В свивките на ръцете му и от вътрешната страна на бедрата бяха включени системи. Джони Симънс чувстваше и допира на пластмасови тръбички между краката си — два катетъра, един отпред, втори отзад. Освен това имаше и някакъв мек прибор, закрепен за десния ъгъл на устата му, който разпръскваше влага в устната кухина. В левия ъгъл пък минаваше тръбата, през която дишаше. Лицето му беше покрито с невидима, мека материя, която притискаше очите и обхващаше плътно ноздрите му. И това беше почти всичко, което знаеше за състоянието си. Малкото, което бе научил за кратките моменти между периодите на всепроникваща болка.
Предполагаше, че поне една от системите служи за въвеждане на хранителен разтвор. Нямаше представа колко време е минало, но му се струваше, че цяла вечност е тук.
Ако не бяха иглите и катетрите, сигурно щеше да си помисли, че е мъртъв и душата му се е озовала в ада. Но това беше истински, осезаем ад.
Той почувства метален вкус. Вече знаеше какво ще последва — поредният пристъп на болка. Устата му се разчекна почти рефлекторно в ням, беззвучен писък.
21.
Първото, което направи полковник Дикерсън, когато хеликоптерът му засече опознавателния маяк на „Скакалец три“, бе да накара своя помощник, капитан Траверс, да свали сребърните орли от якичката му и да ги замени с две големи звезди. Последните бяха предназначени за потенциалната среща с тукашен военен персонал. Като хора дисциплинирани, военните бяха привикнали да гледат на генералите като на богове, а тъкмо това бе начинът, по който Дикерсън искаше тази нощ да бъдат изпълнявани заповедите му.
— Две минути до източника на сигнала — докладва пилотът по интеркома.
Дикерсън надникна през прозореца. В нощното небе зад тях се мяркаха очертанията на другите три хеликоптера, които ги придружаваха. Той включи радиовръзката.
— „Ролер“, говори „Хоук“. Да чуя добрите новини. Край.
— Тук „Ролер“ — обади се заместникът му от главната база в Бели пясъци. — Събудил съм всички наоколо. Накарах дежурния офицер да ни осигури наземен транспорт. Разполагат с два трактора и един кран, за да измъкнем машината. Приемам.
— След колко време можеш да ги докараш на мястото?
— Най-много до час и половина.
— Разбрано. Край.
Пилотът се обади по интеркома, веднага след като приключи разговорът.
— Ето го, сър.
Дикерсън се наклони напред и присви очи.
— Вдигнете го — нареди той.
Хеликоптерът се снижи плавно и кацна. Мъжът долу седеше върху парашута си, за да му попречи да се издуе от възходящото течение на перките. Двама души скочиха от задния люк на хеликоптера, изтичаха при капитан Шулър и му помогнаха да събере парашута, след което всички се прибраха.
Шулър си сложи слушалките, веднага щом се озова на борда.
— Засякохте ли сигнала на майор Терънт? — попита той.
Дикерсън даде знак на пилота да излита.
— Не. Насочваме се право към диска.
— Може би екипировката му е пострадала, докато се е измъквал от кабината.
Дикерсън мълчеше. Сметна, че сега не е най-подходящият момент да разказва на Шулър за лекото забавяне в падането на „Скакалец три“, преди сблъсъка.
— Колко остава до мястото?
— Тридесет секунди… — отвърна пилотът. — Ето, там е. Дявол да го вземе! Лайнарска история!
Последното като че ли беше най-точният коментар за текущото състояние на „Скакалец три“. Дикерсън включи отново радиовръзката.
— „Ролер“, ще ни трябва булдозер, а може би и багер.
— Разбрано — чу се откъм главната база.
Хеликоптерът увисна над мястото на катастрофата и от долния му край бликна ослепителният лъч на прожектора. Дискът се бе врязал в земята под остър ъгъл. Виждаше се само кърмовата част, която стърчеше сред купчините пръст на издълбания кратер. Познавайки размерите, Дикерсън пресметна, че тялото се е закопало най-малко на шест метра в почвата.
— А маякът на люка? — сети се капитан Траверс.
— „Найтскейп две“ е засякъл сигнала му и приближава към мястото. На около осем километра югозападно оттук — отвърна пилотът.
Ще трябва да заличат всички следи, но нямаше начин да се избегнат слуховете, особено след пристигането на работниците. Липсваха ли доказателства, нещата все още можеха да се държат под контрол.
— Да видим как е долу — подхвърли Дикерсън.
Генерал Гулик плъзна поглед по измъчените лица на присъстващите. Две от местата край масата бяха празни. Доктор Дънкан не беше сред информираните, а фон Сеект все още беше в неизвестност. Майор Куин бе седнал пред един пулт встрани от масата, за да протоколира заседанието.
— Господа — започна Гулик, — имаме проблем, който възникна в най-критичния момент. „Скакалец три“ падна в околностите на Бели пясъци и един член на екипажа е загинал. Освен това шестима души от пилотния състав бяха сериозно инструктирани да пазят в тайна всичко, което са видели през тази нощ. Излишно е да ви говоря за потенциалните рискове от изтичане на свръхсекретна информация. Като плюсове мога да отбележа заснемането на изтребителя „фу“ и факта, че разполагаме със съвършено точните координати на мястото в Тихия океан, където той се е потопил.
Гулик направи пауза и се облегна в креслото, сплитайки пръсти.
— Този обект, този летателен апарат, изпревари и най-бързите средства, с които разполагаме, включително и образците на извънземна технология от нашата база. — Той погледна към доктор Ъндърхил. — Някаква идея какво може да е причинил на „Скакалец три“?
Представителят на Лабораторията по реактивна техника държеше в ръцете си руло с телеметрични показатели.
— Не и докато не прегледам данните от записа на полета в черната кутия и не поговоря с оцелелия член на екипажа. Всичко, което мога да кажа със сигурност, след като прегледах това — той размаха рулото, — е, че „Скакалец три“ внезапно е изгубил мощност и това е станало малко преди сблъсъка с нашественика. Загубата на мощност е продължила една минута и четиридесет и шест секунди, после тя бавно е започнала да се възвръща, но твърде късно, за да съумее пилотът да забави скоростта на падане.
Доктор Ферел се покашля многозначително.
— Едва ли бихме могли да установим със сигурност какво е станало между „фу“-то и „Скакалец три“, след като не познаваме принципите на движение на нашия апарат.
— Да чуем тогава мнението ви за нещо, което може би вече познаваме? — отвърна мрачно Гулик. — Какво ще кажете за падането на хеликоптера?
Ъндърхил кимна.
— Посетих лично мястото на катастрофата с нашия АХ-6 в Небраска и единственото, което установих без никакво съмнение, е, че двигателите внезапно са преустановили работа. Не е имало никакви проблеми с
