— Нищо — въздъхна той.
— Тридесет секунди до границата — обяви Куин, с което само потвърди лошите новини, изписани на екрана. Дистанцията между „фантома“ и скакалеца се увеличаваше, вместо да намалява, макар екипажът да правеше всичко, което бе в пределите на човешките възможности.
Гулик смачка димящите останки на полузагасналата пура.
— „Скакалец осем“, говори „Куб шест“. Прекратете преследването. Повтарям, прекратете преследването и се връщайте в базата. „Аврора“, вие продължавате. Край.
— Говори „Скакалец осем“. Разбрах. Край.
— Тук „Аврора“. Прието.
На екрана „Скакалец осем“ намали рязко скоростта и изви обратно, оставайки във въздушното пространство на Съединените щати. „Аврора“ продължи да се носи зад „фантома“.
— Предупредете „Ейбрахъм Линкълн“ да вдигне прехващачи — нареди Гулик на адмирал Кокли. Генералът премести поглед към горната част на екрана. Червената точка — „Скакалец три“ — оставаше неподвижна.
— Височина? — попита той.
Куин вече знаеше за кого става въпрос.
— Девет хиляди метра. Все още без контрол. Продължава да пада.
— Спасителният отряд?
— Вече лети към предполагаемото място на падането.
— На шест хиляди метра включвам аварийната система — обяви Терънт. Дясната му ръка вече лежеше върху червената ръчка. — Готови.
Шулър избута настрани клавиатурата и монитора.
— Готови — обяви той.
— Дръпни въжето — нареди Терънт.
Шулър натисна едно копче отстрани на седалката. Прикаченото за тавана и скобата между двете седалки въже се изпъна.
— Закачи се — каза Терънт.
Шулър бръкна в джоба на летателния костюм, извади метална карабина и я наниза на стоманеното въже, точно над мястото, където Терънт пъхна своята. След това провери дали найлоновото въженце, с което се изтегля парашутът под него, не се е оплело.
— Закачен — потвърди той и погледна монитора. — Седем хиляди и петстотин.
Терънт посегна за последен път към приборите за управление. Движеха се напълно свободно, без никаква реакция от страна на диска. Той погледна към Шулър.
— Готов ли си, Кевин?
— Готов съм, братче.
— Взривявам люка на три. Едно. Две, Три. — Терънт стовари длан върху червената ръчка и миниатюрните заряди на люка в другия край на металното въже избухнаха. Люкът изхвърча навън, а през отвора нахлу студен нощен въздух.
— Давай! — изкрещя Терънт.
Капитан Шулър откачи коланите, тласна се с крака нагоре по въжето и удари с гръб тавана на диска. Изгуби няколко секунди, докато се ориентира и погледна надолу, към Терънт, който все още седеше в креслото. После се шмугна през отвора на люка, опипа парашута, върху който бе седял допреди малко и изтегли стартовото въженце. Докато парашутът се разтвори, дискът бе изчезнал в мрака под краката му.
Шулър продължи да напряга очи в тъмнината, но така и не забеляза да се белее куполът на втори парашут.
Майор Терънт вече се готвеше да откопчее коланите, когато пилотският му инстинкт взе връх за последен път. Той посегна към приборите и сграбчи ръчката. Сякаш долови нещо — съвсем леко съпротивление. Погледът му се върна към монитора.
— Четири хиляди метра — рече сподавено Куин. Той втренчи поглед в данните на екрана и натисна бързо няколко копчета. — Има леко забавяне в падането на „Скакалец три“.
— Нали каза, че люкът е взривен и екипажът е изоставил диска? — попита Гулик.
— Да, сър, люкът го няма, но… — той провери още веднъж данните от сателита и размаха ръце — той забавя скорост, сър!
Гулик кимна, но не откъсна поглед от зелената точка далеч на запад, край бреговете на Панама.
Лишен от помощта на Шулър, Терънт нямаше никаква представа на каква височина се намира. На всичкото отгоре бе прекъснал кабела на собствения си дисплей, монтиран в шлема, и сега нямаше връзка с монитора.
Макар и бавно, усещаше, че възвръща контрола си върху диска.
— Хиляда и петстотин метра, продължава да забавя — докладваше периодично Куин.
— Защо не виждам от „Ейбрахъм Линкълн“ да са вдигнали Ф-14? — попита генерал Гулик.
— Ах… да — пръстите на Куин пробягнаха по клавиатурата и на екрана се появиха силуетите на няколко самолета. Летяха към оранжевия триъгълник, обозначаващ мястото, където предишният „фу“ бе потънал в океана. „Фантомът“ и „Аврора“ също се носеха право натам.
— Усещам го вече! — извика Терънт, най-вече на себе си. Беше изтеглил докрай ръчката за промяна на височината и съпротивлението в нея нарастваше прогресивно. — Още малко, приятелче, още съвсем мъничко…
— Падна — рече притихнало Куин. — „Скакалец три“ падна. Телеметричните данни са прекъснати.
— Проверете дали „Найтскейп“ има информация за мястото на катастрофата — нареди Гулик. — След колко време изтребителите ще прехванат „фантома“?
Не без усилие Куин откъсна поглед от лицето на генерала и погледна към контролния монитор.
— След шест минути.
— Не виждам какво ще постигнат с това прехващане — възрази адмирал Кокли. — Опитахме вече на два пъти. Но сега обектът е над океана. Дори и да го свалим…
—
— „Фантомът“ изчезна, сър — обади се плахо Куин. — Скри се във водата.
19.
Информацията беше пределно сложна и значителна част от нея нямаше исторически еквивалент. То преброи най-малко шест различни типа летящи тела, само два от които му бяха познати. А и действията им не бяха от вида, който го беше пробуждал на два пъти досега. Независимо от това, тези нови събития представляваха заплаха, защото съвпадаха с местоположението на кораба-майка.
Отклонена бе ценна енергия и главният процесор достигна четиридесет процента от своята мощност, за да анализира новопостъпилите данни за периода от последното завъртане на планетата около нейната звезда. Макар и реална, заплахата едва ли беше от значение, когато залогът беше далеч по-голям.
20.
