На тактическия монитор на „Скакалец три“ капитан Шулър виждаше съвсем ясно дебнещите в засада Ф-15.
— Тридесет секунди до навлизане зоната — обяви той.
— Забавяме скоростта — майор Терънт отпусна лекичко конзолата.
— Това е първият — обади се „Орел Водач“, докато „Скакалец три“ прелиташе край тях. Хората му притежаваха великолепна дисциплина. Никой не попита какво вижда. Щяха да го обсъдят по-късно, по време на разбора на мисията. Но сигурно вече се досещаха, че няма да им позволят да говорят открито за събитията от тази вечер.
— Целта е прехваната — потвърди „Орел Водач“.
— Прехваната — повтори като ехо „Орел две“, както и останалите пилоти.
— Огън!
На големия екран в Куба „фу“-то сякаш внезапно замръзна в пресечната точка на няколко тънички червени линии, които се проточваха от носовете на изтребителите.
— Исусе Христе! — възкликна „Орел Водач“. „Фантомът“ беше изчезнал — направо се беше изпарил! После реалността се стовари върху съзнанието му. — Избягващи маневри! — извика той, осъзнал, че ракетите на отсрещния Ф-15 са насочени към неговия самолет.
В продължение на четири секунди в небето цареше пълен хаос, докато пилотите и техните самолети се мятаха, за да избегнат огъня на своите.
Генерал Гулик дори не си направи труда да проследи изхода от мелето.
— „Скакалец три“, действай! Директен ъгъл за прехващане. „Осми“, извий на изток и му пресечи пътя, ако се опита да избяга „Аврора“, набери височина! Движение, хора, движение! Край.
— Двадесет и три хиляди метра и продължава да се издига — докладва Куин.
— Боже, опази — прошепна „Орел Водач“, докато излизаше от стръмното пикиране. „Сайдуиндерът“ профуча съвсем близо вляво от машината му. С въздишка на облекчение той включи радиовръзката.
— Говори „Орел Водач“. Докладвайте. Край.
— „Първи“ на линия. Край.
— „Втори“ на линия. Край.
— „Трети“ на линия. Одраска ме, но все още куцукам. Край.
„Орел Водач“ погледна нагоре, където сред облаците беше изчезнал „фантомът“. Но не търсеше него с очи.
— Благодаря ти, Господи — промълви той.
— Деветдесет и седем хиляди и продължава да се издига — съобщи Шулър на майор Терънт. Пръстите му играеха по клавиатурата, а ръцете му неволно се напрягаха, за да преодолеят нарастващата сила на земното притегляне.
— Тридесет и три хиляди и продължава нагоре — рече майор Куин. — Всички изтребители са невредими и сега се прибират в базата. — Тридесет и шест хиляди метра. Над тридесет километра височина и продължава да държи вертикален полет!
— Тридесет и седем хиляди — произнесе задъхано Шулър.
Майор Терънт разтърси глава. Виждаше екрана леко размазано. Рекордът за височинен полет със скакалец беше четиридесет и девет хиляди метра, достигнат при един самоубийствен опит преди четири години. По някакви необясними причини, вероятно залегнали в основата на магнитната система за движение, над тридесет и три хиляди метра дискът започваше да губи мощност. Спомни си, че екипажът на онзи скакалец бе изгубил контрол, когато машината започнала да пада.
— Посока? — попита Терънт, съсредоточен върху пулта за управление.
— Югоизток — отвърна Шулър. — Курс два-един-нула градуса.
— Какво става? — попита Гулик.
— „Фантомът“ пое курс два-един-нула градуса — докладва Куин. — Снижава се постепенно, току-що слезе под тридесет и три хиляди метра. „Трети“ го следва на къса дистанция. „Осми“ е… — Куин се ококори. — „Фантомът“ завива!
— О-хо — завъртя глава капитан Шулър, когато сцената на монитора започна бързо да се променя.
— Какво? — майор Терънт усещаше, че започва да губи връзка с машината. Намираха се малко над тридесет хиляди метра.
Шулър едва не подскочи на мястото си.
— Опасност от сблъсък!
— Дай ми посока! — викна Терънт. — Завой надясно!
На големия екран червената и зелената точка извиха една към друга и се сляха. Гулик се надигна, стиснал със зъби забравената пура.
Шулър видя, че „фантомът“ изниква на около три метра директно над тях и се спуска рязко надолу. Заслепяващ лъч светлина бликна от долния му край и прониза прозрачните стени на диска.
— Двигателите изключиха. Изгубих контрол — докладва Терънт. Двамата почувстваха, че телата им олекват и после дискът премина в стремително пикиране.
Шулър погледна към екрана.
— Височина двадесет и седем хиляди. Падаме право надолу.
Ръчката и конзолата не оказваха никакво съпротивление в ръцете на Терънт.
— Управлението не работи. — Той погледна към Шулър. Двамата все още запазваха самообладание, но в гласовете им се прокрадваше страхът.
— Двадесет и шест хиляди метра — рече Шулър.
— „Скакалец три“ е изгубил контрол и пада — извика Куин. — „Осми“ и „Аврора“ продължават преследването.
Зелената точка, обозначаваща „фантома“, продължаваше да се мести бързо на югозапад.
— Осемнадесет хиляди.
Терънт пусна безполезната ръчка.
— Седемнадесет хиляди.
— След две минути „фантомът“ пресича мексиканската граница — докладва Куин.
— „Скакалец осем“, говори „Куб шест“ — произнесе генерал Гулик в микрофона, — Хванете този кучи син!
Лишен от собствена мощност, „Скакалец три“ бе станал играчка в невидимата мрежа на земното притегляне. Летяха право надолу със скорост, далеч по-голяма от тази, с която се бяха издигали. Докато следеше безпомощно монитора, Шулър си спомни за ранните години на подготовка, когато все още не се бе научил до овладява страха. Добре, че поне не се премятаха.
Той завъртя глава и хвърли въпросителен поглед на Терънт.
— Четиринадесет хиляди метра.
Терънт отново опипа приборите за управление.
