трансмисията или хидравликата, или с каквото и да било друго — доколкото можеше да се съди по останките от хеликоптера. Пилотът все още е в кома, тъй че не можах да разговарям с него. Имам някои теории, но бих ги запазил за по-късен етап, когато съберем повече информация за това по какъв начин „фу“-то повлиява върху работата на двигателите.
— А някой от присъстващите — произнесе натъртено Гулик — има ли каквато и да било представа, що за явление са тези „фу“ или кой стои зад тях?
В заседателната зала се възцари продължително мълчание.
— Извънземни?
Десет глави се завъртяха и погледнаха към единствения присъстващ, на когото не беше отредено кожено кресло. Майор Куин сякаш се опитваше да потъне в седалката зад преносимия компютър.
— Я повтори? — рече Гулик със заплашителен, басов глас.
— Може би са извънземни, сър.
— Да не искате да кажете, че тези „изтребители фу“ са НЛО? — подсмихна се генерал Браун.
— Разбира се, че са НЛО — отряза го Гулик и гласът му отекна в залата. — Ние не знаем кои са шибаните копелета, нали? Това ги прави неидентифицирани. Освен това летят, така ли е? И са реални обекти, прав ли съм? — Той стовари юмрук върху масата. — Господа, години наред се стараем да внушим по възможно най-дискретен начин на обществото, че тук, в нашата база, всяка седмица летим с НЛО. Въпросът, на който бих искал да чуя отговор, е кой лети с НЛО-тата, на които не летим ние? — Той завъртя очи към Куин. — Значи ти смяташ, че са извънземни, така ли?
— Сър, не разполагаме с информация, че който и да било друг на Земята притежава технология за построяването на подобни летателни апарати — рече Куин.
— Така е, майоре, но същото мислят и руснаците за нас. И са прави. Това, което питам, е дали някой друг не се е добрал до технология, подобна на нашата?
Кенеди от ЦРУ реши, че е време да вземе думата.
— Доколкото си спомням, на плочиците са били посочени и други места, които все още не сме успели да посетим.
— Повечето от тези места са древни развалини — намеси се припряно Куин. — Което не изключва възможността там да е имало неразчетени надписи. Все още срещаме затруднения в разчитането на древната писменост от плочиците. Знаем със сигурност, че германците са успели да разшифроват някои от старите руни, но данните за това са били изгубени през войната.
— Изгубени за нас — поправи го Гулик. — А и не е съвсем сигурно, че са успели да ги разчетат. Възможно е да са се ориентирали по карта, също както и ние, когато открихме заровените под ледовете на Антарктида дискове. А и не забравяйте — добави той — какво открихме съвсем наскоро в Джамилтепек.
Последното изявление прикова вниманието на майор Куин. Не беше чувал нищо за никакво откритие в Джамилтепек, а името не му беше познато. Сега обаче не беше най-удобният момент да попълва празнотите в познанията си.
Кенеди се размърда неспокойно.
— Всички знаем, че в края на Втората световна война руснаците също бяха тръгнали на лов за информация. Пък и те първи са имали възможност да прегледат онова, което се е запазило в архивите на Берлин. Голяма част от научния потенциал на Германия е бил прехвърлен в Сибир. Да знаеха хората как сме се надпреварвали за мозъците на Третия райх.
Последният коментар предизвика навъсен поглед от страна на генерал Гулик и Кенеди побърза да премине нататък.
— Искам да кажа, че може би руснаците са вложили познанията си от новата технология в строежа на тези „изтребители фу“. В края на краищата, не разполагаме с каквито и да било сведения от тяхна страна за срещи с непознати летящи обекти по време на Втората световна война. Кой например е придружавал „Енола Гей“ при полета й до Хирошима? Известно е, че Труман е информирал Сталин за бомбардировката. Може би руснаците са искали да проследят всичко отблизо и същевременно да научат колкото се може повече за бомбата.
