Терънт включи микрофона.
— „Шести“, тук „Трети“, След една минута и четиридесет и седем секунди навлизаме в Зона Алфа. Край.
— Прието — изръмжа Гулик.
На екрана сега имаше още няколко точки. Червената показваше „Скакалец три“, който летеше право към малкия оранжев триъгълник — Зона Алфа, района над самия център на авиобазата Хил. Там долу вече чакаха в пълна готовност хеликоптери и спасителен отряд от „Найтскейп“. Зелената точка беше „фантомът“, следващ „Скакалец три“. Двата мигащи червени силуета съответстваха на изтребителите Ф-16, движещи се на пресечен курс. Червеното триъгълниче обозначаваше „Аврора“, приближаваща се откъм Зона 51.
— Прехващане след 45 секунди — докладва Куин.
„Скакалец три“ навлезе в оранжевия триъгълник.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита пилотът на водещия Ф-16, когато „Скакалец три“ профуча край тях.
— „Хрътка едно“, тук е „Шести“. Останете на позиция! Не изпускайте целта! — мощният глас на генерал Гулик прозвуча като плесница в шлемофона на пилота. — Целта прехваната ли е?
Пилотът провери приборите си.
— Целта прехваната, „Шести“.
— Заредете ракетите.
Пилотът подаде сигнал за зареждане на ракетите „въздух-въздух“. Все още стреснат от срещата със „Скакалец три“, той зареди и 20-милиметровото многостволно оръдие.
— Този копелдак летеше като светкавица — промърмори водачът на двойката по закритата връзка между двата самолета.
— Но и това не е достатъчно — отбеляза другият пилот.
В куба генерал Гулик бе разтревожен от същата мисъл.
— Каква е скоростта на „фантома“?
— Двадесет и четири хиляди километра в час, по изчисления на компютъра — отвърна Куин. — В момента застига „Скакалец три“.
Всъщност дискът нарочно бе забавил скорост, опитвайки се да привлече „фантома“ в зоната за прехващане и същевременно да го принуди да се забави дотолкова, че да може да бъде атакуван от изтребителите. Гулик, който познаваше отлично възможностите на двата Ф-16, прецени, че вече могат да се справят.
— „Шести“, тук „Хрътка едно“. Целта навлиза в обсега ни след десет секунди. Очаквам разрешение за атака. Край.
— Говори „Шести“. Разрешавам огън по целта в обсег. Край.
Пилотът въздъхна.
— Това наистина ли съществува? — попита той.
— Сега не е време за въпроси — отвърна командирът на двойката. Мерникът на шлема му показваше, че целта е навлязла в обсега на ракетите. — Огън! — извика той.
Две ракети „Сайдуиндър“ се отделиха от подкрилните носачи на самолетите.
Макар да имаха добра теоретична представа за възможностите на скакалците — и следователно можеха да предполагат какви са те при „фу изтребителя“ — всички останаха като гръмнати, след като „фантомът“ неочаквано напусна очертанията на светещия триъгълник и се озова на разстояние от стотина километра, докато ракетите пресекат четирите километра, които деляха първоначално самолетите от тяхната цел.
— Какво стана, дявол да го вземе? — изруга пилотът за втори път през последните две минути.
Върху мерника на шлема не се виждаше никаква цел. „Сайдуиндърите“, изстреляни от двата самолета, бяха прелетели ниско над планинската верига и бяха паднали след свършване на горивото. От жертвата нямаше и следа.
Гулик реагира пръв.
— Пуснете „Аврора“ след него. Изстреляйте „Скакалец осем“. — Той включи радиото. — „Скакалец три“, говори „Шести“. Насочете се към Зона Браво. Край.
— Тук „Трети“. Разбрано.
Гулик смени честотата.
— „Хрътка едно“, говори „Шести“. Прибирайте се в базата за разбор.
— Май ни чака дълга нощ — промърмори пилотът на водещия Ф-16 по вътрешната връзка.
Майор Терънт насочи „Скакалец три“ по такъв курс, че да се озоват точно над пресечната точка на четири щата — Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико. Единственото място в Съединените щати, където се допираха четири щатски граници.
Зона Браво се намираше на неколкостотин километра в тази посока. Там бе и ракетният полигон Бели пясъци.
— Къде е „фантомът“? — попита Терънт.
— Поддържа дистанция от сто километра зад нас.
— Да се надяваме, че втория път ще са по-добре подготвени — въздъхна Терънт.
За да се увери в последното, генерал Гулик бе поел лично ръководството на цялата операция. Нареди на „Аврора“ и „Скакалец осем“ да се насочат право към зоната за прехващане. Щяха да изпреварят „Трети“ с четири минути.
Четирите Ф-15 от Тактическата изтребителна ескадрила на базата Холоман вече бяха във въздуха. Не разчиташе, че ще могат да се похвалят с по-голям успех отколкото двата Ф-16 — само че сега беше скрил в ръкава си и джокера „Скакалец осем“. Гулик разчиташе с помощта на двата скакалеца да притисне „фантома“ така, че той да се озове в позиция, удобна за стрелба от изтребителите. „Аврора“ оставаше в резерв, за да продължи преследването, в случай че „фантомът“ се измъкне отново и направи опит да напусне въздушното пространство на Съединените щати. Това беше правило, което дори самият Гулик не можеше да наруши — на дисковете бе абсолютно забранено да пресичат границите на Щатите или да летят над океана, поради опасността при падане да се озоват във вражески ръце.
Сега вече стенният екран кипеше от активност. „Скакалец три“ се носеше по правата от Солт Лейк сити към Бели пясъци, а „фантомът“ го следваше неотстъпно. „Скакалец осем“ и „Аврора“ се приближаваха откъм Невада. А над Зона Браво вече кръжаха четири малки силуети.
— Разполагаме със сателитно изображение на „фантома“ — обяви Куин. — Току-що го получихме.
Гулик не беше нито впечатлен, нито заинтригуван. Вече имаха достатъчно фотографии на „фу“ изтребителите. Трябваше му реалният обект. Той включи сателитната връзка и се свърза с командира на ескадрилата.
— „Орел Водач“, тук „Куб шест“. Целта в обсег след пет минути и двадесет секунди. Възможност най- много за един изстрел. Внимавайте да не пропуснете. Край.
— Говори „Орел Водач“. Прието. Край. — Командирът на ескадрилата надникна през прозореца, за да провери позицията на другите три самолета. — Готови за атака — нареди той. — Следете първия обект, веднага щом се приближи. Той ще спре в далечния край на Зона Браво. Втори обект, подобен на първия, се движи по същия маршрут и ще заобиколи западната граница на зоната. Стрелба по „фантома“, веднага щом пресече рубеж щастливец. Край.
Четирите самолета се подредиха под формата на детелинов лист, с носове, обърнати към опразнената зона за прехващане, която сега се пресичаше единствено от невидимите лъчи на радарите.
