гърдите на този могъщ благородник. Дори само начинът, по който Гейвстън разкъсваше месото, по който пълнеше бокала на дьо Кловлен… Щом високата тясна бутилка се изпразни, той прекоси стаята и отиде до тоалетната масичка, за да я напълни. Дьо Кловлен, поласкан, бъбреше за абатството. Гейвстън изчака виното да подейства напълно, после се изправи на крака, пристъпи зад дьо Кловлен и в един миг около главата на нотариуса беше преметната гарота и бе пристегната около гърлото му. Дьо Кловлен изпусна високата си чаша и със залитане почти се изправи на крака, но Гейвстън, с лице, грейнало от злобна радост, го натисна обратно на мястото му.

Изабела понечи да възрази. Едуард я хвана за ръката, за да я възпре. Кралят седеше опиянен, с леко почервеняло лице, с наклонена на една страна глава, наблюдавайки как дьо Кловлен почти се задушава. Гейвстън се наведе и подръпна гаротата.

— Жан дьо Кловлен — произнесе той с престорена тържественост, — по-точно Джулиан Сарнен, вие, сър, сте подъл наемен убиец от Беарн в Гаскония. Изпили сте някаква отвара и ви се е явило видение. Твърдели сте, че сте попаднали в плен на силите на мрака, а сетне сте бил чудотворно изцелен. Когато разглеждаха това чудо, местният епископ помоли майка ми Агнес дьо Гейвстън за съвет — Гейвстън подръпна кордата, после я отпусна. — Тя отхвърли вашите твърдения, присмя им се и каза, че това няма нищо общо със Сатаната, а зависи от това какво сте яли или пили, и от това, дали сте взели някаква отвара — Гейвстън разхлаби гаротата още малко. — Замисълът ви да спечелите съчувствие и да извлечете парична полза от едно измислено чудо се оказа неуспешен. Цялата ви история стана подозрителна,