— Ами да… спомнете си и за изстрелването на „Спутник“ през 1957 г. — намеси се въодушевено генерал Браун. — Докато сме се ровичкали из нашите дискове, пропускайки възможността да създадем своя собствена космическа програма, нищо чудно те да са усъвършенствали тези „фу“ до степен да се похвалят с невероятен за времето си успех. Дявол да го вземе, онзи „Спутник“ дори малко ми прилича на снимките на „фу“-тата!
— Разполагате ли с информация, която да потвърждава подобна възможност? — попита го Гулик.
Кенеди се почеса по брадичката.
— Имаме някои неща, които може да са от значение. Знаем например, че са провеждали опити със секретни летателни апарати в тяхната база в Тюратам. Това е в Югоизточен Сибир. Всички изпитания са нощни и това затруднява значително възможностите на нашите шпионски спътници да предоставят точни изображения. С ръка на сърцето — досега не сме успели да установим със сигурност какво държат там. Нищо чудно да са тези ваши „изтребители фу“.
— Но обектът, който преследвахме, потъна в Тихия океан — отбеляза генерал Браун.
— Може да ги изстрелват и прибират на борда на подводница — намеси се адмирал Кокли. — Известно ли ви е, че техните подводници от клас „делта“ са най-големите в света? Нищо чудно да са преустроили някоя от тях за подобни цели.
— Някакви признаци за наличие на руски подводници от хората ви в района? — попита генерал Гулик.
— Нищо досега. Според последния доклад корабът ни е на точното място и се готви да спусне малка подводница.
Майор Куин трябваше да стисне ръба на масичката, за да се увери, че не сънува. Не можеше да повярва, че хора с подобна власт биха могли да обсъждат толкова сложен проблем по такъв начин. Сякаш за миг бяха изгубили половината от интелектуалните си способности и в добавка бяха получили значителна доза параноя.
Междувременно Гулик махна с ръка на Кенеди да продължава.
— Може да няма връзка с конкретната ситуация, но това е последното, до което се добрахме — заговори отново Кенеди. — Знаем със сигурност, че руснаците разработват идеята за директна връзка между човешки мозък и компютър. Нямаме представа откъде са се сдобили с подобна технология. Нито един западен научен център не може да се похвали с такъв проект дори в стадий на теоретична разработка. От друга страна тези „изтребители фу“ са твърде малки, за да носят на борда си човек. Руснаците може да са монтирали на борда биокомпютър и същевременно да използват магнитни двигатели като тези, които имаме в скакалците. Или просто да ги контролират дистанционно.
— Досега не сме засичали каквито и да било насочени излъчвания към „изтребителите фу“ — намеси се майор Куин, опитвайки се да върне дискусията в лоното на здравия разум. — Освен ако не е бил много тесен лъч, като например лазерен сигнал, идващ от сателит — последният несъмнено много трудно може да бъде открит. Но далеч по-трудно ще му бъде да остане концентриран върху „фу изтребителя“, като се има предвид скоростта и маневреността му.
— Възможно ли е фон Сеект да е работил за другата страна? — попита изведнъж Гулик. — Зная, че е тук от самото начало, но не бива да забравяме и откъде идва. Не е изключено руснаците да са се добрали до него и да са го вербували преди нас.
Кенеди се намръщи.
— Съмнявам се. Всички в „Меджик-12“ са под постоянно и много стриктно наблюдение.
— А какво ще кажете за Търкот и журналистката? Може ли някой от тях да души за руснаците?
Куин замръзна, припомнил си писмото на Дънкан до Белия дом, което бяха прехванали. Гулик все още не го беше прочел. Реши обаче да премълчи, за да не го сдъвчат отново.
— Моите хора работят върху тази възможност — заяви Кенеди. — Засега обаче не са открили нищо.
— Да видим какво ще ни извади адмирал Кокли от дъното на океана — смени насоката на разговора Гулик. — Може би там се крие отговорът на всички въпроси. Засега непосредствена задача си остава
